Определение № 60378 от 02.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1704/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ РМС Тауър БГ „ ЕООД против определение от 27.05.2021 г. по въззивно гр.д. № 3569/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на същата страна, за освобождаване от заплащане на държавна такса от 15 лева, дължима по депозирана частна жалба срещу разпореждане от 01.03.2021 г. на същия съд, за връщане подадената от дружеството частна касационна жалба срещу определение № 2452/03.11.2020 г.. Частната жалба е бланкетна, без конкретни доводи за неправилност на атакуваното определение. Ответната страна - „УниКредит Булбанк „ АД – оспорва основателността на частната жалба с довода, че е подадена единствено за шиканиране на производството и в това си качество е злоупотреба с процесуални права, като се съобрази и нищожния размер на дължимата държавна такса. Оспорва приложимостта на чл. 83 ал. 2 ГПК по отношение на юридическо лице – търговец, каквото е жалбоподателят. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. В молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадената частна жалба „РМС Тауър БГ„ ЕООД не е изложило конкретни обстоятелства, позовавайки се единствено на „влошено финансово състояние„. Атакуваното определение се основава на тезата, че производството по чл. 83 ал. 2 ГПК е неприложимо спрямо юридически лица – търговци. Изпадането им в неплатежоспособност предпоставя иницииране на производство за откриване производство по несъстоятелност – чл.626 ал.1 ТЗ, но дори и при открито такова, неплатежоспособното дружество не дължи, при това само авансово, държавни такси по делата за попълване масата на несъстоятелността и по отменителни искове – чл.620 ал.5 ТЗ, чл. 649 ал.6 ТЗ, чл. 694 ал.1 ТЗ. Частната жалба е неоснователна. Действително, в националното законодателство не е предвидена, аналогична на предвидената в чл. 83 ал.2 ГПК за физическите лица, възможност за освобождаване на юридически лица от заплащането на държавни такси и разноски по съдебни производства, в които същите са страна, респ. и не са посочени преценими критерии за това. В практиката на Европейския съд по правата на човека е признато право на юридическите лица да бъдат освободени – частично или пълно - от заплащане на държавна такса и / или разноски / дело „Агромодел„ ООД срещу България – жалба вх.№ 68334/01, решение по дело Podbielski u PPU Polpure срещу Полша - жалба вх.№ 39199/98, решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша – жалба вх.№ 48140/99 / като е прието, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, вкл. финансови - когато става дума за заплащане на държавна такса. Само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл. 6 пар.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. Прието е, че преценимите в този случай фактори са: размера на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено. Правото на юридически лица за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано с императивна разпоредба на правото на ЕС, освен ако не се касае за спор относно нарушаване правото на ЕС. Такава възможност е мотивирана в практиката на СЕС, по повод тълкуване приложението на принципа за ефективна съдебна защита на права, изведени от правото на ЕС. Така, според практиката на СЕС / решение от 22.12.2010 г. по дело С – 279/09, определение от 13.06.2012 г. по дело С – 156/12, решения по дела С - 69/14 и С-571/16 / се приема, че принципът на ефективна правна защита, закрепен в чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноски във връзка с производството и / или разноските за адвокатска помощ в производство по такава жалба. Националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, значимостта на интереса, сложността на приложимото право и производство, възможността на страната ефективно да защити позицията си, вкл. доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото. За преценка на пропорционалността следва да се вземе под внимание размера на разноските, които трябва да се платят предварително и дали те съставляват непреодолимо препятствие за достъпа до правосъдие. Когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание правно-организационната им форма, дали преследват стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността да си набавят необходимите средства за дължимите разноски. В конкретния случай, размерът на дължимата държавна такса - 15 лева – сам по себе си не би следвало да съставлява непреодолимо затруднение за функциониращо търговско дружество, а и няма твърдения, нито доказателства, за липса на каквито и да било активи на дружеството – ищец и обективно състояние на неплатежоспособност, доколкото изявлението на жалбоподателя за финансови затруднения се явява единствено субективна квалификация на състоянието му. Не са изложени твърдения за финансова затрудненост и на едноличния собственик на ищцовото дружество – „БД Инвестмънт С.А.„ – чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Люксембург. Не на последно място следва да се съобрази, че доколкото исканото освобождаване цели да санира редовност на частна жалба на същото дружество, срещу разпореждане за връщане на подадена от него частна касационна жалба, по отношение която не са отстранени указаните от въззивния съд нередовности и липсват обстоятелства и доказателства от които да би се приел процесуален пропуск на съда или възможност резултатът от това обжалване да е позитивен за жалбоподателя, то исканото освобождаване се явява неоправдано. Доколкото с напълно идентични съображения / освен липсата на изглед за успех на предприетото конкретно процесуално действие, за което страната претендира освобождаване от държавна такса / касационната инстанция е оставяла нееднократно без уважение частни жалби на същата страна / така определения по ч.т.д.№ 1970/2020 г. и ч.т.д.№ 2443/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС /, но твърдения и доказателства, с оглед съображенията за отказ, не се представят и с настоящата молба за освобождаване от държавна такса, налице са сериозни индиции за основателност на съмнението на ответната, че се касае за формално и необосновано с действителното финансово състояние на дружеството искане или злоупотреба с процесуални права. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение