Решение № 5554 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4348/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби на „Хидроенергопроект“ ЕООД, ЕИК 121298469, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от управителя И. Й., чрез процесуален представител адв. Г.Тошев и Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите - Монтана, чрез ст. юрк. И. Хумбаджиев, срещу Решение № 294 от 06.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1499/2023 г. по описа на Административен съд София- град, с което по жалба на Сдружение „Балканка“, ЕИК 176566443, със седалище и адрес на управление гр.София е отменено Писмо с изх.№ 2587 от 02.10.2019 г. на Директора на регионална инспекция по околната среда и водите – Монтана.

Касационният жалбоподател „Хидроенергопроект“ ЕООД счита решението за недопустимо, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.2 и т.3 АПК.

Твърди, че решението е недопустимо, тъй като с него първоинстанционния съд се е произнесъл по въпроси, с които не е сезиран, като: фактическите въпроси, свързани с техническите детайли относно строежа на въведената в експлоатация с Разрешение за ползване ВЕЦ „Огоста 9“, разширяване по време на съдебното производство на очертаните от жалбоподателя с жалбата му предели на съдебната проверка и възприетото от съда, че се касае за изменение на параметрите на „комплексно разрешително“.

Счита за неправилни изводите на съда, че процесното писмо касае изменение на параметрите на „комплексно разрешително“ по чл.117 от ЗООС, както и че неправилно квалифицира едновременно обжалваното писмо като такова по чл.5, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /Наредбата за ОВОС/ и акт по чл.93, ал.6 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, във връзка с което съдът прилага неправилно както материалния закон, така и административно-производствените правила по ЗООС и Наредбата за ОВОС. Сочи и че съдът неправилно обвързва процедурите по глава Шеста от ЗООС и процедурите по издаване на разрешение за ползване на воден обект по Закона за водите.

Поддържа, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест, нарушил е принципа за равнопоставеност на страните в процеса, натоварил е заинтересованата страна с тежестите на жалбоподателя в процеса, допуснал е неотносимо обяснение от страна на ответника по реда на чл.176 ГПК.

Поддържа, че като титуляр на разрешителното, на основание чл. 93, ал.7 от ЗООС дружеството е уведомило компетентния орган за предвижданите промени на инвестиционното предложение, като изменението на параметрите за изграждане на оградните стени на МВЕЦ „Огоста-9“ самостоятелно не попада в приложение № 1 и № 2 от ЗООС, в каквато насока са и изводите на административни орган.

Иска да се обезсили като недопустимо обжалваното решение или да се отмени като неправилно, ведно със законните последици. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Касационният жалбоподател - Директорът на Регионална инспекция по околна среда и водите - Монтана, чрез процесуален представителст.юрк. И.Хумбаджиев, твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Излага съображения за законосъобразност на процесното писмо, като посочва, че към датата на неговото издаване в Инспекцията не е постъпвала официална информация от възложителя за допълнително извършените от него промени, визиращи засягането на 16 дка земеделска земя и изграждането на дюкер. Счита, че одобряването на такива промени от друга държавна институция и то направени в последствие не касае извършеното от него произнасяне, за да се приеме от съда, че е налице пропуск или липса на компетентност на контролния орган да изиска допълнителна информация от възложителя.

Поддържа, че към момента на издаване на процесното писмо, органът не е имал основание да изисква от възложителя допълнителна информация, не е имал обективна информация за параметрите на финалния стоеж и няма контролни правомощия на фактическото строителство на обекта, реализиран на база подаденото ИП.

Счита, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, като е назначил съдебно-техническа експертиза за изясняване на обстоятелства, извършени постфактум на оспореното писмо, нямащи отношение към предмета на спора и в нарушение на правилото за разпределение на доказателствената тежест е допуснал обяснение от директора на РИОСВ-Монтана, по реда на чл.176 от ГПК, по въпроси, по които е следвало да се произнесат вещите лица и да се представят доказателства от оспорващия.

