Определение № 7069 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1099/2025 г.

Образувано е по молба на Директора на дирекция „ОДОП“ – Варна, в качеството на страна по делото, за допълване на решение № 3100 от 25.03.2025г. постановено по адм. дело № 1099/2025г. на Върховен административен съд, първо отделение, в частта за разноските. Поддържа, че искане за такива е направено с основание юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, възнаграждение на вещо лице и държавна такса, които съразмерно отхвърлената част на жалбата възлизат на 1 006,56 лв., а не са присъдени. Ответната страна – И. С. С. е изразила становище за неоснователност по молбата за присъждане на разноски. Върховният административен съд, първо отделение, намира молбата като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 о ГПК за допустима, а разгледана по същество за основателна. С решение № 3100 от 25.03.2025г. постановено по адм. дело № 1099/2025г. на Върховен административен съд, първо отделение е отменено Решение № 13527/13.12.2024 г., постановено по адм. дело № 2163/2023 г. по описа на Административен съд– Варна, в частта с която е отменен Ревизионен акт №Р-03000321001416-091-001/27.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 281/13.12.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на И. С. С. са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ както следва: за д. п. 2018 г. в размер над 1 837,71 лв. – главница до размера на 2 350,57 лв. и лихви над 449,76 до размера на 575,28 лв., както и за д.п. 2019г. в размер над 890,35 лв. – главница до размера на 1 340,90 лв. и лихви над 127,38 до размера на 191,84 лв. и вместо него постановено отхвърляне на жалбата на И. С. С. срещу Ревизионен акт №Р-03000321001416-091-001/27.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 281/13.12.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ както следва: за д. п. 2018 г. в размер над 1 837,71 лв. – главница до размера на 2 350,57 лв. и лихви над 449,76 до размера на 575,28 лв., както и за д.п. 2019г. в размер над 890,35 лв. – главница до размера на 1 340,90 лв. и лихви над 127,38 до размера на 191,84 лв. и оставено в сила решението в останалата му част. Съгласно чл. 248, ал.1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Видно от доказателствата по делото, с молба, представена преди последното по делото заседание е поискано присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство, възнаграждение на вещо лице и държавна такса за касационното производство в общ размер на 1 006,56 лв. По тази молба, съдът не се е произнесъл със съдебния си акт. С оглед на изложеното, молбата за допълване на решението в частта за разноските на основание чл. 248, ал.1 ГПК е основателна. При преценка на размера на дължимите разноски, настоящата инстанция, след като съобрази материалния интерес на делото от 6 722,66 лв. и отхвърлената част от жалбата на И. С. С. в размер на 5 302,92 лв., счита че на НАП са дължими разноски за двете инстанции в претендирания размер от 1 006,56 лева, които са в по-малък размер от дължимите разноски, съразмерно отхвърлената част от жалбата. Предвид изложеното, молбата за допълване на решението следва да се уважи до претендирания размер, като в полза на НАП се присъдят разноски в размер на 1 006,56 лева. Воден от горното и на основание чл. 248 ГПК Върховен административен съд, първо отделение