Решение № 15413 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13476/2012 г.

ВАСV отделение21.11.2013 г.докладчик т Марина Михайлова

Диспозитив

ОТМЕНЯ заповед № № РД 15-929 от 10.10.2012 г. на министъра на здравеопазването, с която е прекратено служебното правоотношение на Галина Димитрова Добрева, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. ОСЪЖДА Министерството на здравеопазването да заплати на Галина Димитрова Добрева от град София разноски по делото в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 15413 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13476/2012 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Галина Димитрова Добрева против заповед № РД 15-929 от 10.10.2012 г. на министъра на здравеопазването, с която е прекратено служебното й правоотношение, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Жалбоподателката излага подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта и моли за отмяната й. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на атакуваната заповед. Върховният административен съд, пето отделение, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и след като сам служебно, на основание чл. 168 от АПК, провери законосъобразността на админстративния акт, намери за установено следното: Жалбата е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Преценявайки основателността на жалбата съдът взе предвид следното: Видно от приложената заповед № РД 15 - 218 от 25.01.2010 г. на министъра на здравеопазването Галина Димитрова Добрева е била назначена за държавен служител на длъжността "младши експерт" в отдел "Имунопрофилактика" на Дирекция "Надзор на заразните болести". С последващи заповеди служебното правоотношение с Добрева е било неколкократно изменяно, като със заповед № РД 15-605/31.03.2012 г. на министъра на здравеопазването й е било увеличено възнаграждението, като жалбоподателката е била на длъжност "младши експерт" в отдел "Проекти и програми" на Дирекция "Международни дейности и протокол", с ранг V-ти младши. Със заповед № РД 15-595/20.07.2012 г. на главния секретар в Министерството на здравеопазването на Добрева е било увеличено трудовото възнаграждение. С оспорената заповед министърът на здравеопазването е прекратил служебното правоотношение на Галина Добрева на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаването на заповедта е посочено утвърдено длъжностно разписание на министерството, в сила от 8.10.2012 г. От представените по делото длъжностно разписание на Министерството на здравеопазването в сила от 1.07.2012 г. (л. 45-51 от делото) и поименно длъжностно разписание, в сила от същата дата (л. 52 - 63 от делото), се установява, че общата численост на Дирекция "Международни дейности и протокол" е 33 щатни бройки, като в отдел "Проекти и програми" са били 20 щатни бройки, 4 от които за длъжност "младши експерт", а една от тези длъжности "младши експерт" е била заемана от жалбоподателката Галина Добрева. Видно от представеното ново длъжностно разписание, в сила от 8.10.2012 г. (л. 26 - 32 от делото) и поименното длъжностно разписание, в сила от 10.10.2012 г. (л. 33 - 44 от делото), наименованието на дирекцията е променено - на Дирекция "Международни дейности, програми и проекти", като общата численост е 23 щатни бройки, като в отдел "Програми и проекти" щатните бройки са 15, от които 4 щатни бройки за "младши експерт". В същия смисъл е и заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, която настоящият състав цени като пълна, компетентна и обоснована. При така установените фактически изводи, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи: Понятието "длъжност в администрацията" е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията (обн. ДВ, бр. 49/2012 г.) и се характеризира като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от фукции, задължения, изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Изискванията са кумулативни. По отношение на заеманата от жалбоподателя длъжност не е установено наличието и на двете кумулативни предпоставки. От представените по делото нови длъжностни разписания, се установява, че наименованието на Дирекцията е променено, като числеността й е намалена от 33 на 23 щатни бройки. Намаление на щатните бройки е налице и в отдела, в който е работила жалбоподателката - от 20 на 15 щатни бройки. Длъжностите за "младши експерт" обаче са се запазили и при старото и при новото щатно разписание на 4 бройки. Не са налице и съществени промени на функциите на тази длъжност съгласно длъжностна характеристика. Съгласно заключението на вещото лице и по новото длъжностно разписание се запазват изискванията за заемане на длъжността: образователна степен бакалавър, ранг V младши, не се изисква професионален опит. Основните права и задължения са запазени, като само са допълнени с някои нови проекти, което по същество не променя основните функции, предвид обстоятелството, че видът на проектите не води до промяна на изпълняваните функции. Допълването на преките задължения в сравнение със старите не обосновава промяна на изискванията за длъжността. При това положение следва да се приеме, че не е осъществено реално съкращаване на щата. Основателно е възражението на жалбоподателката, че такова съкращаване не е налице, тъй като числеността на длъжностите за "младши експерт", и по новото, и по старото щатно разписание остават непроменени. Действително числеността на щатните бройки в дирекцията и в отдела, в който е била назначена жалбоподателката е била намалена, но това намаление не е засегнало нейната длъжност "младши експерт", чиито бройки са запазени. Тези обстоятелства недвусмислено сочат на липса на реално съкращаване на щата. В случая направените в министерството организационни промени с цел по-добра организация и оптимизация на работата, не са засегнали заеманата от жалбоподателката длъжност. От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че спрямо жалбоподателката не е бил осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради което атакуваната заповед е незаконосъобразна, като противоречаща на ма материалноправните разпоредби и на целта на закона. Неоснователно се явява оплакването на жалбоподателката, че при приемането на новото щатно разписание е била нарушена процедурата по създаването му, тъй като е следвало да бъде предложено от главния секретар и утвърдено от министъра, което не било осъществено. На първо място, видно от представените по делото длъжностни разписания, същите са били утвърдени от министъра на здравеопазването, поради което това възражение се опровергава от доказателствата по делото и не държи сметка за тях. От друга страна, дори и да не е имало предложение за ново щатно разписание от страна на главния секретар в министерството, то министърът е могъл и сам, по своя инициатива да предприеме структурни реформи в оглавяваната от него администрация, като такова едно поведение от негова страна не е в нарушение на процедурните правила, а още по-малко пък би могло да обоснове незаконосъобразност на процесната заповед. Това обстоятелство обаче не променя крайния извод на съда за незаконосъобразност на заповедта поради посочените по-горе мотиви. По изложените съображения заповедта следва да бъде отменена. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от пълномощника на жалбоподателката за присъждане на разноски по делото, административният орган следва да бъде осъден да й заплати общо 550 лева, от които 150 лева възнаграждение за вещо лице и 400 лева адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, изискващо изслушване на експертиза, приемане на допълнителни доказателства и проведени няколко открити съдебни заседания. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

2