Определение № 2906 от 11.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1388/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е на 11.03.2024г. молба от К. К. Б. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, с която молителят е осъден да заплати на насрещната страна разноски в размер на 1700лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Молителят сочи, че в съдебното заседание списък на разноските не е бил представен. Според него присъденото възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено на 100лв. Изтъква, че е материално затруднен и по делото му е предоставена правна помощ. Ответниците по молбата Г. К. С. и Р. Х. чрез пълномощника си адв. Г. вземат становище за неоснователност на искането. Излагат съображения, че адвокатското възнаграждение касае разглеждането на молбата за отмяна като по допустимост, така и по същество и че същото не е прекомерно, тъй като защитаваните лица са две. Освен това, възражение срещу адвокатското възнаграждение не е било направено в съдебното заседание. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. 1 и е допустима. С постановеното по делото решение от 09.02.2024г. е оставена без уважение молбата на К. К. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 6029 от 12.08.2019г. по гр.д. № 15143/2018г. на Софийски градски съд; оставена е без уважение и молбата му за отмяна на горепосоченото влязло в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т.4 ГПК поради противоречие с влязло в сила решение № 7762 от 20.11.2017г. по гр.д. № 6456/2016г. на Софийски градски съд. Осъден е К. К. Б. да заплати на ответниците по молбата Г. К. С. и Р. Х. А. сумата 1700 лева разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение. Разноските са определени и присъдени въз основа на представения в съдебното заседание на 30.01.2024г. списък на разноските (л. 195 от делото) и приложените два договора за правна помощ. Предявената молба за изменение на решението в частта за разноските се основава на довод за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. Такова възражение не е било направено от молителя Б. в откритото съдебно заседание по делото когато е представен списъка с разноските на ответниците по молбата и доказателства за плащането на адвокатското възнаграждение. При това положение заявеното едва с молбата по чл. 248 ГПК искане за намаляване на възнаграждението поради прекомерност, е несвоевременно и не може да бъде уважено. Приема се в практиката на Върховния касационен съд /Определение № 372 от 16.05.2012г. по ч.гр.д. № 223/2012г. на ІV г.о., Определение № 17 от 17.01.2014г. по гр.д. № 5628/2013г. на ІІ г.о., Определение № 36 от 26.01.2015г. по ч.гр.д. № 5936/2014 г. на I г.о., Определение № 18 от 31.01.2017г. по гр.д. № 2182/2016 г. на I г.о, Определение № 145 от 1.04.2019г. по гр. д. № 3632/2018 г. на III г.о. и др./, че искането по чл. 78, ал.5 ГПК следва да се заяви след като страната е имала възможност да се запознае с претендираните от противната страна разноски и преди съдът да се произнесе по разноските; поради това искането следва да бъде направено до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноски /виж т.11 на Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК/; само ако разноските са присъдени в производство, по което страните не са били призовавани за открито съдебно заседание и редът за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с представените от насрещната искания и доказателства във връзка с разноските, тогава искането по чл.78, ал.5 ГПК може да бъде заявено по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на съдебния акт по делото. Поради изложеното молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,