Определение от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10761/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 18196 от 27.09.2024 г. по адм. дело № 3927/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № Р-22221923002813-091-001/04.12.2023 г., издаден от И. Ангелова на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и В. Величков на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден в оспорената част с Решение № 254/23.02.2024г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на “М И К ЕКСПРЕС“ ЕООД са установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от м. 11.2021 г. до м. 02.2023 г. размер на 69 874,00 лв. и лихви за забава в размер на 11 257,00 лв. и делото е върнато като преписка на компетентната ТД на НАП София за образуване на нова ревизия при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В процесния случай се установява наличие на основание за спиране на касационното производство по делото във връзка с образуваното по предложение на председателя на Върховния административен съд тълкувателно дело № 2/2024 г. Общото събрание на съдиите от колегиите във Върховния административен съд е сезирано с въпроса: „Нищожен ли е ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), определен със заповед по чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК на директора на друга ТД на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП (ЗНАП), по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция“. С оглед изложеното и доколкото решението, което ще бъде постановено по цитираното тълкувателно дело, ще бъде от значение за правилното решаване на настоящия спор по отношение преценката за валидността на оспорвания РА, то производството по делото следва да бъде спряно до постановяване на решение по тълкувателно дело № 2/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Водим от горното, на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 292 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение