Решение № 5522 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5342/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), депозирана чрез процесуален представител, срещу решение № 9543/19.03.2025 г. по адм. дело № 7127/2023г. по описа на Административен съд - София–град (АССГ). Излагат се съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.38, ал.7 от Наредба №1 от 14.03.2017г., за регулиране на цените на електрическата енергия (Наредбата). Намира мотивите изложени в подкрепа на съдебното мнение за допуснато нарушение при приложение на разпоредбата на чл. 38, ал.7 от Наредбата за необосновани, предвид депозираното заключение по назначената СТЕ в обратен смисъл. На следващо място обосновава недоволството от първоинстанционния съдебен акт с изводите на ВАС, отразени в Решение №767/17.01.2020г.по адм.д. № 10131 от 2018г. по описа на ВАС, потвърдено от петчленен състав на същия съд по дело № 10338/28.07.2020 по адм.д. № 4116/2020г. по описа на ВАС, където не е установена незаконосъобразност в същата формула. Обяснява се по – натам, че съгласно разпоредбите на чл.36д, ал.1, т.8 и чл.36б, ал.1, т.4 от Наредбата цените на електрическата енергия над определен праг биват компенсирани от Фонд „Сигурност на енергийната система“ (ФСЕС), като намесата на фонда бива преценено като събитие от извънреден характер, поради което считат, че няма как да бъде включено във формулата за изчисляване на фактора Z. Считат, че включването на този компонент при определяне на фактора би довело до двукратно отчитане на разходи, поради компенсирането им по-рано и чрез споменатия фонд. Обратното становище на първоинстанционния съд е посочено като постановено в нарушение на принципа на действителния баланс на тежестите в прогнозната цена между интересите на потребителите и доставчиците, тъй като в конкретния случай първите двукратно биха платили един и същи разход, а това би довело до необосновано предимство на оператора над клиента. Моли решението на АССГ да бъде отменено изцяло, като жалбата против оспорения административен акт на КЕВР бъде отхвърлена. Ответникът - "Електроразпределение Север" АД чрез процесуален представител счита касационната жалба за неоснователна. В писмен отговор на същата обръща внимание, че КЕВР не разполага с правомощие да изменя нормативната база, а следва да прилага регламентираната в разпоредбата на чл.38, ал.7 от Наредбата формула точно и безусловно. На следващо място обръща внимание, че посоченият от КЕВР компенсаторен механизъм има временен характер и не съвпада с регулирания период, поради което се преценява, че също се нарушава баланса между интересите на оператора и клиентите при ценообразуването, тъй като последният поема голяма част от разходите за технологична енергия, което било в нарушение на равнопоставеността в интересите на двете страни. Изразява мнение, че въпросът за правилното приложение на спорната формула е правен, поради което изводът на експерта, че подходът на КЕВР бил правилен се явявал необоснован от правна гледна точка и без правна стойност. Извършената компенсация се сочи като постановена и в нарушение на реда за изчисление на инфлационния индекс по чл.38, ал.4 от Наредбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като пледира за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на друг, с който да бъде оставено в сила атакуваното решение на КЕВР. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на предвидената в закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като предявена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба на "Електроразпределение Север" АД срещу решение № Ц-14/30.06.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по Раздел ІІ, т. 5. 3., с която на дружеството са утвърдени цени за третата ценова година от шестия регулаторен период, при следните ценообразуващи елементи: необходими годишни приходи – 295 448 хил. лв. и пренесена електрическа енергия от 5 490 283 MWh, са утвърдени цени, считано от 01.07.2023 г. както следва: цена за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа на средно напрежение - 0, 02108 лв. /kWh; цена за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа на ниско напрежение - 0, 04825 лв. /kWh; цена за достъп за небитови клиенти - 0,03090 лв. /kW/ден; цена за достъп за битови клиенти - 0, 00959 лв. /kWh. Първоинстанционният съд е уважил жалбата на "Електроразпределение Север" АД и е отменил решението на КЕВР в оспорената част – Раздел IIт.5, т.3, като е осъдил КЕВР да заплати на жалбоподателя и сторените по делото разноски. За да постанови този резултат АССГ е приел, че оспореният акт, в обжалваната част, е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроцесуалните правила за издаването му, но при нарушение на материалния закон. Установил е, че административното производство е започнало по инициатива на "Електроразпределение Север" АД с подадено от дружеството заявление вх. № Е-13-273-71 от 31.03.2023 г. за утвърждаване на цени за пренос и достъп на електрическата енергия, което било разгледано, съгласно изискванията на глава ІV от Наредбата. Резултатът от извършения анализ на данните, предоставени от дружеството и тези на останалите заявители е отразен в доклад от 22.05.2022 г. от работната група, който е приет от КЕВР с Решение по Протокол №169/26.05.2023г.. Съдът е приел, че са спазени изискванията на чл. 48 от Наредбата относно обсъждането му в открито заседание и приемането му в закрито. Съдът е констатирал и това, че в изпълнение на изискването на чл. 14 от ЗЕ на 06.06.2023г. било проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са били обявени на интернет страницата на КЕВР, като Комисията е изпратила и уведомителни писма до заинтересуваните организации. При преценка на горните обстоятелства Съдът е приел, че е спазен реда за издаване на решението. Възраженията и становищата на "Електроразпределение Север" АД срещу изготвения доклад и проекта на решение са намерили място и са били обсъдени в решение № Ц-14/30.06.2023 г. на Комисията. По делото е била допусната и изслушана съдебна икономическа експертиза, която в отделни части се възприема от всяка от двете страни и също фрагментарно бива оспорена в отделни нейни части от тях. Съдът е приел, че извършената от КЕВР корекция с т. нар. фактор Z е незаконосъобразна, заради констатирано от страна на експертизата включване на елемент във формулата, регламентирана с разпоредбата на чл.38, ал.7 НРЦЕЕ, който не е нормативноустановен. Касае се за констатиран като добавен елемент, отразяващ цена в лева на MWh, явяващ се резултат от сумата на получените компенсации, изплатени по сключения договор между жалбоподателя и Министерството на Енергетиката. Допуснатото разминаване е преценено като нарушение на материалния закон, което се е отразило на крайния резултат и поради това е било преценено като достатъчно основание за отмяна на Решението на КЕВР в оспорената част и връщане преписката на Комисията за повторно разглеждане на заявлението при спазване на дадените в съдебния акт указания. Решението е правилно. Неоснователни са развитите съображения в касационната жалба за неправилност и необоснованост на решението. Основна цел на въведения с Наредбата регулаторен механизъм е да постига баланс между интересите на електроразпределителните дружества и крайните клиенти, като се грижи по един и същи начин за интересите и на двете страни. Според чл. 3, ал. 2, т. 2, пр. 2 от Наредбата при метода за ценово регулиране "горна граница на приходи", който е избран от Комисията за шестия регулаторен период, тя следва да утвърди цени и необходими годишни приходи на енергийните предприятия за първата година от регулаторния период след проведен регулаторен преглед и може да ги изменя в края на всяка ценова година или в края на регулаторния период, в съответствие с глава трета от Наредбата. В тази връзка според чл. 38, ал. 4 и ал. 7 от НРЦЕЕ при този метод за ценово регулиране КЕВР извършва годишни корекции с инфлационен индекс за предходен период, с коефициент за подобряване на ефективността, с показатели въз основа на изпълнението, с разлика между прогнозни и отчетени инвестиции и с фактора Z. