Решение № 1669 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7362/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), чрез пълномощник, против решение № 16491/ 14.05.2025 г., постановено по адм. д. № 1923/2025 год. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е отменил негова заповед № 464 от 10.01.2025 г. по подадена от "Йеттел България" ЕАД жалба. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводстваните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, не ги е подложил на всеобхватен анализ и не е изследвал спора с оглед постигане на по-високата цел за защита на правата и на двете страни в облигационното отношение по предоставяне и ползване на този специфичен вид услуга. Повторно е изложил мотивите си по същество за законосъобразност на издадената заповед. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от дружеството жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноските по делото. Ответникът "Йеттел България" ЕАД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Иска присъждане на сторените разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура два мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: "Йеттел България" ЕАД е сезирало Административния съд София - град с жалба срещу заповед № 464 от 10.01.2025 г., издадена от председателя на КЗП, с която на дружеството е забранено да прилага нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68к, т. 6, пр. първо от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно: дружеството да изисква от потребителите незабавно или разсрочено плащане на доставени от него стоки и услуги, които не са поискани от потребителите. Първоинстанционният съд е установил, че КЗП е извършила проверка на "Йеттел България" ЕАД след самосезиране относно абонаментните планове и офертите на дружеството като предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги. Комисията е констатирала, че Yettel е публикувало съобщение на официалната си интернет страница със следното съдържание: „За да посрещнем нарастващите дигитални нужди, подобряваме абонаментния ви план с повече национални минути, повече МВ и по-добра скорост, за да бъдете по-добре свързани и информирани за нещата, които са важни за вас. Промените са автоматични. Според вашия план, считано от 03.12.2024 г., автоматично ще бъдат добавени подобрения като двоен обем мобилни данни, повече национални минути и/ или по-висока скорост на интернет. Те ще бъдат активни и достъпни за използване до изтичане на срока на договора ви. Вижте в СМС какво сме подобрили в плана ви. Екстри без допълнително заплащане ви очакват в приложението Yettel. за да продължаваме да предлагаме висококачествени услуги, от 05.01.2025 г. се променя месечната такса, както и цената на определени услуги, описани по-долу... Можете да откриете детайли за промяната на месечната такса в СМС съобщението, което сте получили. Вашият план е актуализиран автоматично[интернет адрес]Ако подобренията в абонаментния ви план не отговарят напълно на вашите нужди, можете да се свържете с нас, за да разгледаме други подходящи за вас възможности. В периода 04.12.2024 г. - 04.01.2025 г. имате право да прекратите договора си без допълнителни санкции. При прекратяване на договора дължите само възстановяване на използвани отстъпки за закупени устройства, оставащи лизингови вноски и дължими суми за използваните услуги до момента на прекратяването..." След извършената проверка по условията на договорите, общите условия на дружеството, както и след изискано писмено становище от Комисията за регулиране на съобщенията, органът е приел, че дружеството мотивира увеличението на цените на услугите с въвеждането на подобрения в предоставяните услуги, а не с инфлационни процеси или повишени разходи. Констатациите от проверката са отразени в изготвени констативни протоколи. Изготвен и приет от Комисията е и доклад по протокол № 2 от 10.01.2025 г., според който предприетите от дружеството промени представляват нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68к, т. 6, пр. първо ЗЗП, изразяваща се в изискване потребителите по сключените договори да заплатят добавените автоматично от оператора услуги, обосноваващо увеличената част от цената на месечната такса по договора. Съдът от правна страна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановена писмена форма, но в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като издателят на акта не е обсъдил конкретно наведените от търговеца възражения и не е подложил на по-детайлен анализ установените факти. Приел е извод за противоречие на акта с материалноправните разпоредби и целта на закона. Според съда дружеството е изменило чрез добавяне на обем данни, МВ и скорост, минути за национални и международни разговори, считано от 03.12.2024 г. Предвиденото увеличение на цените на услугите е с начален момент 05.01.2025 г., като на абонатите е предоставена възможност да предоговорят индивидуално условията по техните конкретни договори, както и да прекратят същите в рамките на същия срок. Повишени са цените на част от услугите, които обхващат конкретни абонаментни планове. Съдът е посочил, че органът не е направил задълбочен анализ на въведената промяна, която сочи, че точно добавените данни чрез скорост и обем водят до увеличение на цената именно поради изменението им. Приел е, че началният момент на предоставяне на услугата не съвпада с този на увеличения размер на месечната абонаментна такса. Съдът е посочил, че останалите видове услуги, невключени в посочените абонаментни планове, също са получили добавяне на данни, но без увеличение на цената. Поради това е приел за неправилен извода на административния орган за агресивна търговска практика, доколкото не е разгледал всички предлагани услуги по абонаментните планове на дружеството с условията по тях. Посочил е, че едностранното изменение на услугите чрез увеличаване на обема им е в съответствие с чл. 230, ал. 2 ЗЕС. В тази връзка съдът се е позовал и на становището на КРС. Мотивирал е извод, че увеличаването на месечната такса не е обвързано с предоставянето на допълнителни услуги, а това не противоречи на нормата на чл. 105 от Директива 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения. При спазване на чл. 230, ал. 2 ЗЕС, дружеството не е изпаднало в хипотеза на абсолютно предоставяне на непоискани стоки и услуги, а има отправено предложение от доставчик на електронни съобщителни услуги на промяна в договорните условия по договорите. Увеличението на цените на месечните такси не следва автоматично от тези добавени услуги, както и не се отнася за всички абонати, а за посочени ясно и конкретно абонаментни планове, за което потребителите са своевременно уведомени. Така мотивиран, съдът е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. Решението е правилно. Правилен е изводът на съда за компетентността на органа и формата на акта. Според касационния съдебен състав оспорената заповед е издадена и в съответствие с административнопроизводствените правила. Органът е обективирал резултатите от извършената след самосезиране проверка на дружеството в изготвените констативни актове и доклад. Обосновал е извода си за допуснато от "Йеттел България" ЕАД нарушение, посочено като нелоялна агресивна търговска практика. Органът е уведомил проверяваното дружество за установеното в хода на проверката и му е дал възможност за възражения и представяне на доказателства. Необсъждането в акта на всички наведени от дружеството възражения не води до нарушение на чл. 35 АПК, което да е от категорията на съществените и да води на самостоятелно основание до незаконосъобразност на оспорения акт. Наведените от касатора доводи сочат на допуснато от съда нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, което изисква проверка дали са осъществени елементите на фактическия състав на определената от органа нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68к, т. 6, пр. първо ЗЗК. Фактическите констатации по делото не са оспорени и са коректно установени от първоинстанционния съд. Спорно по делото е дали "Йеттел България" ЕАД, чрез обявяването на изменения в предоставяната услуга, респ. в месечната абонаментна такса за някои от предоставяните абонаментни планове, е допуснала нелоялна търговска практика, която да е агресивна. Безспорно е, че дружеството е предприело конкретно търговско поведение в края на 2024 г., като чрез търговско обявление на интернет страницата си, както и чрез СМС съобщения до абонатите си, с които има сключени договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги за конкретни абонаментни планове, осъществява търговска практика по смисъла на §13, т. 23 ДР на ЗЗП - "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Съгласно разпоредбата на чл. 68к, т. 6, пр. първо ЗЗК нелоялна търговска практика е и следната агресивна търговска практика: да се изисква незабавно или разсрочено плащане на стоки или услуги, доставени от търговеца, които не са поискани от потребителя. Дружеството изрично е предвидило и уведомило абонатите си като крайни ползватели на конкретните услуги, че имат правото да прекратят сключения от тях договор в съответствие с разпоредбата на чл. 105, §4 от Директива (ЕС) 2018/1972, без допълнителни разходи, когато доставчикът на обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги без номера, ги уведоми за предложени от него промени в договорните условия, освен когато предложените промени не са изключително в интерес на крайния ползвател, или са от чисто административно естество и нямат неблагоприятно въздействие за крайния ползвател, или са пряко наложени от правото на Съюза или националното право. чл. 105, §4 от Директива (ЕС) 2018/1972. В случая дружеството е посочило и какво точно следва да бъде възстановено от абоната при прекратяване на договор, което не представлява допълнителен потребителски товар, а е в съответствие с Общите условия, които са неразделна част от договорите с потребителите. Доставчиците уведомяват крайните ползватели за всички промени в договорните условия в срок, не по-кратък от един месец преди въвеждането им, и едновременно с това ги уведомяват и за правото им да прекратят договора си без допълнителни разходи, в случай че не приемат новите условия. Правото на прекратяване на договора се упражнява в срок от един месец след уведомлението. Държавите членки могат да удължат този срок с още три месеца. Държавите членки гарантират, че уведомяването се извършва по ясен и изчерпателен начин на траен носител. Това изискване в директивата е транспонирано в чл. 230, ал. 2 и 3 ЗЕС - крайните ползватели имат правото да прекратят сключения от тях договор без допълнителни разходи, когато доставчикът на обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги без номера, ги уведоми за предложени от него промени в договорните условия, включително промени в общите условия, освен когато предложените промени са изключително в интерес на крайния ползвател или са от административен характер и нямат неблагоприятно въздействие за крайния ползвател, или са пряко наложени от действащото законодателство, от правото на Европейския съюз или от компетентен орган. В случаите по ал. 2 доставчиците уведомяват крайните ползватели за всички промени в договорните условия, включително промени в общите условия, в срок, не по-кратък от един месец преди влизането им в сила, и едновременно с това ги уведомяват и за правото им да прекратят договора си без допълнителни разходи, в случай че не приемат новите условия. Правото на прекратяване на договора се упражнява в срок един месец след уведомлението. В случая няма спор по делото, че е изпълнена процедурата по чл. 230, ал. 2 и 3 ЗЕС. Спорният въпрос е дали фактическите установявания на органа изпълват състава на чл. 68к, т. 6, пр. първо ЗЗП. Общата дефиниция за нелоялна търговска практика е дадена от законодателя в чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Според ал. 4 на посочената разпоредба нелоялни са и агресивните търговски практики по чл. 68к. Според чл. 8 от Директива 2005/29/ЕО агресивна е търговска практика, която във фактически контекст, отчитайки всички нейни характеристики и обстоятелства, чрез тормоз, принуда, включително ползване на физическа сила, или злоупотреба с влияние, значително накърнява или е възможно в значителна степен да накърни свободата на избор или поведение на средния потребител по отношение на стоката и, следователно, го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, която в противен случай не би взел. Никъде в оспорената заповед не са изведени такива факти и обстоятелства, от които председателят на КЗП да извежда заключението си за провеждане на нелоялна търговска практика, която да е агресивна, от страна на "Йеттел България" ЕАД. Предвид безспорните фактически установявания по делото следва да бъде посочено и съображение 275 от Директива (ЕС) 2018/1972, според което "всички промени в договорните условия, предложени от доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностните съобщителни услуги без номера, които не са в полза на крайния ползвател, например по отношение на таксите, тарифите, ограниченията за обема на данните, скоростите на предаване на данни, покритието или обработката на личните данни, следва да дават право на крайния ползвател да прекрати договора си, без да дължи такси, дори ако са комбинирани с някои изгодни промени. Поради това всяка промяна на договорните условия от доставчика следва да дава право на крайния ползвател да прекрати договора, освен ако всяка промяна сама по себе си е от полза за него, или ако промените са от чисто административен характер, например промяна в адреса на доставчика, и не оказват отрицателно въздействие върху крайния ползвател, или промените са строго наложени от законодателни или регулаторни промени, като например нови изисквания за предоставяне на информация за договорите, наложени от правото на Съюза или националното право. Въз основа на обективни критерии следва да се оценява дали дадена промяна е изключително в полза на крайния ползвател. Правото на крайния ползвател на прекратяване на договора следва да не се признава, само ако доставчикът е в състояние да докаже, че всички промени са изключително в полза на крайния ползвател или са от чисто административен характер, без да оказват отрицателен ефект върху крайния ползвател“. Следователно промени са допустими и чрез едностранна промяна от доставчика на електронни съобщителни услуги на такси и тарифи, като задължително следва да е предоставена възможност на потребителя да има право да прекрати договора, без да дължи такси. Същият подход е възприет в чл. 105, §4 от Директива (ЕС) 2018/1972, който е транспониран в чл. 230 ЗЕС. Изрично в чл. 101, §1 от Директива (ЕС) 2018/1972 е предвидено, че държавите членки не запазват в сила и не въвеждат в своето национално право разпоредби за защита на крайните ползватели, които се отклоняват от членове 102 -115, включително повече или по-малко строги разпоредби, с които да гарантират различно ниво на защита, освен ако в настоящия дял е предвидено друго. Ето защо в случая намират приложение сочените разпоредби от Директива (ЕС) 2018/1972, транспонирани в българското национално право, които дават възможност на доставчика на обществени електронни съобщителни услуги да извършва промени в договорните условия при изпълнение на посочените по-горе изисквания. Предвид изложеното, правилен е първоинстанционният извод за отсъствие на твърдяната от органа нелоялна агресивна търговска практика, поради което и приложената от председателя на КЗП мярка по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП е незаконосъобразна. Като е отменил оспорената заповед, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на правния спор искането на ответника за присъждане на разноските по делото, отправено с представения писмен отговор, е основателно. Същото обаче не е доказано по размер, тъй като страната не е представила никакви писмени доказателства, установяващи реално направени разходи за производството. Воден от горното, Върховният административен съд