Определение № 9669 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8514/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на С. В. О., чрез адв. Евлогиева, против определение № 9325 от 09.03.2026 г., постановено по адм. д. № 848/2026 г. по описа на Административен съд – София-град. Жалбоподателят твърди, че е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т.1 от ЗУТ, доколкото с оспореното пред първата инстанция разрешение за строеж е предвидено изграждане на калкан на сграда в съседния му имот, за което не е бил уведомен и не е давал съгласие, както и че разрешението е издадено при несъответствие на границите на УПИ и ПИ по влязлата в сила кадастрална карта, при което трайно се навлизало в собствения му имот. Твърди, че е следвало да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, преди да се формира извод за допустимостта на жалбата. Моли за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Ответникът – главният архитект на район „Студентски“, Столична община, чрез юрк. Илиева, в писмен отговор, излага становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд – София-град оставя без разглеждане жалбата на С. В. О. против Разрешение за строеж /РС/ № 95/30.08.2022 г. на главния архитект на район „Студентски“, Столична община, и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд констатира, че С. О. се легитимира като собственик на съседен имот по отношение на имота, за който е издадено оспореното разрешение за строеж. Същият не твърди да притежава право на собственост или ограничени вещни права върху имота, за който е издадено разрешението за строеж, нито да е негов възложител. Прави извод, че жалбоподателят не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и не разполага с право на жалба срещу разрешението за строеж. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 4 от АПК съдът прави заключение за недопустимост на жалбата. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства e видно, че с процесното РС се разрешава извършването на нов строеж и по несъмнен начин е установено, че С. О. не е от кръга на лицата по чл. 149, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от ЗУТ, които са легитимирани да го обжалват, тъй като същият не е възложител, собственик или носител на ограничени вещни права в поземления имот, за който то е издадено, нито е лице, което има право да строи в този чужд имот по силата на специален закон. Ето защо, като прави извод за недопустимост на оспорването, първоинстанционният съд постановява определение в съответствие с материалния закон. Твърдението в частната жалба, че собственикът на съседен имот попада в кръга на лицата по чл. 149, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от ЗУТ, в случаите когато с разрешеното строителство в съседния му имот се предвижда изграждане на калкан, е неоснователно и не намира законова опора. Жалбоподателят би бил заинтересован да обжалва процесното разрешение за строеж само ако притежаваше някой от изчерпателно изброените в тази норма признаци. В процесния случай право да инициират проверка за законосъобразността на разрешеното строителство имат само изчерпателно изброените в чл. 149, ал. 2 от ЗУТ лица, каквото частният и първоинстанционен жалбоподател не е. Неоснователно е и възражението за несъответствие на границите на УПИ и ПИ по влязлата в сила кадастрална карта, водещо до твърдяно навлизане в собствения на жалбоподателя имот. Този довод касае спор за материално право, който излиза извън предметния обхват на съдебния контрол за законосъобразност на административните актове и подлежи на разрешаване единствено по реда на общото исково производство. За процесуалната легитимация на страните съдът следи служебно при всяко положение на делото и при констатиране на липсата ѝ е длъжен да предприеме съответните процесуални действия. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното от ответника искане за присъждане разноските за юрисконсултско възнаграждение, такива следва да се присъдят, като съдът ги опраделя в размер на 103 /сто и три/ евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,