Определение № 50154 от 04.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4669/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 5042/09.06.2022 г. от И. Г. П. чрез пълномощниците адвокат М. Д. и адвокат Л. Н.. В нея се прави искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 78 ГПК за изменение на постановеното по чл. 288 ГПК определение № 245/07.06.2022 г. в частта за разноските. Препис от молбата е връчен на насрещната страна по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, като не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на II г.о., като взе предвид исканията и доводите на молителя, намира следното: С определение № 245/07.06.2022 г., постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 697/2021 г. по гр. д. № 3008/2020 г. на Апелативен съд – София. В определението е прието, че съгласно приложения договор за правна защита № 97724 ответникът по касация е заплатил 3000 лева възнаграждение за процесуалните си представители адвокат Л. Н. и адвокат М. Д., като същото не е разграничено. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК страната има право на разноски, изразяващи се в заплатено възнаграждение за един адвокат. Ето защо на страната следва да се присъди сумата от 1500 лева. В молбата се твърди, че макар по делото да са упълномощени двама адвокати, посоченото възнаграждение от 3000 лева е заплатено само на един адвокат - М. Д.. Ето защо на молителя следва да се присъди пълния размер на уговореното в договора за правна защита адвокатско възнаграждение. Неоснователни са доводите на молителя, че уговореното адвокатско възнаграждение е платено само на адвокат М. Д.. Видно от договора за правна защита и съдействие, доверителят И. Г. П. следва да заплати в полза на адвокат М. Д. и Л. Н. адвокатското възнаграждение от общо 3000 лв. за изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред ВКС в производството по настоящото дело. В изпълнение на договора, процесуалните представители на ответника по касация са представили писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК. Oбстоятелството, че съгласно представеното преводно нареждане сумата 3000 лева е преведена по сметка само на адвокат М. Д., не може да доведе до извод, че възнаграждението е уговорено и заплатено за осъществената правна защита от един адвокат. Когато страната, организирайки правната си защита в съответното производство, прецени, че следва да бъде представлявана от двама адвокати, тя при благоприятен изход на делото има право на присъждане на разноски за един адвокат. Следователно, доколкото в случая заплатеното възнаграждение от 3000 лева не е разграничено за всеки от двамата адвокати, следва да се приеме, че в полза на ответника по касация трябва да се присъди половината от общия размер - 1500 лева. Предвид изложеното, молбата за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.