В заключение посочва, че съдът е приел, че оспореното писмо по същество обективира две самостоятелни, но свързани с предмета си волеизявления: акт по чл.5, ал.1 от Наредбата за ОВОС и Решение по чл.93, ал.6 от ЗООС, съответно решение по приложимостта на Приложение № 1 и Приложение № 2 към ЗООС и решение по необходимостта от извършване на ОВОС, което е правно невъзможно.

Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което да се потвърди като законосъобразно издаденото от Директора на РИОСВ-Монтана до „Хидроенегропроект“ ЕООД писмо с изх.№ 2587 от 02.10.2019 г. или делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът по двете касационни жалби – Сдружение „Балканка“, представлявано от Д.К., член на Управителния съвет – лично и чрез процесуален представител адв.Л.Костадинов, в съдебно заседание и с писмени бележки, оспорва касационните жалби като неоснователни и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд.

Иска обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и счита изводите на първоинстанционния съд за правилни. Предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледани по същество на основанията, посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационните жалби са неоснователни.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Писмо с изх.№ 2587 от 02.10.2019г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите -Монтана (РИОСВ - Монтана) относно: Изменение на параметрите на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект р.Огоста № 12140060/17.11.2014г. и Решение № 2442/28.05.2018г. за продължаване срока на действие и изменение на същото разрешително за изграждане на съоръженията на малка водноелектрическа централа (МВЕЦ) „Огоста 9“, издадено от директора на „Басейнова дирекция „Дунавски район“ - Плевен (БДДР), с титуляр „Хидроенергопроект“ ЕООД. С писмото е посочено, че заявените дейности, свързани с изменение на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект р. Огоста № 12140060/17.11.2014г. и Решение № 2442/28.05.2018г. за продължаване срока на действие и изменение на същото разрешително на МВЕЦ „Огоста 9“, не могат да бъдат отнесени самостоятелно към някоя от позициите на Приложение № 1 и № 2 от ЗООС и няма основания за предположение, че същите представляват разширение и/или изменение на инвестиционното предложение по тези приложения, което може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда, поради което не е необходимо провеждането на регламентираните с глава Шеста, раздел III от ЗООС процедури по оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/.

Първоинстанционният съд е установил, че през 2008 г. „Хидроенергопроект“ ЕООД е внесло в РИОСВ - Монтана инвестиционно предложение за изграждане, в средното течение на река Огоста, на каскада от шест броя МВЕЦ – класически нисконапорни централи, руслов тип, работещи на течащи води, сред които и процесната МВЕЦ - „Огоста 9“. За този енергиен обект е подадено Уведомление за инвестиционно намерение с вх. №542 от 11.02.2008г., с което е представена схема на съоръжението и параметри на водохранилището (задбаражното езеро): дължина L=1638 m при залята площ на горното водно ниво F=83 542 m2 и обем V=83 542 m3.

В уведомлението за инвестиционното предложение са посочени котите на водовземане - кота на горното водно ниво 96,00 м (ГВН=96,00 m) и кота на долното водно ниво 92,00 м (ДВН=92,00 m), при масивен яз с въздушна височина 2,50 м, която е равна на напора.

По инвестиционното предложение е постановено Решение № МО 61 – ПР/2009 за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, издадено от директора на РИОСВ - Монтана, с което е решено да не се извършва ОВОС, тъй като няма вероятност шестте енергийни обекта да окажат значително отрицателно въздействие.

Според описанието в Решение № МО 61 – ПР/2009 МВЕЦ «Огоста 9» попада в землището на с.Портитовци, общ.Бойчиновци, с кота на горното водно ниво 96,00 м (ГВН=96,00 m) и кота на долното водно ниво 92,00 м (ДВН=92,00 m), с капацитет на централата до 1077 kW при застроено водно количество до 31 m3/s.

За всички МВЕЦ са предвидени за изграждане ниски брегоукрепващи съоръжения със средна височина hср= 1 – 1,5 m.

Дължината на задбаражното езеро (водохранилище) за МВЕЦ „Огоста 9“ е L=1633 m при залята площ на горното водно ниво F=83 542 m2 и обем V=83 542 m3.

В т.2.1 от решението е посочено, че задбаражните езера към централите се разполагат изцяло в речното корито и крайбрежната заливаема ивица на река Огоста, в средното й течение, като не се засягат земеделски земи и земи от горския фонд.

Въз основа на Решение № МО 61 – ПР/2009 директорът на БДДР е издал Разрешително № 11140092 от 17.06.2010 г. за водовземане от река Огоста с цел производство на електроенергия и Разрешително № 12140060 от 17.11.2014 г. за ползване на повърхностен воден обект р.Огоста с цел изграждане на съоръженията на МВЕЦ «Огоста 9». От представената по делото техническата документация за оградните стени на водохранилището, одобрена по реда на Закона за устройството на територията (ЗУТ) през февруари 2014 г. и по конкретно обяснителната записка и представените чертежи, съдът е установил, че е предвидено изграждане на оградни стени по бреговете и частично в коритото на две реки – Огоста и Ботуня, тъй като отворът на преградното съоръжение се намира на 240 м от сливането на двете реки. Предвидени са 9 типа оградни стени с височини от 2,00 м до 6,00 м. с обща дължина за двете реки 2 075,00 м.

В издаденото Разрешително № 12140060 от 17.11.2014 г. подробно са описани параметрите на разрешеното ползване, както следва:

т.15. Оградни стени – стоманобетонови на водохранилището до кота 97,00 – 9 типа, от 2,00м до 6,00м: стена тип А1 - Н=2,00м; A2 – H=2,50м; A3 – H=3,00м; A4 - H=3,50м; A5 H=4,00м; A6 – H=4,50м; A7 H=5,00м; A8 – H=5,50м; A9 – H=6,00м. – съответно предвижда се постъпателно увеличаваща се височина на стените с 0,50м.

т.15.1. Оградни стени по коритото на р.Огоста ляв бряг с дължина общо 701,00м и височина от 3,00м до 4,00м.

т.15.2. Оградни стени по коритото на р.Огоста десен бряг с дължина общо 577,00м и височина от 2,50м до 6,00м.

т.15.3. Оградни стени по коритото на р. Ботуня с дължина общо 128,00м и височина от 3,00м до 4,00м.

Съдът е констатирал, че по делото не са представени доказателства за извършена преценка от необходимост от ОВОС за водовземане от река Ботуня и за предвидените оградни стени, чиято височина значително надвишава посочената в Решение № МО 61 – ПР/2009.

С Решение № 2012 от 08.11.2016 г., издадено от директора на БДДР, срокът на действие на разрешителното е продължен до 17.06.2018 г., като в последствие с Решение № 2442 от 28.05.2018 г. на директора на БДДР срокът е продължен до 17.06.2020 г.

От представената от БДДР техническа документация, съдът е установил, че „Хидроенергопроект“ ЕООД е предприело съществени изменения в хода на строителството по реда на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, за които на 14.12.2017 г. главният архитект на община Бойчиновци е одобрил екзекутивна документация. Предвидените стоманобетонови оградни стени са заменени със защитни диги от земен насип, предвидено е също изграждане на канавки и дюкер. Разположението на дигите и дюкера е показано на представения Чертеж: Ситуация (лист 246 от делото на АССГ). В участъка на вливане на р.Ботуня в р.Огоста е предвидено хидротехническо съоръжение тип дюкер, което да прокарва води под дъното на река Огоста, като от представения надлъжен профил на дюкера, участъкът, който попада под дъното на река Огоста, е с дължина 35,00м.

Съдът е констатирал, че по делото няма данни тези изменения да са съобщени преди това на РИОСВ - Монтана и/или на БДДР.

На 21.08.2019 г. „Хидроенергопроект“ ЕООД е подало до директора на РИОСВ – Монтана Уведомление с вх. № 3438/21.08.2019 г. за изменение на инвестиционното намерение и е поискало становище за промяна на Разрешителното за водовземане № 12140060 от 17.11.2014 г. Като обосновка на изменението е посочено, че за изпълнението на оградните стени в съответствие с проектната документация се изискват изкопни работи на голяма дълбочина, което би довело до влошаване на противофилтрационните способности на бреговете на реките. По предложение на проектанта стоманобетоновите стени са заменени с алтернативни решения, описани както следва:

«От:

-15. Оградни стени – стоманобетонови на водохранилището до кота 97,00 – 9 типа

На:

-15. Оградни стени – стоманобетонови на водохранилището до кота 97,00 – 2 типа

Тип А: Земно насипна дига с бетонитова противофолтрационна мембрана

Тип Б: Комбинирана дига то земен насип с ванилов шпунт, изпълняващ противофилтрационни действия.

Оградни стени на р.Огоста ляв бряг – Lобщо=705м

Оградни стени на р.Огоста десен бряг – Lобщо=475м

Оградни стени на р.Ботуня ляв бряг – Lобщо=435м»

В отговор на уведомлението директорът на РИОСВ - Монтана е изпратил до дружеството оспореното писмо с изх. № 2587 от 02.10.2019 г., за което няма данни публично да е оповестено.

На 08.09.2020 г., съгласно чл. 62а, ал. 1 от ЗВ, БДДР е оповестила Съобщение, в което подробно е описано в какво се състои изменението на Разрешителното за водовземане № 12140060 от 17.11.2014 г., както следва:

• В раздел «Воден обект» се добавя «Река Ботуня, десен приток на река Огоста»;

• В раздел «Системи и съоръжения» се описва замяната на стомнобетоновите оградни стени на водохранилището до кота 97,00 м със защитна конструкция за противофилтрационна защита: земни диги с подробно описани технически параметри - широчина на дъното, широчина на билото, откоси. Описва се също изграждането на дренажна система за отвеждане на преминалите през тялото на дигите филтрационни води: открити необлицовани канавки с дълбочина 1,30м и в минимална широчина на дъното 0,70м; дюкер под река Огоста с обща дължина 64,53 м от които 35 м под леглото на реката, разположен в стоманобетонов кожух с форма на обърнат трапец с ширина на дъно 2,00 м, широчина горе 4,00 м и дълбочина 1,70 м;

• В раздел «Място на ползване» е посочен опис на засегнатите от дигите, канавките и дюкера имоти с идентификатори по кадастралната карта и ЕКАТТЕ – общо 45 имота, сред които и земеделски имоти;

• В раздел «Проектни параметри на използването» са добавени площите на използване за дигите, дюкера и колектора поотделно, както и общата използвана площ от 15 976,32 дка.

Сдружение „Балканка“ е подало комплексно възражение срещу изменението на Разрешителното за водовземане № 12140060 от 17.11.2014 г., по повод на което е получило писмо от директора на РИОСВ - Монтана с изх.№ 3012 от 04.11.2020г., в което, като основание за разрешаване на изменението е цитирано оспореното писмо с изх. № 2587 от 02.10.2019 г..

Същото е оспорено от сдружението по административен ред пред министъра на околната среда и водите, като след произнасянето на съда относно редовността и допустимостта на оспорването /Определение № 198 от 27.08.2021г., постановено по адм.д. № 164/2021 г. по описа на Административен съд-Монтана и Определение № 6624 от 05.07.2022 г., постановено по адм.д. № 8469/2021 г. по описа на ВАС, оставено в сила с Определение № 9823 от 03.11.2022 г., постановено по адм.д.№ 7976/2022 г. по описа на ВАС - петчленен състав/, с Решение № 5 от 13.01.2023г. министърът на околната среда и водите е отхвърлил жалбата на сдружението като неоснователна и е потвърдил писмо с изх.№ 2587 от 02.10.2019г. на директора на РИОСВ - Монтана, квалифицирайки го като индивидуален административен акт, който инкорпорира в себе си както становище по чл.5 от НУРИОВОС, така и такова относно липса на необходимост от провеждане на регламентираните с глава шеста, раздел III от ЗООС процедури по ОВОС.

По делото съдът служебно е назначил съдебно-техническа експертиза със задача да установи променена ли е височината на брегоукрепителните съоръжения, увеличена ли е площта на задбаражното езеро, засягат ли се земеделски земи и земи от горския фонд, какъв е обемът и дължината на предвидения дюкер, достига ли се някоя от дейностите, посочени в Приложения № 1 и № 2 от ЗООС, която поради липса на достатъчно техническа документация е заличена.

На основание чл.176 от ГПК съдът е допуснал обяснение от страна на директора на РИОСВ-Монтана, който не е отговорил на изрично поставените от съда въпроси.

При така установената фактическа обстановка, съдът е счел, че оспореното писмо разкрива всички белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, в каквато насока са и аргументите на Административен съд - Монтана и на министъра на околната среда и водите в постановените от тях актове във връзка с оспорения акт. Съдът изрично е отбелязал, че не е обвързан от правната квалификация на акта, направена от АС – Монтана и е приел, че писмото по същество обективира две самостоятелни, но свързани по предмета си волеизявления: акт по чл.5, ал.1 от НУРИОВОС и решение по чл.93, ал.6 от ЗООС – съответно решение по приложимостта на Приложения №1 и №2 към ЗООС и решение по необходимостта от извършване на ОВОС.

Констатирал е, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл.93, ал.6 от ЗООС и чл.5, ал.2 от НУРИОВОС публично да обяви мотивите за преценката си по необходимостта от извършване на ОВОС и да уведоми засегнатата общественост.

Посочил е, че административният акт е издаден от компетентния административен орган по чл. 93, ал. 3 от ЗООС, в изискуемата писмена форма, но в нарушение на изискванията за съдържание по чл.59 от АПК, като в акта не са посочени фактически и правни основания за издаването му и такива не се съдържат и в представената административна преписка.

Приел е, че при издаването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно: в нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК органът не е изяснил напълно фактите и обстоятелствата от значение за случая – да установи точно какви промени на одобреното инвестиционно предложение заявява инвеститорът, да ги сравни с одобреното инвестиционно предложение и на тази база да обоснове извод налице ли е разширение и/или изменение на инвестиционното предложение.

Посочил е, че административното производство е проведено по нередовно уведомление и административният орган не е изпълнил задълженията си да даде указания за отстраняване на нередовностите и да събере, включително служебно, необходимата му информация.

Изложил е съображения и за противоречие на оспорения акт с материалноправните разпоредби и целта на закона, като е формирал извода, че извършените промени съществено променят параметрите и условията на одобреното инвестиционно предложение и попадат в хипотезата на чл.93, ал.1, т.2 от ЗООС - изменение или разширение на инвестиционното предложение, във връзка с което органът не е съобразил разпоредбата на чл. 93, ал. 4, т.1, буква „б“ от ЗООС.

При наличието на отменителните основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, съдът е отменил обжалваното писмо и тъй като енергийният обект е изграден и въведен в експлоатация е счел за безпредметно изпращането на преписката обратно на органа с указания за извършване на ОВОС.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Несъстоятелно е твърдението на касационният жалбоподател „Хидроенергопроект“ ЕООД, че постановеното решение е недопустимо.

За да бъде едно съдебно решение допустимо същото следва да е постановено при наличие на процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство и при липса на процесуални пречки за неговото разглеждане. В случая тези предпоставки са налице. Обжалваното решение е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, като съдът се е произнесъл в пределите на сезирането по процесуално допустима жалба.

Неоснователен е и доводът, че първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроси, с които не е сезиран и е разширил пределите на съдебната проверка, приемайки че се касае за изменение на параметрите на „комплексно разрешително“. Такива изводи не са формирани от решаващия съд. Напротив същият изрично е посочил, че не е обвързан от правната квалификация направена от Административен съд-Монтана, а именно, че се касае за изменение на параметрите на „комплексно разрешително“.

Настоящият състав споделя изводите на съда, че оспореното писмо по същество обективира две самостоятелни, но свързани по предмета си волеизявления: акт по чл.5, ал.1 от НУРИОВОС и решение по чл. 93, ал. 6 от ЗООС, като в тази връзка следва да се отбележи, че не съдът, а административния орган е смесил двете производства. От една страна е приел, че заявените дейности, свързани с изменение на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект р. Огоста № 12140060/17.11.2014г. и Решение № 2442/28.05.2018г. за продължаване срока на действие и изменение на същото разрешително на МВЕЦ „Огоста 9“, не могат да бъдат отнесени самостоятелно към някоя от позициите на Приложение № 1 и № 2 от ЗООС, т.е. извършил е предварителна преценка дали се изисква процедура по ОВОС, а от друга е счел, че няма основания за предположение, че същите представляват разширение и/или изменение на инвестиционното предложение по тези приложения, което може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда, поради което не е необходимо провеждането на регламентираните с глава Шеста, раздел III от ЗООС процедури по оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/, т.е. преценка, че не е необходима ОВОС.

Неоснователни са и възраженията на касаторите досежно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на първоинстанционното решение. Върховният административен съд еднозначно приема в практиката си, че за да е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила е необходимо съдът да е допуснал нарушение на процесуална норма, която е съществена за правилността на решението, т.е. ако не е било допуснато това нарушение, съдът е можел да достигне до друг извод (Решение №7026/12.06.2015 г. по а.д. № 10048/2014 г. на ВAС, VII о.; Решение № 8311/13.06.2011 г. по адм. дело № 2371/2011 на ВАС, и др.). В случая такива нарушения не се установяват. Служебно назначената от съда съдебно-техническа експертиза е заличена, а изводите на съда относно материалната законосъобразност на обжалваното писмо не се основават на обстоятелства, за изясняването на които директорът на РИОСВ-Монтана не е дал отговор. За прецизност следва да се посочи, че както назначаването на съдебна експертиза, така и производството по чл.176 от ГПК са допустими доказателствени средства за установяване на релевантни и относими за спора обстоятелства.

Неоснователни са и оплакванията в касационните жалби за необоснованост на съдебното решение. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай.

Правилни и споделими са изводите на съда, че оспореното писмо е издадено в нарушение на изискванията на чл. 59 от АПК, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и неговата цел, поради което и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК препраща към тях.

В оспореното писмо не са изложени фактически и правни основания за издаването му, поради което и формираните от административния орган изводи са необосновани. Неустановяване на фактите и основанието за издаване на писмото са мотивирали Министърът на околната среда и водите и първоинстанционният съд да приемат, че същото инкорпорира в себе си акт по чл.5, ал.1 от НУРИОВОС и решение по чл. 93, ал. 6 от ЗООС.

Административният орган се е задоволил да възпроизведе текста на уведомлението за изменението на инвестиционното предложение без да извърши преценката по чл. 93, ал. 1, т. 2 от ЗООС и да изясни напълно фактите и обстоятелствата от значение за случая, в нарушение на изискванията на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. Органът не е изискал никакви доказателства за изменението на инвестиционното предложение, в т.ч. и служебно не е събрал такива, за да прецени налице ли са критериите, посочени в чл.93, ал.4 и ал.5 от ЗООС, за необходимостта от ОВОС, при положение че предложените от „Хидроенергопроект“ ЕООД“ алтернативни решения за изменение на инвестицинното предложение попадат в обхвата на чл. 93, ал.4, т.1, б.а, б.б и б.в от ЗООС.

Предложените изменения се различават съществено от първоначално одобрените и по естеството си са свързани с със заемането на по-голяма площ /изграждането на земнонасипни диги/, в т.ч. засягане на земеделски земи, изграждане на допълнителни съоръжения /канавки и дюкер/ и добавяне на още един воден обект – река Ботуня, които не са обхванати от Решение № МО 61 – ПР/2009 на директора на РИОСВ-Монтана за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда.

В тази връзка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че заявените промени съществено променят параметрите и условията на одобреното инвестиционно предложение и попадат в приложното поле на чл.93, ал.1 т.2 от ЗООС.

Предвид изложените съображения, като е стигнал до извод за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт и го е отменил, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Изграждането и въвеждането в експлоатация на енергийния обект не е основание за несъобразяване от страна на първоинстанционния съд на разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК. Характерът и естеството на констатираните пороци на административния акт, предпоставят ново произнасяне на компетентния орган след изясняване на релевантните за спорното правоотношение въпроси. Ето защо и преписката ще следва да се изпрати на административния орган.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,