Определение № 1968 от 16.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 647/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Н. Й. против определение № 3419 от 22.12.2025 г. по ч. гр. д. № 2997/2025 г. на Апелативен съд (АС) - София, 5-ти търговски състав, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна жалба против определение № 14885 от 06.08.2025 г. по гр. д. № 827/2025 г. на Софийски градски съд (СГС), ЧЖ- IV- Е състав. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено. Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: За да постанови обжалвания резултат, съставът на АС – София е приел, че И. Й. е длъжник по изп. д. № 263/2023 г. по описа на ЧСИ М. П. с рег. № 851. С определение №14885 от 06.08.2025 г. по гр. д. № 827/2025 г. на СГС е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 34329/25.06.2025 г. на ЧСИ П., с което е върната жалбата му, инкорпорирана в искова молба с вх. № 118240/30.10.2024 г. по регистъра на СГС. Развити са доводи, че специалното производство по Глава 39 ГПК предвижда възможност за обжалване пред окръжния съд на определена категория действия на съдебния изпълнител, който администрира жалбата до съда. Съгласно правилото на чл. 436, ал. 4 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК съдебният изпълнител връща жалбата, ако не са отстранени в срок констатираните й нередовности. Връщането на жалбата подлежи на инстанционен контрол пред съответния окръжен съд, чийто акт е окончателен. Тази постановка произтича от нормата на чл. 437, ал. 4 ГПК, в която е предвидено, че в случаите, когато окръжният съд се произнася по основателността на жалбата, неговият акт е окончателен, а съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК определенията, с които окръжният съд се произнася по същество по преграждащите развитието на производството актове на съдебния изпълнител не подлежат на последващ съдебен контрол – както по общия ред за обжалване на определенията като вид съдебни актове, така и на касационен контрол при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК (според определение № 30/26.01.2017 г. по ч. гр. д. № 5189/2016 г. на ВКС, ІІ г. о.). В обобщение, като процесуално недопустима, доколкото е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, частната жалба е оставена без разглеждане със сега обжалваното определение. Това определение е правилно. В трайната практика на ВСК е възприето разбирането, че производството по обжалване действията на съдебния изпълнител (чл. 435 – чл. 438 ГПК) е уредено като контролно – отменително едноинстанционно съдебно производство и когато окръжният съд се произнесе по съществото на жалбата, неговото решение е окончателно и не подлежи на обжалване – чл. 437, ал. 4 ГПК (така определение № 148/13.04.2015 г. по ч. гр. д. № 1583/2016 г., ІІІ г. о.; определение № 148/13.04.2015 г. по ч. гр. д. № 1583/2016 г., ІІІ г. о.; определение № 175/06.04.2017 г. по ч. гр. д. № 949/2017 г., ІV г. о.; определение № 421/15.11.2017 г. по ч. гр. д. № 3281/2017 г., ІІІ г. о.; определение № 148/13.04.2015 г. по ч. гр. д. № 1583/2016 г., ІІІ г. о.; определение № 462/24.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3860/2019 г., ІІІ г. о.). И доколкото съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК решенията на окръжния съд по жалби срещу действията на съдебния изпълнител са окончателни, то съгласно правилото на чл. 274, ал. 4 ГПК и определенията, с които окръжният съд се произнася по същество по преграждащите развитието на производството актове на съдебния изпълнител, не подлежат на последващ съдебен контрол – както по общия ред за обжалване на определенията като вид съдебни актове, така и на касационен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК (в този смисъл определение № 67/04.02.2020 г. по ч. гр. д. № 4240/2019 г., ІІІ г. о., определение № 30/26.01.2017 г. по ч. гр. д. № 5189/2016 г., ІІ г.о., определение № 60246/12.08.2021 г. по ч. гр. д. № 1998/2021г., IV г.о). Като е приел, че с постановяване на определението на градския съд, с което е оставена без уважение жалбата на длъжника срещу разпореждане на съдебния изпълнител за връщането на подадената от страната жалба срещу действията на същия този съдебен изпълнител, е изчерпан предвидения от закона ред за оспорването му, а жалбата на длъжника е недопустима и затова я е оставил без разглеждане, АС – София е постановил процесуално законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,