Определение № 253 от 08.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5104/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 9747 от 07.10.2016 г., подадена от „С. Полска Сп.з.о.о.“, с място на стопанска дейност в България, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от К. П., чрез адв.Д. И., против определение №437 от 28.09.2016г., на Върховния касационен съд, ІV г.о., постановено по ч.гр.д. № 3379/2016г. по описа на съда, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от дружеството частна касационна жалба с вх.№9385 от 13.06.2016г. срещу определение №1160 от 19.05.2016г. по гр.д. №780/2016г. на Окръжен съд-Бургас и е прекратено производството по делото. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Ответникът по жалбата-Р. Г. Ц., гражданин на Република Полша, не е изразил становище по същата. При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., установи следното: С обжалваното определение, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, съставът на ВКС, ІV г.о. е оставил без разглеждане като недопустима горепосочената частна касационна жалба, подадена против определение на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено определение №920 от 04.02.2016г. по гр.д.№1850/2015г. по описа на Районен съд-Бургас,за уважаване искането на ищеца Р. Г. Ц. ,по чл.242, ал.1 от ГПК ,за допускане на предварително изпълнение на решението, с което му е присъдено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 4 687.87 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане и сумата от 174.46 лв.-обезщетение за забава върху уважената главница за времето от 11.11.2014г. до 24.03.2015г. Съставът на ІV г.о. на ВКС е приел, че определението на въззивния съд по чл.244 ГПК, с което се потвърждава определение по чл.242, ал.1 ГПК за допускане на предварително изпълнение на съдебно решение не прегражда по-нататъшното развитие на делото, в рамките на което е постановено, нито с него се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а само се осигурява изпълнението на признато със съдебно решение вземане. Настоящият състав на ВКС, II г.о., констатира,че: С разпореждане от 11.12.2015г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело №5/2015г. по описа на ВКС, Гражданска и търговска колегии за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос: „Кои са определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, и кои от тях подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК?“ В искането на Председателя на ВКС за приемане на тълкувателно решение е посочено, че въззивното определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението /чл.244 ГПК/ е сред определенията, за които е налице противоречива практика относно тяхната обжалваемост по чл.274, ал.3, т.2 ГПК,поради което разглеждането на настоящата частна касационна жалба е в зависимост от така поставения въпрос. С оглед на изложените съображения и по аргумент от чл.292 ГПК, настоящото производство следва да бъде спряно до приемането на тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №5/2015г. Водим от горното,съставът на Второ гражданско отделение на ВКС