Определение № 7832 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6687/2026 г.
ВАСЧетвърто отделение10.07.2026 г.докладчик Светлозара Анчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ определение № 527/11.06.2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е оставена без разглеждане жалба, вх. № ВХР – 1283/24.04.2026 г. на „Трейд Кар – 93“ ЕООД – [населено място], Община Борино, Област Смолян против решение № D54361096/14.04.2026 г. на директора на ТП „Държавно горско стопанство– Борино“ – [населено място] и ВРЪЩА делото като преписка на Комисията за защита на конкуренцията за продължаване на административнопроизводствените действия по разглеждане жалбата на „Трейд Кар – 93“ ЕООД по същество. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 216а, ал. 3 от Закона за обществените поръчки. Образувано е по частна жалба на „Трейд Кар – 93“ ЕООД – [населено място], Община Борино, Област Смолян срещу определение № 527/11.06.2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което е оставена без разглеждане жалба, вх. № ВХР – 1283/24.04.2026 г. на дружеството против решение № D54361096/14.04.2026 г. на директора на ТП „Държавно горско стопанство– Борино“ – [населено място]. Със същото определение на КЗК производството е прекратено. Според частната жалба неправилно КЗК е приела, че подадената жалба е недопустима, тъй като дружеството не било навело доводи срещу отстраняването си, а било насочило възраженията си единствено срещу техническата спецификация и документацията за участие, одобрени с решението за откриване на процедурата. Този извод жалбоподателят счита за неправилен и порочен, тъй като КЗК извършила изцяло погрешна преценка на реалния предмет на жалбата, като е подменила действителното съдържание на изложените оплаквания с тяхна формална и повърхностна квалификация. В тази връзка жалбоподателят излага оплакване, че вместо да установи дали твърдените в жалбата факти са относими към законосъобразността на отстраняването ни, КЗК автоматично била приела, че всяко позоваване на техническата спецификация представлява просрочено оспорване на документацията. Излагат се доводи, че жалбата пред КЗК е подадена срещу крайният акт на възложителя, с което едновременно е извършено класиране и е определен изпълнител и „Трейд Кар – 93“ ЕООД е отстранен от участие в процедурата. Според жалбоподателя изложените от него доводи относно техническата неприложимост на конкретни артикули са пряко свързани с основанията за отстраняването му, тъй като именно тези артикули и посочените по тях единични цени от 0,01 евро са послужили на комисията и възложителя като основание за извода за нереални цени, техническа грешка, липса на формирана воля и несъответствие на офертата. В частната жалба подробно е описана фактическата рамка на спора, предмет на обжалването и се твърди за предизвикан с определението процесуален парадокс, тъй като с обжалвания акт е подменена същината на спора и приравнява доводите срещу порочното оценяване н офертата до просрочено оспорване на техническата спецификация. Твърди, че по този начин КЗК изцяло е отказала да разгледа спора по същество, в резултат на което е постановила очевидно незаконосъобразен административен акт и е лишила дружеството от право на ефективна и реална защита. Предвид изложеното в жалбата, е направен извод от „Трейд Кар – 93“ ЕООД, неправилно КЗК не е разгледала жалбата в частта относно отстраняването му от процедурата и необосновано твърди, че подадената жалба не съдържала абсолютно никакви оплаквания срещу онази част от решението на възложителя, с която дружеството е отстранено от участие в процедурата. Сочи се от жалбоподателя, че от една страна КЗК подробно описва хронологията на спора, че дружеството не е отстранено именно заради предложените стойности от 0,01 евро по спорните номенклатури, а от друга страна – в мотивите си твърди, че дружеството не е навело доводи срещу акта за отстраняването му, когато е обяснил защо тези стойности са физически и технически предопределени. Изложените доводи в жалбата пред КЗК жалбоподателят счита, че представляват защитен аргумент срещу акта за отстраняване. Затова се твърди в частната жалба, че ясно и недвусмислено в жалбата до КЗК се иска пълня отмяна на крайния акт на възложителя. Затова жалбоподателят счита, че неправилно КЗК е изградила своите изводи за недопустимост на жалбата върху изначално погрешна и юридически необоснована теза и неправилно е приела, че подадената жалба съдържа единствено доводи за незаконосъобразност на техническата спецификация и на образеца за ценово предложение, одобрени с решението за откриване на процедурата. На тази основа според жалбоподателя КЗК е квалифицирала оспорването като просрочено по смисъла на чл. 197, ал.1, т. 1 ЗОП, с което той не е съгласен. Твърди, че ясното, недвусмислено и единствено искане, отправено пред КЗК е за пълната отмяна на крайния административен акт на възложителя – решението за класиране, избор на изпълнител и отстраняването му от процедурата. Жалбоподателят твърди, че неправилно КЗК е приела, че за него липсва правен интерес от оспорване поради „окончателното му отстраняване“, тъй като е фактически неправилен и вътрешно противоречив, поради което и неправилно е прието, че решението на възложителя в частта, в която дружеството е отстранено, е влязло в сила., което според него е недопустим правен резултат. В частната жалба в подкрепа на доводите, е налице позоваване на съдебна практика на Върховния административен съд – решения № 4812/2021 г., № 11054/2023 г. и № 2341/2024 г. Подробни аргументи, обосноваващи оплакванията в частната жалба са изложени в нея с искане да се отмени обжалваното определение на КЗК и да се върне преписката на комисията за продължаване на производството и разглеждане на жалбата по същество. Ответникът по частната жалба директор на ТП „Държавно горско стопанство – Борино“ – [населено място], Община Борино, Област Смолян в депозиран по делото писмено възражение по реда на чл. 232 АПК, я оспорва като неоснователна, а обжалваното определение на КЗК като правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, да се остави в сила. Върховният административен съд, Четвърто отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Установено е по делото, че „Трейд Кар – 93“ ЕООД е участвал в процедура по обществена поръчка с възложител ТП „Държавно горско стопанство – Борино“ с предмет „Следгаранционно сервизно и техническо обслужване, профилактика, диагностика и ремонт на моторни превозни средства, собственост на посоченото горско стопанство, вкл. и доставка на резервни масти и консумативи за срок от 24 месеца“. С решение № F808980/10.02.2026 г. на възложителя е открита процедура по обществената поръчка, като е публикувана в Регистъра на обществените поръчки под № 02718 – 2026 – 0014. В жалбата си до КЗК „Трейд Кар – 93“ ЕООД е изложил оплакване, че процедурата е изначално опорочена, а възложителят е извършил незаконосъобразно допускане на офертата на участника ЕТ„Р. Байкалов – Ю. Байкалова – Б. Експрес“, който е избран за изпълнител на обществената поръчка. Относно оплакването му, че поръчката е опорочена от самото й откриване, тъй като техническата спецификация Приложение 1 за някои автомобили са изискани цени на части, които не отговарят на техническите спецификации по марка модел и година на производство на посочените автомобили от възложителя, подробни доводи са развити в жалбата пред КЗК. В обжалваното определение КЗК подробно са описани всички установени факти от откриване на процедурата до крайния акт на възложителя, като правните изводи са, че законоустановеният 10 – дневен срок за обжалване на решението на възложителя за определяне на изпълнител, е изтекъл на 24.04.2026 г. вкл. и в този срок жалбоподателят не е навел доводи и възражения срещу частта от решението, с която е отстранен от процедурата и е прието, че в тази част решението на възложителя е влязло в сила, придобило е стабилитет в правния мир, считано от 25.04.2026 г. Направен е извод от КЗК, че с влизането в сила на решението на възложителя дружеството – жалбоподател е отстранено окончателно от процедурата. Изложени са мотиви, че макар жалбоподателят да е бил „заинтересован участник“ по смисъла на § 2, т. 13 от ДР на ЗОП, отстраняването муе окончателно, когато той е уведомен за решението и това решение е влязло в сила, поради което се счита от комисията, че спрямо него процедурата на чл. 198, ал.1, т. 3 ЗОП във връзка с чл. 196, ал.1, т. ЗОП не му придава качеството на активно легитимирана страна, която да може да оспори процесното решение. Липсата на оплаквания срещу възприетите от възложителя фактически констатации и правни изводи относно несъответствието на неговото предложение според КЗК обуславя извод, че именно тази част от решението не е поставена на спор пред КЗК и е придобила стабилитет в правния мир. Предвид окончателното отстраняване на „Трейд Кар – 93“ ЕООД според КЗК с влязло в сила решение безспорно се препятства достъпа му до преразглеждане на процесното решение за определяне на изпълнител на обществената поръчка, а доколкото правният интерес обуславя задължителната процесуална легитимация и е минимална и абсолютна изискуема предпоставка за обжалване на акта на възложителя, според КЗК изложените в жалбата твърдения за незаконосъобразност на решението за откриване на процедурата за обществена поръчка, са процесуално недопустими. Направен е краен правен извод в определението на КЗК, че жалбата на „Трейд Кар – 93“ ЕООД е недопустима и е оставена без разглеждане, като е прекратено производството пред КЗК по преписка № КЗК – 369/30.04.2026 г. Обжалваното определение е неправилно постановено. Видно от данните по делото с решението на възложителя ТП „Държавно горско стопанство– Борино“ по – горе за избор на изпълнител на обществената поръчка ЕТ„Р. Байкалов – Ю. Байкалова – Б. Експрес“ и за отстраняване на „Трейд Кар – 93“ ЕООД. Установено е по делото, че решението на възложителя е от 14.04.2026 г., а жалбата на „Трейд Кар – 93“ ЕООД е от 24.04.2026 г., т.е. тя е подадена в указания в решението на възложителя срок по чл. 197, ал. 1 ЗОП и изрично в определението на КЗК, че същата жалба е подадена в срок. В противоречие с този извод на комисията, в обжалваното определение се твърди, че решението на възложителя е частично оспорено, което не кореспондира с данните по преписката пред КЗК. Жалбата е насочена срещу решението на възложителя и в нея няма никакви твърдения, че се обжалва частично, поради което към момента на подаването й „Трейд Кар – 93“ ЕООД е „заинтересован участник“ по смисъла на § 2, т.13 от ДР на ЗОП и има правен интерес да го обжалва. Изрично в жалбата до КЗК дружеството е посочило, че процедурата изначално е опорочена, обосновавайки се, че в техническата спецификация Приложение 1 за някои автомобили са изискани цени на части, които не отговарят на техническите спецификации по марка, модел и година на производство на посочените автомобили от възложителя. В тази връзка оплакванията са били и срещу допускането на офертата на участника, избран от възложителя за изпълнител на обществената поръчка. Тези възражения, обосноват оплакванията и за отстраняването му, което неправилно комисията е възприела, като необжалване в частта за отстраняването му. Предвид изложеното КЗК незаконосъобразно не се е произнесла по същество на жалбата, а е приела, че жалбоподателят не е обжалвал решението на възложителя в частта за отстраняването му от участие в процедурата по обществената поръчка. При така установеното настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение на КЗК е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и на това основание следва да бъде отменено, а делото като административна преписка следва да се върне на КЗК с указания за продължаване на административнопроизводствените действия по разглеждане жалбата на „Трейд Кар – 93“ ЕООД по същество. Предвид, че делото като преписка се връща на КЗК за произнасяне по същество на жалбата на "Трейд Кар - 93" ЕООД, разноски не се присъждат, въпреки направеното в частната жалба искане. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Четвърто отделение
Цитирани разпоредби
8- чл. 230 АПК
- чл. 232 АПК
- чл. 197, ал. 1, т. 1 ЗОП
- чл. 197, ал. 1 ЗОП
- чл. 198, ал. 1, т. 3 ЗОП
- чл. 196, ал. 1
- чл. 2
- чл. 216, ал. 3