Определение № 1783 от 21.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1231/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Б. М. от гр. София срещу множество съдебни атове, постановени от Административен съд София-град (АССг) по различни съдебни дела, между които и Определение № 28430/30.12.2024 г., постановено по адм. дело № 8709/2024г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение са оставени без разглеждане молби с вх. № 29522/30.10.2024г. и № 29524/30.10.2024г. и частна жалба против Определение № 22154/04.11.2024г., постановено по адм. дело № 8709/2024г. на АССГ. Поради това, че с посочените молби В. Б. М. е направила неясни изявления по различни, посочените в молбите дела, с Определение № 22154/04.11.2024г. на жалбоподателката са дадени указания в 7-дневен срок от получаване на съобщението да уточни искането си до съда, като я предупредила, че при неизпълнение на указанията, депозираните молби ще бъдат оставени без разглеждане. Съдът е посочил, че определението е съобщено на 13.11.2024г. Срещу определението е подадена жалба с вх. № 31696/25.11.2024г. с искане за отмяната му. Административният съд приел, че В. Б. М. не е изпълнила дадените ѝ указания в определения срок, както и че на основание 213а, ал. 2 във връзка с чл. 215, т 4 АПК оставя без разглеждане жалба с вх. № 31696/25.11.2024г., тъй като оспореното определение не подлежи на обжалване. Определението е правилно. По делото е безспорно установено, че В. М. не е изпълнила, както в указания ѝ седемдневен срок, така и до произнасянето на съда с оспореното определение, нито едно от дадените указания за отстраняване на нередовностите на частната жалба, подадена против прекратителното определение. Жалбоподателката не е конкретизирала в какво се изразява искането й до съда. Обосновано решаващият състав е констатирал, че частна жалба вх. № 31696/25.11.2024г. е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол по смисъла на чл. 215, т. 4 вр. чл. 236 във вр. с чл. 213а, ал. 7 вр. ал. 2 от АПК и правилно е оставил тази частна жалба без разглеждане. По изложените мотиви, обжалваното определение, следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във връзка чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,