Определение № 182 от 04.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 538/2013 г.

С присъда по нохд № 242/12 г. Районният съд – гр. Ямбол, признал подсъдимата М. Т. В. за виновна в това на 19.02.2012 г. да е извършила престъпление по чл.325, ал.1 НК и на основание чл.78а, ал.1 НК я освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 2 000 лева, като я оправдал по първоначално предявеното й обвинение по чл.325, ал.1 НК. По внохд № 454/12 г., образувано по жалба на подсъдимата, Окръжния съд-гр.Ямбол отменил посочената присъда в частта, с която В. е призната за виновна и освободена от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 НК и вместо това постановил нова присъда № 34 от 13.02.2013 г., с която я признал за невинна и оправдал по обвинението по чл.325, ал.1 НК. В останалата част присъдата на ЯРС е потвърдена. Срещу въззивната нова присъда е постъпил касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура-Ямбол, с който се претендира наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане за осъждане на подсъдимата за престъпление по чл.325, ал.1 НК. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Подсъдимата лично и защитата й изразяват становище за неоснователност на протеста. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, първо наказателно отделение установи: Подаденият протест е процесуално недопустим и като такъв трябва да бъде оставен без разглеждане, а делото в тази инстанция – прекратено. Същият протест ограничава възможността на касационната инстанция да извърши надлежно възложе ната й от закона проверка и поради това не може да доведе до целения с него резултат – отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. С протеста са ангажирани основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК, като не са посочени данните, които ги подкрепят. Декларативно заявеното, на същото място, че „извода за оправдаване на подсъдимата В. е в нарушение на процесуалните правила по чл.14, ал.1 и чл.107, ал.5 от НПК, като за вземане на своето решение и постановяване на съдебния си акт, съда не е изследвал всестранно и пълно всички обстоятелства по делото и не е подложил на внимателна проверка всички събрани по делото доказателства”, не запълва съдържанието на „данните”, които следва да бъдат посочени в протеста, съгласно изискванията на чл.351, ал.1 НПК. Отделно от това, възможността по чл.351, ал.3 НПК не е използвана от протестиращия прокурор, като до даване ход на делото не е представено писмено допълнение към протеста. Значението на протеста за определяне пределите на касационната проверка е известно, както и това, че ВКС няма право да ги нарушава. Тези предели и в случаите, когато се цели утежняване положението на подсъдимия, какъвто е настоящият, следва да бъдат ясно очертани. Необходимата яснота произтича не от заявеното наличие на едно или друго касационно основание, а от данните, които го подкрепят. Същите данни имат значение не само на плоскостта на чл.347, ал.1 НПК, доколкото служат за определяне на пределите на възможната касационна проверка, но и защото обичайно очертават конкретните основания по чл.348, ал.1 НПК. Служебната намеса на ВКС принципно е възможна само при условията на чл.347, ал.2 НПК или при констатиране на което и да било от абсолютните процесуални нарушения – чл.348, ал.3, т.т.204 НПК, а такива основания, по настоящото производство, не се установяват. Ръководен от изложеното, ВКС, първо наказателно отделение