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че производството е инициирано в съответствие с изискването заявление за корекция да се подава единствено в предвидените от закона моменти, какъвто се установява да е края на всяка ценова година, на основание чл.3, ал.2, т.2 от Наредбата. При преценка приложението на изведената в чл.38, ал.7 от Наредбата формула за корекция назначената експертиза надлежно е констатирала, че КЕВР не е приложила точно нормативно установената формула. Правилно това обстоятелство е възприето от страна на първоинстанционния съд като нарушение на материалния закон. Посочената формула след като е нормативноустановена не може да бъде изменяна самоволно от страна на регулатора. В случай, че същият я намира за незаконосъобразна, той разполага с процесуална възможност да я атакува по съдебен ред или при наличие на неяснота в разпоредбите й да поиска автентичното й тълкуване. Добавяне на нов елемент при реализиране на корекция с фактора Z, представляващ показател, който да отразява цена в лв. /MWh, която се явява резултат от сумата на получените компенсации, изплатени по сключения договор между "Електроразпределение Север" АД и Министерството на енергетиката, не е нормативно установено и е недопустимо, тъй като обезмисля съществуването на самата формула. Доказателство в подкрепа на този извод е обстоятелството, изложено в заключението на самия експерт, че липсата на изрично предвиждане за включването на спорните компенсации при изчислението на фактор Z, води до възможност за различни варианти на изчисление, което обстоятелство създава правна несигурност между страните в производството, каквато не е целта на Наредбата. В подкрепа на това разбиране е и обстоятелството, че с изменение на НРЦЕЕ, бр. 52 от 2025 г., в сила от 1.07.2025 г. спорните компенсации биват изрично предвидени, като елемент на т.нар. среднопретеглена пазарна цена (Цп), участваща в определянето на стойността на фактор Z, с което практически бива уточнен и реда за приспадане на приходите на електроразпределителните дружества от целево предоставени публични средства за компенсиране на техните разходи за закупуване на електрическа енергия. Разпоредбата действа занапред, като с ПЗР на Наредбата за изменение на НРЦЕЕ бива отложено действието на чл.38, ал.8 НРЦЕЕ, считано от 01.07.2025г., вместо от деня на обнародването й, което също може да бъде възприето като аргумент за липсата на идентична уредба на спорните компенсации преди тази дата. За пълнота на изложението следва да бъде обсъдено и твърдението на "Електроразпределение Север" АД, че актът на КЕВР страда и от друг порок, изложен в отговора на касационната жалба, а именно че приложената годишна корекция с инфлационен индекс по чл. 38, ал. 4, т. 1 от Наредбата противоречи на действащата нормативна уредба, като използваният в обжалвания административен акт инфлационен индекс е в размер на 15,33 %, вместо определения от експерта в два варианта такъв, съответно 15,9% и 16,3%, (според обстоятелството кои данни са били публикувани от НСИ към момента на приемане на оспорения административен акт относно средногодишния индекс на потребителските цени за предходните 12 месеца и не отразява реалните стойности). Това твърдение касационната инстанция намира за неоснователно. Утвърдените към началото на предходния ценови период прогнозни оперативни разходи за дейността на ЕРП Север са в размер на 103 553 хил. лв., които КЕВР е коригирал за третата ценова година с инфлационен индекс от 15,33% средногодишна инфлация. Правилно в този случай КЕВР отразява годишната инфлация отчетена от НСИ за предходната календарна година, тъй като видно от самата нормативна уредба установеният в чл.38, ал.4 от Наредбата индекс е именован инфлационен индекс за предходната календарна година. В този случай, след като е нормативно установен с това си съдържание, същият не може да бъде коригиран съобразно последвалите календарната година месеци, ирелевантно че ценовия период не съвпада с календарната година. Възприемане на Обратното становище би означавало, че този индекс пряко се влияе от момента на приемане на самото решение, което пък е обусловено от момента на заявяване на корекцията от страна на мрежовите оператори, което би им дало необосновано предимство пред крайните потребители. Възстановяване на разходите при спазване на критериите и принципите, заложени в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 от Закона за енергетиката е постижимо при така възприетото становище, тъй като невзетите предвид месеци от текущата година съвсем естествено ще бъдат компенсирани при корекциите за следващия ценови период. Предвид изложеното настоящият състав приема, че решението на административния съд като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на "Електроразпределение Север" АД следва да се присъдят сторените разноски, но тъй като по делото подобни не са предявени, съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд, състав на Трето отделение