Определение № 5526 от 01.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2711/2025 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба вх.№ 4777/25.06.2025 г. на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез държавен инспектор А. В., срещу определение № 389/13.06.2025 г. по в.гр.д.№ 335/2024 г. на Апелативен съд Варна, с което се оставя без уважение молбата им по чл.248, ал.1 ГПК, за изменение на решение № 58 от 26.03.2025 г. в частта му за разноските и в тежест на КОНПИ е присъдено адвокатско възнаграждение от 17 538 лева във въззивната инстанция. Частната жалба съдържа доводи за неправилност на определението поради несъразмерно висок размер на присъденото адвокатско възнаграждение. Според жалбоподателя, не са изложени мотиви относно фактическата и правна сложност на спора в противоречие на ТР № 6/2012 от 06.11.2013г. на ВКС, поради което неправилно съдът е приел, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно, с оглед на реално положения труд на процесуалния представител. От С. Д. С. и „ФОРС-98“ ЕООД, чрез адвокат К. К., е подаден писмен отговор, с който оспорват доводите в жалбата и твърдят че е неоснователна, тъй като съответства на положените усилия от защитата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че частната жалба е подадена в срок срещу определение, което подлежи на обжалване, поради което е редовна и процесуално допустима. Производството е било образувано по искане на КОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 652 959,50 лева от С. Д. С., но искът е отхвърлен от въззивния съд, който е присъдил на Адвокатско дружество „Киров Атанасов“, чрез адвокат К. К., по договор за правна защита и съдействие от 20.02.2025 г., адвокатско възнаграждение в размер на 17 538 лева, с ДДС, при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Според мотивите на съда, това възнаграждение се дължи поради явяване на процесуалния представител в открито заседание и вземане на становище по съществото на спора, което не е прекомерно с оглед цената на иска и отговаря на фактическата и правна сложност на делото. При отчитане на положените от защитата усилия, съдът е оставил без уважение молбата на КОНПИ за изменение на въззивното решение в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за спиране на производството по чл.278 ГПК, с оглед обуславящия изхода на делото спор за разноските въпрос: „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл.38, ал.2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“ Отговор на въпроса следва да се даде по тълкувателно дело № 3/2025 г. на ВКС, ОСГТК, поради което и на основание чл.229, ал.1, т.7, във вр.с чл.292 ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до произнасяне по тълкувателното дело. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение