Определение № 276 от 05.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2513/2016 г.

ВКСIII гражданско отделение05.07.2016 г.докладчик Диана Хитова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 27.04.2016 г. по гр.д. № 87/2016 г. на Апелативен съд-Велико Т.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от И. М. И. срещу разпореждане от 27.04.2016 г. по гр.д. № 87/2016 г. на Апелативен съд-Велико Т., с което е оставена без уважение молбата му за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение срещу Прокуратурата на РБ. Жалбоподателят поддържа оплакване, че изводът на въззивния съд е неправилен, тъй като съгласно чл.243 ал.2 ГПК е недопустимо предварително изпълнение на невлязло в сила съдебно решение срещу държавно учреждение, каквато хипотеза не е налице. Моли да бъде отменено разпореждането и делото да бъде върнато за издаване на изпълнителен лист. Ответникът по частната жалба Прокуратура на РБ не взема становище по нея. Състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима. По същество тя е неоснователна. С обжалваното разпореждане въззивният съд на основание чл.243 ал.2 ГПК е оставил без уважение искането на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение срещу държавно учреждение. Разпореждането е правилно. С императивната норма на чл.243 ал.2 ГПК не се допуска издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл.5 ЗЛЗ. Възможността да се издаде изпълнителен лист съгласно общото правило на чл. 404, ал. 1 т.1 алт.3 ГПК представлява разрешено от закона предварително изпълнение. Специалната норма на чл. 243, ал. 2 ГПК установява изключение от общото правило спрямо посочените субекти. Съгласно чл.519 ГПК не се допуска и принудително изпълнение срещу държавните учреждения, а изплащането на паричните вземания срещу тях става от предвидения кредит в бюджета им. В този смисъл е и постоянната задължителна съдебна практика, създадена с определения на ВКС, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК по гр.д.№325/2012 г., І г.о., гр.д.№4594/2013 г., ІV г.о., гр.д.№3328/2014 г., ІІІ г.о., гр.д.№ 4170/2014 г., І г.о. и др. Следва обжалваното разпореждане бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

6