Определение № 564 от 06.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1248/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 21149/05.12.2024 г. на К. М. П.-С. за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 5515/28.11.2024 г. в частта за разноските. В молбата се излагат съображения за прекомерност на присъдените в полза на ответника по касация М. Д. С. в размер на 2 000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и производството се е развило без провеждане на открито съдебно заседание. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата – М. Д. С., чрез процесуалния представител адв. Т. Ч., изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молба намира следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С определение № 5515/28.11.2024 г., по подадената касационна жалба на К. М. П.-С. не е допуснато касационно обжалване на решение № 1620/20.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2309/2023 г. на Пловдивския окръжен съд по спора за заплащане на месечна издръжка над размера от 350 лв. до пълния предявен от 600 лв. и режима на лични отношения на детето Д. М. С. с бащата М. Д. С.. С определението по чл. 288 ГПК съдът се е произнесъл и относно отговорността за разноските, като е присъдил в полза на ответника по касация М. Д. С. сума в размер на 2 000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за допустимо за разглеждане, тъй като касае определение по чл. 288 ГПК, което се постановява в закрито заседание и възможността за първи път да се заяви възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е по реда на чл. 248 ГПК. В случая, с отговора на касационната жалба е представен договор за правна защита и съдействие от 11.03.2024 г., сключен между М. Д. С. и адв. Т. Ч., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. В договора е посочено, че същото е заплатено изцяло в брой, като в тази част договорът има характер на разписка, установяваща плащането. Настоящият съдебен състав намира, че релевираното възражение за прекомерност, при съобразяване на конкретните данни по делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, се явява неоснователно. Заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение за реализираната от процесуалния му представител защита в производството пред ВКС не е прекомерно, преценено съобразно действителната фактическата и правна сложност на делото, характера на правния спор и извършените действия по изготвяне на подробен и мотивиран отговор на касационната жалба и на изложението към нея, в който отговор е взето становище по въведените от касатора множество оплаквания по правилността на обжалвания съдебен акт, също така и по поставените въпроси досежно предпоставките за допускане на касационен контрол. С оглед изложеното молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Съобразно установената практика на ВКС, в производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани в полза на ответника по молбата. Воден от горното, ВКС, състав на III ГО