Определение № 3910 от 20.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5120/2023 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 13 137/23.10.2023 година, подадена от Д. П. А., против определение № 2900/09.10.2023 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 3585/2023 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от Д. П. А., против определение № 13 750/28.08.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение-брачни състави, І-ви брачен състав, постановено по гр. д. № 2423/2020 година, молба за отмяна с вх. № 278 975/10.06.2023 година, като е прекратено производството по гр. д. 1161/2023 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му като делото се върне на предишния състав на ВКС за произнасяне по подадената против определение № 13 750/28.08.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение-брачни състави, І-ви брачен състав, постановено по гр. д. № 2423/2020 година, молба за отмяна с вх. № 278 975/10.06.2023 година. Д. П. А. е била уведомена за обжалваното определение на 19.10.2023 година, а подадената от него частна жалба е с вх. № 13 137/23.10.2023 година. Поради това жалбата е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: При постановяване на обжалваното определение съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е приел, че в случая молбата за отмяна е подадена от Д. П. А. срещу определение на съда, с което е прекратено производството по делото. Съгласно приетото с т. 6 от ТР № 7/321.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС не подлежали на отмяна по чл. 307 от ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В случая производството по делото пред Софийски градски съд не било прекратено в хипотеза на отказ от иск от страна на А. и съдебният акт не попадал в кръга на определенията, които подлежат на отмяна по реда на глава XXIV ГПК. Производството по чл. 303-чл. 309 от ГПК било извънинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънредният характер на производството произтичал от относимостта му единствено към влезли в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случай, изчерпателно изброени и лимитативно въведени. Този характер на производството обуславял приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове-решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено можели да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 от ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не можела да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществувал друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол. Този извод на предишния състав на ВКС следва да бъде споделен. Видно от определението на Софийски градски съд, чиято отмяна е поискана с него е прекратено производството по делото пред Софийски градски съд, като подадената от А. молба е изпратена по подсъдност на Софийския районен съд за произнасяне по реда на чл. 77 и чл. 64, ал. 2 от Правилника за администрацията в съдилищата. От това следва, че определението не лишава Д. П. А. от възможността да получи поисканата с исковата си молба защита, но това е защитата, която се дължи според съда, а не според частната жалбоподателка. Затова за нея се прегражда само възможността да получи изрично търсената от нея защита, но тази възможност не е отречена с ползващ се със сила на пресъдено нещо съдебен акт. По начало, както изрично е уточнено в ТР № 7/321.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС производството по отмяна е извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила решения, поради което е допустим само в изрично предвидените от закона случаи. Чрез него поискалата отмяна страна цели да се избегне обвързаността си от задължителната сила на съдебния акт, за който съществува възможност да бъде неправилен. Именно затова отмяната е допустима само срещу съдебни актове ползващи се със сила на пресъдено нещо. Постановените в исковото производство преграждащи определения не се ползват с такава сила, като изключение от това правило е определението за прекратяване на производството поради отказ от иска. Съгласно чл. 233, изр. 2 от ГПК при отказ от иска страната не може отново да предяви същия иск, поради което последиците за нея са такива каквито са при отхвърляне на иска с влязло в сила съдебно решение. Затова в т. 6 от ТР № 7/321.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че не подлежат на отмяна по чл. 307 от ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Дадените с ТР указания са задължителни за съдилищата, включително и за ВКС, поради което същият следва да се съобрази с даденото тълкуване. От същото следва, че подадената от Д. П. А. молба за отмяна молба с вх. № 278 975/10.06.2023 година е недопустима, тъй като на първо място определението срещу което е подадено не е от категорията подлежащи на отмяна и на второ място с това определение не е преграден окончателно пътя на А. да получи търсената от нея защита, което прави института на отмяната неприложим в конкретния случай. С оглед на това подадената от Д. П. А. срещу определение № 2900/09.10.2023 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 3585/2023 година частна жалба вх. № 13 137/23.10.2023 година е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея определение да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение