Решение № 7899 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3531/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, както следва: Касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт Д. Петрова против Решение № 506/16.02.2026 год., постановено по административно дело № 820/2025 год. по описа на Административен съд – Плевен в частта с която се отменя Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 год. с № 02-150-2600/2601 от 09.09.2025 год., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), в частта относно сумите за редукция за неспазване на кръстосаното съответствие по мерки СЕПП, СПП и ЗДП, съответно 1 314,43 лева, 211,22 лева и 1 475,56 лева. Заявено е твърдение, че решението в оспорената му част е неправилно, поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на горното твърдение е оспорен извода на съда, че Уведомителното писмо (УП) в отменената му част е немотивирано и издадено в противоречие с материалния закон и с целта на закона. В тази връзка е заявено, че в Таблица 13 от УП, ред 17 са описани сумите на редукция за неспазване на кръстосаното съответствие. От друга страна в Легендата към ред 17 подробно е описано, че редукцията за неспазване на кръстосаното съответствие, наложена за неспазване на законоустановените изисквания за управление е на основание изброени заповеди на Министерство на земеделието и храните (МЗХ), които са достъпни на интернет страницата на министерството. Възражението е допълнено и с несъгласие с твърдението на съда за липса на мотиви, доколкото цитираните заповеди на МЗХ, които са общодостъпни на сайта на министерството, е обстоятелство, което е обективно проверимо и не се нуждае от допълнителна конкретизация. В заключение е формиран извод, че УП е постановено при правилно приложение на материалния закон, издадено е в предвидената форма и съдържа мотиви, като са посочени всички фактически основания, послужили за извършване на редукцията на сумата, като при издаване на УП не са допуснати съществени процесуални нарушения. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение в оспорената му част и оставяне в сила на УП. Заявено е и искане за присъждане на разноски. Касационна жалба от „ХРИСТОВИ АГРО“ ООД с ЕИК 205544641 със седалище и адрес на управление в [населено място], обл. Плевен, представлявано от Л. И. Х., чрез представител по пълномощие – адв. Н. Найденов от Адвокатска колегия – Плевен против Решение № 506/16.02.2026 год., постановено по административно дело № 820/2025 год. по описа на Административен съд – Плевен, в частта му, в която е отхвърлена жалбата против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 год. с № 02-150-2600/2601 от 09.09.2025 год., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ за сумата над 3 001,21 лева до 46 232,00 лева. В подкрепа на това твърдение, касаторът оспорва извода на съда за липса на жалба против Заповед № 09-94/31.01.2023 год. на министъра на земеделието за определяне на слой ПДП, доколкото не е посочен брой ДВ, в който е обнародвана тази заповед. Оспорен е и извода на съда, че оспорващото дружество не е ангажирало в хода на административното производство доказателства, от които да е видно, че е положило достатъчна грижа за опазване на заявените от него за подпомагане площи от пожар, така че да не носи отговорност за неспазване на задълженията по § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на ЕП и на съвета от 17.12.2013 год. В подкрепа на това оспорване е заявено, че дружеството е подало обяснения (възражения) във връзка с Уведомително писмо изх. № 01-1522600/704 от 08.11.2022 год. на ДФЗ – ОД-Плевен, в което изрично са посочени причините за възникване на пожара, както и предприетото от фирмата по време на самата жътва, която информация се установява от представените снимки. В тази връзка, според оспорващия са и събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства от разпитаните по делото свидетели. По мнение на касатора, необоснован се явява и извода на съда, че в съответствие с доказателствената тежест на земеделския производител в административното производство, е следвало от него да бъдат ангажирани доказателства, че няма вина за опожаряването. В тази връзка отново е потвърдено предприетите от земеделския производител действия и ангажираните за тяхното установяване доказателства. Оспорени са и аргументите на съда относно началото на пожара и неговото развитие, като се твърди, че поради липсата на допусната и изготвена пожаро-техническа експертиза, тези изводи почиват изцяло на предположения. В заключение е обобщено, че съдебното решение в оспорената му част е необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед тези твърдения е формулирано искане за отмяна на съдебното решение в оспорената му част, ведно със законовите последици от това. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по представен списък. По делото е постъпил отговор от „ХРИСТОВИ АГРО“ ООД, чрез процесуален представител – адв. Ц. Цонев против касационната жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в който са обективирани подробни и обстоятелствени доводи за неоснователност на касационното оспорване, поради липсата на твърдяните касационни основания. Заявено е искане, касационната жалба, като неоснователна да бъде оставена без уважение. По делото е постъпил и отговор от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуалния му представител – гл. юрисконсулт Д. Петрова по касационната жалба на „ХРИСТОВИ АГРО“ ООД. В отговора са заявени конкретни доводи и аргументи за неоснователността на това касационно оспорване, като е прието, че съдебното решение, в частта за сумата над 3 001,21 лева до 46 232,00 е законосъобразно, поради което е заявено искане за оставянето му в сила. В съдебно заседание, касаторът – зам. изпълнителен директор на ДФЗ не се явява и не се представлява. Касаторът - „ХРИСТОВИ АГРО“ ООД, чрез процесуалният си представител – адв. Н. Найденов поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи, като формулира искане за отмяна на съдебното решение в оспорената му част и присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и като съобрази закона, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в законния срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд – Плевен е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 с изх. № 02-150-2600/2601 от 09.09.2025 год. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му относно сумите за редукция за неспазване на кръстосано съответствие по мерки СЕПП, СПП и ЗДП, съответно 1 314,43 лв., 211,22 лв. и 1 475,56 лв. и е върнал делото като преписка на административния орган за постановяване на ново решение в отменената част, при съобразяване с мотивите на решението, в 14-дневен срок след влизане в сила на решението. Със съдебния акт е отхвърлена жалбата в останалата й част, за сумата над 3 001,21 лева до 46 232,00 лева, като в тежест на Държавен Фонд „Земеделие“ е присъдена сумата 72,01 евро за разноски по компенсация. При постановяване на този правен резултат, първоинстанционният административен съд е приел от фактическа страна следното: Дружеството „ХРИСТОВИ АГРО“ ООД е регистриран земеделски производител с УРН 724541 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На 19.04.2022 год., от имено на дружеството е подадено заявление за подпомагане за кампания 2022 с уникален идентификационен номер 1529042216544 в което са заявени различни схеми и мерки: СЕПП, СПП, ЗДП и ПДНП. По повод така подаденото заявление е постановено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022, изх. № 02-150-2600/2601 от 14.11.2024 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ. В табличен вид – Таблица 1, в същото са посочени оторизираните суми, като съответно са посочени схема/мярка, исканата сума, намаления, редукции, намаления поради достигане тавана на субсидията и оторизирана сума. По СЕПП исканата сума е 60 805,24 лв., намаленията – 34 516,59 лв., редукция 1 314,43 лв., оторизирана сума – 24 974,22 лв.; По СПП исканата сума е 4 224,3 лв., намаленията – 0 лева, редукция - 211,22 лв., оторизирана сума – 4 013,08 лева; По ЗДП исканата сума е 38 180,54 лв., намаленията – 8 669,4 лв., редукция 1 475,56 лв., оторизирана сума – 28 035,58 лв.; посочено е възстановяване от ФД – искана сума 899,94 лева, намаления 0 лева, редукция 44,90 лв., оторизирана сума 854,98 лева. Постановеното от зам.изпълнителния директор на ДФЗ УП е оспорено от земеделския производител в частта му за извършените намаления на поисканите суми за подпомагане. По повод това оспорване, с Решение № 2306/08.07.2025 год., постановено по административно дело № 63/2025 год., състав на Административен съд – Плевен е отменил УП в частта, с която е намалено финансирането по мерки СЕПП, СПП и ЗДП общо в размер на 46 232 лева и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. При постановяване на този правен резултат, съдът е приел, че УП в оспорената му част е постановено при липса на мотиви, което представлява пречка са осъществяване на дължимия съдебен контрол. Така постановения съдебен акт не е бил оспорен и е влязъл в сила. В изпълнение на задължителните указания на съда, зам. изпълнителния директор е постановил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 с изх. № 02-150-2600/2601 от 09.09.2025 год. С този административен акт са извършени същите намаления, както с предходното, а именно: по СЕПП исканата сума е 60 805,24 лв., намаленията – 34 516,59 лв., редукция 1 314,43 лв., оторизирана сума – 24 974,22 лв.; По СПП исканата сума е 4 224,3 лв., намаленията – 0 лева, редукция - 211,22 лв. оторизирана сума – 4 013,08 лева; По ЗДП исканата сума е 38 180,54 лв., намаленията – 8 669,4 лв., редукция 1 475,56 лв., оторизирана сума – 28 035,58 лв.; отново е посочено възстановяване от ФД – искана сума 899,94 лева, намаления 0 лева, редукция 44,90 лв., оторизирана сума 854,98 лева. В Таблица № 1 на УП са отразени парцели с констатирани несъответствия, като са посочени декларирани от дружеството осем парцела със заявената площ, и е посочено, че същата площ е намалена след извършени административни проверки. В разясненията към колона 9 – причина за недопустимост на площите от Таблица 1 е вписано, че намалението е въз основа на попадането на съответните части извън специализираният слой „Площи, допустими за подпомагане“ (ПДП), одобрен със Заповеди № РД 09-94/31.01.2023 год. (обн. ДВ, бр. 15 от 14.02.2023 год.) на министъра на земеделието, с която е определен специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“. По отношение на парцел 17854-104-1-2 е извършено намаление и за площ 0,08 ха, попадащ в слой „опожарени земеделски площи“. В колона 8 от Таблица 1 е вписана и общата разлика между декларирана и установена площ - 70,46 ха. В допълнителна Таблица са посочени и два от заявените парцели 17854-104-1-2 и 17854-104-1-3. В разяснение към тази Таблица е посочено, че за тези парцели е подадено възражение с № РД-12-05-126 в ОДЗ – Плевен срещу Заповед № РД 09-1319/02.12.2022 год. за одобряване на проекти на специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2022, но след разглеждането му, констатираните несъответствия са останали непроменени. В разяснението е описана и извършена проверка на място във връзка с възникнал пожар в землището на [населено място], като са посочени опожарените площи. Като резултат от проверката е посочено нарушение на Национален стандарт 6 – забрана за изгаряне на стърнища. В Таблица 3 са посочени площи по ЗДП, като в колона 12 от същата – административно санкционирана площ е посочено 0. В следващата Таблица 13 е посочен размера на финансовото подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ. В ред 1 са вписани декларираните площи, а в ред 2 – установените площи. От тези два реда се установява, че по СЕПП са декларирани 310,31 ха, а са установени 239,85 ха, а по ЗДП са декларирани 310,31 ха, а са установени 239,85. В колоната СЕПП от таблицата е посочено, че наддекларираната площ е 70,46 ха, процентът на наддеклариране е 29,38, санкционираната площ е 105,69 ха, а като оторизираната площ е вписано 134,16 ха. В ред 17 от Таблицата е вписано, че и по трите схеми – СЕПП, СПП и ЗДП са вписани суми на редукция за неспазване на кръстосано съответствие съответно 1 314,43 лева, 211,22 лева и 1 475,56 лева, като в разяснението към ред 17 е посочено, че редукцията е за неспазване на кръстосаното съответствие, и е наложена за неспазване на законоустановените изисквания за управление на основание Заповеди № РД 09-499/12.07.2016 г., РД 09-557/14.07.2017 г., РД 09- 592/27.06.2018 г., РД 09-811/09.08.2019 г., РД 09-592/24.07.2020 г., РД 09-683/08.07.2021 г., РД 09-804/11.07.2022 г., РД 09-886/01.08.2022 г. на министъра на земеделието и съгласно чл. 91 и чл. 93 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета. В ред 19 е посочена сумата на санкция за наддеклариране като за СЕПП е в размер на 34 516,59 лева, а за ЗДП санкция за наддеклариране е в размер на 8 669,40 лева. В Таблица 14 са вписани оторизираните суми в лева, както следва: СЕПП – 24 974,22; СПП – 4 013,08; ЗДП – 28 035,58; Възстановяване от ФД – 854,98. В Таблица 15 са вписани извършените плащания, като сумите съответстват на сумите по Таблица 14. В хода на съдебното дирене са приети писмени доказателства, в т.ч. и тези по административно дело № 63/2025 год. по описа на Административен съд – Плевен. По делото са разпитани и свидетели относно факти и обстоятелства свързани с възникнал пожар, в следствие на който е опожарена част от парцел, заявен за подпомагане. При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган при условията на заместване, в кръга на неговите правомощия. По мнение на съда, изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК не е напълно спазено, доколкото по отношение на посочените размери на редукции за неспазване на кръстосано съответствие в размери съответно СЕПП -1 314,43 лева, СПП – 211,22 лева и ЗДП - 1 475,56 лева, липсват мотиви и не става ясно как е определена посочената сума за редукция. По отношение на посочената в УП площ от декларираните парцели, за която е прието, че не попада в слоя ПДП, утвърден със заповед на министър на земеделието, съдът е споделил извода на административния орган. При формиране на този извод, съдът е посочил, че въпреки подаденото от земеделския производител възражение срещу проекта на слоя по отношение на два от заявените парцели, след окончателното му утвърждаване със Заповед № РД 09-94/31.01.2023 год. на министъра на земеделието, дружеството не е подало жалба по съдебен ред срещу тази заповед. В този смисъл в случая е налице влязъл в сила административен акт, който задължава ДФЗ да приеме същите площи за недопустими за подпомагане. Относно площта от 0,08 ха в парцел 17854-104-1-2, за която също е отказано подпомагане, съдът е приел, че в случая след извършени административни проверки на заявлението за подпомагане преди издаването на оспореното УП, по отношение на посочената част от парцела е установено по категоричен начин, че представляват опожарени площи. Състоянието и размера на опожарени площи за посочените парцели са потвърдени от събраните по делото доказателства. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4, пред. второ от ЗПЗП, съгласно която, разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40. От друга страна, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2 от 26.03.2018 год. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба № 2), временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, за които в календарната година се установи, че са опожарени. В съответствие с така цитираните нормативни разпоредби, съдът е приел, че извършените намаления от страна ДФЗ по заявлението за подпомагане за Кампания 2022 са законосъобразно определени по основание и размер. По отношение на сумите за редукция за неспазване на кръстосано съответствие по мерки СЕПП – 1 314,43 лв., СПП - 211,22 лв. и ЗДП - 1475,56 лв., съдът е развил доводи, че не е ясно как са пресметнати същите. Посочено е, че като мотиви относно тези суми са посочени заповеди на МЗХ, с които е утвърдена и изменяна Методика за прилагане на кръстосаното съответствие в България, която урежда различни хипотези, включително национален Стандарт 6 – Забрана за изгаряне на стърнищата. По мнение на съда обаче, не е посочен конкретен процент, доколкото Методиката посочва различни проценти с оглед размера на изгарянето, както и не е посочена и основата, към която се прилага този процент, за да може съдът да установи дали направените редукции са точно определени. Липсват мотиви в тази насока в УП, което е формирало извод за незаконосъобразност на административния акт в тази му част. В съответствие с така обективираните мотиви, първоинстанционния административен съд е отменил УП в частта му относно сумите за редукция за неспазване на кръстосано съответствие по мерки СЕПП, СПП и ЗДП, съответно 1 314,43 лв., 211,22 лв. и 1 475,56 лв. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в съответствие с тълкуването и прилагането на закона, направено в съдебното решение. По отношение на останалата част от УП, съдът е приел същото за законосъобразно, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Анализът на оспореното пред първоинстанционния административен съд УП обосновава извод, че спорът между страните се свежда до отказа на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за подпомагане по схемите и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 год. въз основа на три отделни фактически обстоятелства: 1) по отношение на декларирани от земеделския производител площи, които не попадат в слоя „Площи допустими за подпомагане“, утвърден със заповед на министъра на земеделието; 2) по отношение на площта от 0,08 ха, за която е прието че съставлява опожарена площ и 3) по отношение на определените от административния орган суми за редукция за неспазване на кръстосаното съответствие по мерки СЕПП, СПП и ЗДП. По отношение на първото фактическо обстоятелство, настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния административен съд за законосъобразност на изводите на административния орган. В случая, видно от цитираната Таблица 1: „Площи с констатирани несъответствия по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2022, след извършени проверки за допустимост на площите“, в колона 2 е вписана площта на декларирания парцел, а в колона 5 площта на парцела след извършената административна проверка. Колона 5 по същество указва площта на специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“, който включва площите допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок. Установява се, че специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2022 год. е одобрен със Заповед № РД-09-1319/ 02.12.2022 год. на министъра на земеделието, с която е одобрен проекта на слой „Площи допустими за подпомагане“ и Заповед № РД 09-94/31.01.2023 год. на министъра на земеделието, с която е приет окончателния слой „Площи допустими за подпомагане“. От доказателствата по делото се установява, че с възражение № РД-12-05-126/20.12.2022 год., земеделския производител „ХРИСТОВИ АГРО“ ООД е оспорил проекта на слой „Площи допустими за подпомагане“, одобрен със Заповед № РД-09-1319/ 02.12.2022 год. на министъра на земеделието, но след разглеждане на възражението, твърдяните несъответствия са останали непроменени. Заповед № РД 09-94/31.01.2023 год. на министъра на земеделието, с която е приет окончателния слой „Площи допустими за подпомагане“ не е била оспорена и е влязла в сила. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105 от 22.08.2006 год. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, която указва, че въз основа на одобрения от министъра на земеделието специализиран слой „Площи допустими за подпомагане“, Разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания за площ за съответната година. В този смисъл, ДФЗ действа в условията на обвързана компетентност, доколкото конкретния размер на финансовото подпомагане зависи изцяло от площта на заявените за подпомагане парцели, установена с влезлия в сила специализиран слой „Площи допустими за подпомагане“. В случая, безспорно е установено, че Заповед № РД 09-94/31.01.2023 год. на министъра на земеделието, с която е приет окончателния слой „Площи допустими за подпомагане“ не е била оспорена и е влязла в сила, като твърдението на касационния жалбоподател, че липсва информация в кой точно брой на Държавен вестник е обнародвана заповедта не кореспондира с действителното фактическо положение. Въпросната заповед (в т.ч. и броя на ДВ, в който е обнародвана) е цитирана неколкократно в УП, като на стр. 3 от същото, в разяснението на колона 9, изрично е вписано: 1* - Недопустима площ съгласно Заповед № РД-09-94 от 31.01.2023 год. (обн. ДВ, бр. 15 от 14.02.2023 год.). С оглед горното, настоящият състав приема за правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното УП в тази му част. Съответни на събраните по делото доказателства се явяват мотивите на административния съд и по отношение на площта от 0,08 ха, за която е прието че съставлява опожарена площ. Както правилно е посочил съда, в резултат на извършените административни проверки на заявлението за подпомагане е установено, че площта от 0,08 ха представлява опожарена площ, като състоянието и размера се потвърждават от събраните доказателства. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4, пред. второ от ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40. Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2, временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, за които в календарната година се установи, че са опожарени. Анализът на така цитираните правни разпоредби потвърждава извода на административния орган, изцяло възприет и от първоинстанционния административен съд, че наличието на опожарени площи препятства възможността за определяне и изплащане на финансово подпомагане за тези площи. В тази връзка следва да се отчете и обстоятелството, че както пред първоинстанционния административен съд, така и в иницииралата настоящото производство касационна жалба, земеделският производител не оспорва наличието на опожарени площи или на техния размер, като развива защитна теза за липса на виновно поведение от негова страна за възникването на пожара, респ. че е предприел всички необходими мерки за неговото недопускане и ограничаване на последиците му. По мнение на настоящия състав и в съответствие с цитираните по-горе нормативни разпоредби, наличието респ. липсата на виновно поведение от страна на земеделския производител е изцяло ирелевантно към основанието за отказ от финансово подпомагане, доколкото независимо по чия вина е възникнало опожаряването, цитираната разпоредба на чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2 квалифицира опожарената площ като временно неподходяща за подпомагане. Споделими са и изводите на съда по отношение на определените от административния орган суми за редукция за неспазване на кръстосаното съответствие по мерки СЕПП, СПП и ЗДП. Анализът на оспореното УП в тази му част прави обоснован извода на административния съд за липсата на ясни и конкретни мотиви относно начина, по който са формирани конкретните размери на сумите за редукция по мерки СЕПП – 1 314,43 лв., СПП - 211,22 лв. и ЗДП – 1 475,56 лв. Липсата на конкретно посочен процент на редукция и основата, върху която той се начислява, приложени от административния орган по отношение заявените от земеделския производител площи за подпомагане, не може да бъде преодоляна от твърдението на касационния жалбоподател – зам. изпълнителен директор на ДФЗ, че в изпълнение на чл. 42, ал. 2 от ЗПЗП, министърът на земеделието и храните е одобрил със заповед „Ръководство за прилагане на законоустановените изисквания за управление и методика за прилагане на кръстосано съответствие“, което е публикувано на интернет страницата на министерството. Твърдението на този касационен жалбоподател, че в Таблица 13 от УП, ред 17 са описани сумите на редукция за неспазване на кръстосаното съответствие, като в разяснението на ред 17 е описано, че редукцията за неспазване на кръстосаното съответствие, наложена за неспазване на законоустановените изисквания за управление е на основание изброените заповеди на МЗХ, също не дава отговор на въпроса, какъв точно е конкретния процентен размер на приложената редукция по всяка една от схемите и върху каква основа е начислен същия. В касационната жалба са обективирани и доводи, че съгласно Методиката за прилагане на кръстосано съответствие в България, кръстосаното съответствие се състои от Законоустановени изисквания за управление (ЗИУ) и Стандарти за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС). Твърди се, че именно в ДЗЕС 6 – „Поддържане на нивото на органични вещества в почвана“ е включен „Национален стандарт 6“ – Забранява се изгарянето на стърнища, като видно от „Матрицата за определяне на намалението при установените случаи на неспазване“ – ДЗЕС 6 – налага се редукция при установено нарушение – 5%. В този смисъл се твърди, че санкцията от 5% е нормативно фиксирана и ДФЗ няма дискреция относно процента. По отношение на това възражение, настоящият касационен състав намира за нужно да посочи, че в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, на административния орган е вменено задължението да посочи фактическите и правни основания за издаване на акта. В този смисъл, фактически и правни основания относно начина на формиране на конкретния размер на сумите за редукция по мерки СЕПП – 1 314,43 лв., СПП - 211,22 лв. и ЗДП – 1 475,56 лв. в оспорения административен акт липсват. Тази липса не може да бъде преодоляна с дадените от касационния жалбоподател разяснения, обективирани едва в касационната жалба. По изложените съображения, обоснован се явява извода на първоинстанционния съд, че оспореното УП в тази му част се явява незаконосъобразно, поради постановяването му в противоречие с административнопроизводствените правила, въвеждащи изискване за мотивиране на административния акт. В съответствие с така изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че не са налице заявените от двамата касатори касационни основания за отмяна, поради което оспореното съдебно решение се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед неоснователността и на двете касационни жалби, такива не се дължат. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,