Определение № 2348 от 23.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2335/2024 г.

Подадена е молба вх. № 10865 от 10.06.2025 г. от ответника по касация „Стойчев и Син-ДС“ ЕООД, [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 1750 от 05.06.2025г., като в полза на същия бъде присъдено заплатеното от него адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата –„Роял България“ ЕООД, [населено място] – не заявява становище по същата. Съдът, като взе предвид данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и основателна. С оглед изхода на настоящото дело – недопускане на касационно обжалване на атакуваното от „Роял България“ ЕООД решение № 231 от 10.06.2024 г. по в. т. д. № 636/2023г. на Пловдивски апелативен съд, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е направено своевременно с отговора на касационната жалба и е подкрепено с доказателства за извършването на разноски в размер на сумата 4200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния пълномощник на ответника. Заплащането на уговореното в договора за правна защита и съдействие от 20.09.2024 г. адвокатското възнаграждение по банков път е удостоверено в представеното преводно нареждане от 30.09.2024 г. на „УниКредит Булбанк“ АД. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248 във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК