Определение № 293 от 27.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 540/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Д. М. и К. Г. С. срещу определение № 39 от 20.02.2010г. по т.д. № 1888/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска за прогласяване за нищожно арбитражно решение № 715 от 16.11.2011г. по арб.д. № 715/2011г. на арбитър ad hoc Ж. Б., респ. за отмяната му. Частните жалбоподатели излагат съображения за неправилност на извода на състава на ВКС, че поканите за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20138380402789 на ЧСИ Б. са им редовно връчени съответно на 01.04.2013г. и 06.04.2013г. по реда на чл.47 ГПК, основан на датите, вписани в разписките. По отношение на поканата за доброволно изпълнение, връчена на Н. М., се излагат доводи за нередовно осъществяване на процедурата по чл.47 ГПК, тъй като връчителят е отразил направени три посещения на адреса в рамките на по-малко от месец; от разписката не може да се направи извод какви документи следва да бъдат връчени, както и по кое изпълнително дело са тези документи и не е представено копие от уведомлението, което се твърди, че е поставено, както и къде е поставено – дали е пуснато в пощенската кутия или е залепено на входната врата. По отношение на поканата за доброволно изпъленение до К. С. се твърди, че в разписката е допусната техническа грешка при изписване на адреса, като в ПДИ е посочен блок 7Б, а в разписката е вписано, че е посетен блок 7; не е отбелязано кое лице не е намерено на адреса; не е посочено какви документи се връчват и по кое изпълнително дело; посещенията на връчителя са направени в интервал, по-малък от един месец; не е представено копие от уведомлението; липсват протоколи за посещения на адреса от връчителя. Поддържат още, че от съдържанието на поканата за доброволно изпълнение е видно, че към нея не е приложен за връчване изпълнителен лист. Сочат, че не са налице доказателства молбата от 09.04.2013г. да е депозирана от частния жалбоподател К. С., тъй като не е подписана от него. Считат за неотносими постъпилите по изпълнителното дело суми от работодателите, тъй като не могат за обосноват извод, че частните жалбоподатели са узнали за арбитражното решение. Молят обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД оспорва частната жалба, като излага подробни съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че от доказателствата по делото следва да се приеме, че още в началото на април 2013г. /съответно на 01.04.2013г. и на 06.04.2013г./ на ищците са връчени покани за доброволно изпълнение по образуваното въз основа на атакуваното арбитражно решение изпълнително дело № 20138380402289 на ЧСИ Б. при условията на чл.47 ГПК. Приел е още, че въз основа на запорни съобщения до работодателите на ищците по посоченото изпълнително дело са постъпили суми за периода от 2013-2019г., което е видно от удостоверение от ЧСИ от 15.10.2019г., съответно разпределени, при остатък за възстановяване от 50 лева. Взел е предвид и молба от 09.04.2013г. по посоченото изпълнително дело от ищеца за вдигане на наложен запор върху сметка, по която се превежда обезщетение от Бюрото по труда. Поради това съставът на ВКС е достигнал до извод, че с връчване на поканите за доброволно изпълнение ищците са надлежно уведомени за постановеното арбитражно решение и от този момент е започнал да тече срокът но чл.48, ал.1 ЗМТА, който към датата на покадане на исковата молба – 06.08.2019г., е изтекъл. Обжалваното определение е правилно. От представените по делото доказателства се установява, че поканите за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, образувано въз основа на оспореното арбитражно решение, изпратени до ищците, са връчени през април 2013г. по реда и при условията на чл.47 ГПК, че през периода от 29.03.2013г. - 10.10.2019г. по изпълнителното дело са постъпили суми в размер общо на 7 068,31 лева, които са разпределени и е останала сума за възстановяване в размер на 50 лева, както и че на 28.05.2013г. и на 29.06.2015г. са връчени запорни съобщения на работодателите на ищците „Арианрод” ЕООД и „Малевентум Марон” ЕООД. С молба вх. № 18285 от 09.04.2013г., към която са приложени извлечения от сметка от същата дата, ищецът К. С. е поискал да бъде вдигнат запорът на сметката му за изплащане на обезщетение за безработица в „Първа инвестиционна банка” АД. Действително молбата не е подписана от длъжника, но видно от съобщение за вдигане на запор от 10.04.2013г., ЧСИ Б. е предприел исканото от длъжника действие. Въз основа на съвкупната преценка на посочените доказателства настоящият състав намира, че към момента на подаване на исковата молба– 06.08.2019г., е изтекъл предвиденият в чл.48, ал.1 ЗМТА срок. Поканите за доброволно изпълнение са изпратени на адреси, които са вписани като постоянни и настоящи, видно от намиращите се в кориците на изпълнителното дело справки. При извършените три посещения на адресите на всеки от длъжниците връчителят не ги е открил, което е отразил в съставените разписки, представляващи официални документи и намиращи се в кориците на изпълнителното дело. Изискването посещенията да са извършени в продължение на един месец е въведено през 2017г., поради което е неотносимо към осъщественото през 2013г. връчване на поканите за доброволно изпълнение. Противно на твърдението на частните жалбоподатели, видно от съдържанието на поканите за доброволно изпълнение, към тях е приложен за връчване подлежащият на принудително изпълнение акт. Действително в кориците на изпълнителното дело не е приложено копие на уведомлението по чл.47, ал.1 ГПК, за да бъде извършена преценка на съдържанието му във връзка с доводите на частните жалбоподатели. Независимо от това, при съвкупната преценка на всички намиращи се по делото доказателства, следва да се приеме, че частните жалбоподатели са били уведомени за постановеното арбитражно решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и е започнало принудително изпълнение, по което в продължение на 6 години са постъпили суми в размер общо на 7 068,31 лева, като по сезиране от длъжника през 2013г. съдебният изпълнител е вдигнал запора от сметката на К. С. в „Първа инвестиционна банка” АД. Поради това се явява правилен изводът на състава на ВКС, че към 06.08.2019г., когато е подадена исковата молбата по чл.47 ЗМТА, е бил изтекъл предвиденият в чл.48, ал.1 ЗМТА тримесечен срок. При липса на подадена в срок искова молба по чл.47 ЗМТА, съдът няма правомощия да се произнася и по нищожността на арбитражно решение, постановено преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр.8/2017г./, с който са изменени разпоредбите на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47 ЗМТА. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,