Определение № 11615 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11025/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от А. Г. А., гражданин на Руската федерация, подадена чрез пълномощник - адв. К. Георгиев от Софийска адвокатска колегия (САК), против определение № 26348 от 04.08.2025 г., постановено по адм. д. № 12016/2024 година на Административния съд-София-град (АССГ). В частната жалба развива подробни съображения и моли съда да отмени определението и спора да бъде решен по същество. Ответната страна - директорът на дирекция "Миграция" при МВР- уведомен, в срока по чл. 232 АПК не ангажира становище. Върховният административен съд, в настоящия състав от четвърто отделение съобрази, че жалбата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от лице, за което е налице правен интерес от оспорването, поради което е допустима за разглеждане. Като съобрази наведените касационни основания и доводите във връзка с тях, както и доказателствата по делото, намира същата за основателна, по следните съображения: С обжалваното определение, съдът е оставил без разглеждане жалбата на А. Г. А. срещу заповед № ЗДМ 26/26.01.2009г. на директора на дирекция "Миграция" при МВР, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „експулсиране“, „отнемане на правото на пребиваване“ и „забрана за влизане в страната“ за срок от 10 години. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че жалбоподателят няма интерес от поддържане на жалбата си срещу ПАМ. Съдът посочил, че след издаването на процесната заповед с рег. № 3ДМ 26/26.01.2009 г. е била издадена заповед № УРИ 53643-2628/29.09.2016 г., с която спрямо жалбоподателя са били наложени същите принудителни административни мерки („експулсиране“ и „забрана за влизане на Република България“ за срок от 5 години), на същото основание, а именно, че с присъствието си в страната създава сериозна заплаха за обществения ред. Тази заповед била отменена с решение № 5381/28.04.2017 г. по адм. д. № 12635/2016 г. на ВАС, а процесната не е произвела действие, защото е изгубила правното си значение и не е подлежала на изпълнение, след като със заповед № УРИ 53643-2628/29.09.2016 г. занапред са били уредени административните мерки, свързани с пребиваването на чужденеца в Република България съобразно актуалната редакция на приложимия закон. Затова и административният орган не е предприел действия по привеждането й в изпълнение. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява като неправилно обжалваното определение. Обстоятелството, че наложената ПАМ не е произвела действието си по отношение на жалбоподателя, не означава, че за последния е отпаднал интереса от обжалването й. Съгалсно чл.54, ал.2, т.5 от ЗЧРБ в Министерството на вътрешните работи се поддържа Единен регистър за чужденци, съдържащ данни за продължително, дългосрочно и постоянно пребиваващи чужденци, както и данни относно наложените административни наказания и мерки за административна принуда на чужденци. Видно от доказателствата по делото, с писмо рег. №536400-91958/08.11.2024 г. процесуалния представител на жалбоподателя е уведомен от дирекция „Миграция“-МВР, че спрямо А. Г. А. има наложени принудителни административни мерки със заповед с рег. № 3ДМ 26/26.01.2009 г. Съдът не е изследвал детайлно наложените принудителни мерки със заповед с рег. № 3ДМ 26/26.01.2009 г. и заповед № УРИ 53643-2628/29.09.2016 г. Липсва анализ и съпоставяне на нормативна разпоредба, фактическо и правно основание за издаването ПАМ, действието им, за да се приеме че са идентични. В случай, че същите безспорно са еднакви, предвид отменената заповед № УРИ 53643-2628/29.09.2016 г. с решение № 5381/28.04.2017 г. по адм. д. № 12635/2016 г. на ВАС и в случай, че заповед с рег. № 3ДМ 26/26.01.2009 г. не поражда и никога не може да породи правни последици, към които е била насочена и не може да бъде санирана, то съда следва да прогласи нейната нищожност. За нищожността съдът трябва да следи служебно. Заповедта вече е засегнала правната му сфера, което обосновава интереса му от обжалването й. Доколко това засягане е законосъобразно или не, е въпрос по съществото на спора. Определението като неправилно следва да се отмени, а делото да се върне на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Воден от горното и на осн. чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение