Определение № 132 от 13.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 848/2012 г.

ВКСI търговско отделение13.02.2013 г.докладчик Росица Божилова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] против определение № 19 213 / 26.11.2012 год. по гр.д.№ 3757 / 2012 год. на Софийски градски съд, ІІ „д „ отд.. Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната, пред друг състав на Върховен касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 19 213 / 26.11.2012 год. по гр.д.№ 3757 / 2012 год. на Софийски градски съд, ІІ „д „ отд., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя, с правно основание чл.248 ГПК, за изменение на определение № 14 368 / 13.09.2012 г. по същото дело, в частта за присъдени в полза на противната страна [фирма] разноски – адвокатско възнаграждение, поради прекомерност на същото, на основание чл.78 ал.5 ГПК. Ответната страна – [фирма] / понастоящем с наименование [фирма] / - оспорва частната жалба и моли същата, като неоснователна, да бъде оставена без уважение, излагайки доводи по правилността на въззивното определение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Частната касационна жалба, на основание чл.248 ал.3 пр.2 ГПК е недопустима .Предмет на обжалване е определение по изменение на въззивно определение в частта за разноски, постановено по частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 т. 3 ГПК. Разпореждането за незабавно изпълнение, на основание чл.419 ал.1 ГПК, подлежи на въззивно обжалване, но касационен контрол на последното е недопустим, поради липса на предпоставките по чл.274 ал.3 т.1 и т.2 ГПК, съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика: като относимо единствено към изпълнението на заповедта по чл.417 ГПК и непрепятстващо развитието на заповедното производство, вкл. исковото по чл.422 ГПК, нито разрешаващо по същество в рамките на заповедното самостоятелен материално - правен спор. Недопустимия касационен контрол на въззивното определение по съществото на спора – предмет на ч.гр.д.№ 3757 / 2012 год. на СГС - предпоставя недопустим касационен контрол и на определението за неговото изменение в частта за разноските, съгласно чл.248 ал.3 пр. второ ГПК. Водим от горното, първо търговско отделение на Върховен касационен съд

Цитирани разпоредби

11