Определение № 226 от 10.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 43/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от И. Ц. Ц., чрез адв.Стойчев, против определение №10570 от 03.12.2024г., постановено по адм. дело №2677/2024г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което, на осн. чл.177, ал.3 и чл.159, т.6 от АПК, е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № 23ОА-1924 от 09.08.2023 г. на кмета на община Пловдив с която е забранено ползването на строеж: „Жилищен комплекс „Алекс-Бел“, подобект: „Сграда „А“ – жилища, гаражи, офиси и магазини“, находящи се в УПИ 102511-жилищно строителство, масив 102, местност „Бялата воденица“, град Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.382.577 по КК на град Пловдив, и е наредено „Алекс-2003“ ЕООД да освободи незабавно строежа, а „Електроразпределение Юг“ ЕАД и „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД незабавно да прекъснат захранването с електрическа енергия и вода. В частната жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно, тъй като по отношение на И. Ц. Ц., като страна, която не е участвала в производството по адм. дело № 2310/2023 г. на Административен съд – Пловдив, приключило с влязло в сила решение, същото, по аргумент от чл.177, ал.1 от АПК, няма сила, тъй като с него се отхвърлят жалбите на други лица срещу заповед № 23ОА-1924 от 09.08.2023 г. на кмета на община Пловдив. Иска се отмяна на определението. Ответникът, в писмен отговор, взема становище за неоснователност на частната жалба. Твърди, че след като процесната заповед е преминала през съдебен контрол за законосъобразност и жалбата срещу нея е отхвърлена с влязъл в сила съдебен акт, то е налице забраната на чл.159, т.6 от АПК за разглеждане отново на същия спор. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. От доказателствата по делото се установява, че И. Ц. Ц. не е бил конституиран като страна в производството по адм. дело № 2310/2023 г. на Административен съд – Пловдив, приключило с влязло в сила на 19.11.2023 г. решение № 3400/12.04.2024 г. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. По отношение на него това решение би имало сила само ако процесната заповед беше отменена или изменена. В случая жалбите срещу нея са били отхвърлени, съответно това съдебно решение няма сила спрямо него. Същият има самостоятелно право на оспорване на заповед № 23ОА-1924 от 09.08.2023 г. на кмета на община Пловдив, тъй като със същата са засегнати негови права и законни интереси в качеството му на собственик на самостоятелен имот в забранения за ползване строеж. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, досежно неучаствалите в съдебното производство лица и в случай на отхвърляне на жалбата, изключва приложението на чл.159, т.6 от АПК - Жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато по оспорването има влязло в сила съдебно решение, която е приложима при съвпадение в предмета и страните по делото. Съдът, като не е съобразил изложеното по-горе, е допуснал неправилно приложение на закона и е постановил незаконосъобразно определение, преграждащо правото на защита на частния жалбоподател, което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение