Решение № 533 от 15.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1133/2009 г.

Решение № 533 от 15.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1133/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Й. М. и М. Б. М., двамата от[населено място] срещу въззивното решение на Т. окръжен съд, постановено на 20.07.2009 г. по гр. д. № 211/2009 г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен предявеният от М. Б. М. и М. Й. М. иск за признаване за установено, че са носители на право на ползуване и могат да упражняват правото си върху апартамент № 32 в чл. 54, вх. А, ет. 6, кв. "З. " на[населено място] в срока, за който е предоставено ползуването на този апартамент като семейно жилище по решение № 142 от 15.04.2008 г. по гр. д. № 2178/2007 г. на Т. районен съд. В частта, с която е признато правото на ползуване за времето след изтичане на срока на ползуване на семейното жилище с решението по гр. д. № 2178/2007 г. постановеното от първоинстанционния съд решение е оставено в сила. С определение № 1151/18.12.2009 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за противопоставимостта на решението, постановено в производството за прекратяване на брак на неучаствувалите в това производство лица, които обаче притежават право на ползуване върху имота, предоставен като семейно жилище. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че те не разполагат с възможността да защитават правата си в отделен процес, а това е следвало да стори синът им в производството по гр. д. № 2178/2007 г. по описа на Т. районен съд. Поддържат, че с оглед на обстоятелството, че са заварени в жилището от съдебния изпълнител при предприети от него действия по извършване на въвод, само те могат да защитят правата си на ползуватели, при което следва да бъдат съобразени всички обстоятелства, свързани с ползуването на имота, вкл. и необходимостта те да упражняват правото си. Молят обжалваното решение да бъде отменено. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касационна жалба М. В. Т. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че касаторите разполагат с друго жилище, което обстоятелство следва да бъде взето предвид, както и възрастта на децата, обстоятелството, че същите са от различен пол, т. е. да бъде съобразена тяхната жилищна нужда. Излага съображения, че Семейният кодекс е специален закон и е за предпочитане пред Закона за собствеността, т. е. че правото на ползуване на М. В. Т. и родените от брака й със сина на касаторите деца се явява с предимство пред правото на ползуване на касаторите. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: По реда на чл. 524 ГПК М. Й. М. и М. Б. М. са предявили иск за установяване правото им на ползуване върху апартамент 32,находящ се в бл. 54, вх. А, ет. 6, кв. "З. " на[населено място]. Процесният апартамент е дарен от М. Й. М. и М. Б. М. на сина им Д. М. Й., като дарителите са си запазили правото на ползуване. С решение, постановено по гр. д. № 2178/2007 г. по описа на Т. районен съд, с което е прекратен бракът между Д. М. Й. и М. В. Т., на М. В. Т. е предоставено упражняването на родителските права върху родените от брака деца, както и ползуването на апартамента като семейно жилище. В обжалваното решение Търговищкият окръжен съд е приел, че Семейният кодекс от 1985 г. като специален закон урежда по специален начин в разпоредбата на чл. 107 СК ползуването на семейното жилище, вкл. в хипотези, при които то не е собственост на бившите съпрузи, като решението е противопоставимо на притежаващите правото на ползуване лица, макар същите да не са участвували в производството. Прието е, че притежаващите правото на ползуване лица могат да противопоставят това свое право на всяко трето лице, но не и на бившата си снаха за срока, за който тя ще упражнява родителските права или настъпването на други обстоятелства, които дават основание за промяна. Въпросът, произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае правното значение и последиците на решението, постановено в производство по прекратяване на брак в частта му, с която на единия от бившите съпрузи е предоставено ползуването на семейното жилище, спрямо лицата, притежаващи правото на ползуване върху това жилище. По така поставения въпрос настоящият състав приема следното: Разпоредбата на чл. 107, ал. 4 СК от 1985 г.(отм.) предвижда възможност когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, семейното жилище да бъде предоставено на родителя, на който е предоставено упражняването на родителските права, дори жилището да е собственост на близки на единия съпруг, с оглед на което следва да се приеме, че и когато близки на единия съпруг притежават правото на ползуване върху жилището, то може да бъде предоставено за ползуване на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права върху родените от брака непълнолетни деца, но само за определен срок и в рамките на така определения срок решението е противопоставимо на притежаващите правото на ползуване лица до изтичането му, респ. до настъпване на такава промяна в обстоятелствата, която налага промяна на ползуването. В подобна хипотеза ако с решението, постановено в производството по прекратяване на брака такъв срок не е бил определен, притежаващите правото на ползуване лица разполагат с възможност да защитят правата си по исков ред, като противопоставят на бившия съпруг, комуто е предоставено ползуването, възраженията си по повод безсрочното предоставяне, основани на такава промяна в обстоятелствата, при които ползуването е било предоставено на семейството преди прекратяването на брака, която да може да обоснове наличие на основание за прекратяването му. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. След като правото на ползуване на процесния апартамент принадлежи на М. Й. М. и М. Б. М. и ползуването му е било предоставено на М. В. Й. и Д. М. Й. по време на техния брак безвъзмездно, следва да се приеме, че апартаментът е бил ползуван от бившите съпрузи като семейно жилище по договор за заем за послужване с оглед нуждите както на ползувателите, така и на притежаващите правото лица. При промяна на обстоятелствата и при липса на определен срок на ползуване в решението, с което бракът между М. В. Й. и Д. М. Й. е прекратен, притежаващите правото на ползуване лица разполагат с възможността да прекратят договора, доколкото с факта на предоставяне на ползуването с решението по гр. д. № 2178/2007 г. на Т. районен съд, договорът за заем за послужване продължава да съществува между М. В. Й. и заемодателите. В случая с факта на противопоставяне и предявяване на иска по реда на чл. 524 ГПК следва да се приеме, че е налице волеизявление за прекратяване на договора, като следва да бъде извършена преценка дали е налице такава промяна в обстоятелствата, която да обоснове необходимостта от преустановяване на ползуването от страна на М. В. Й. с оглед нуждите на заемодателите. И след като по делото е установено, че заемодателите понастоящем не могат да обитават притежаваното от тях друго жилище по причина, че М. Б. М. страда от заболяване, което не й позволява да живее в апартамент, в който целогодишно се образува мухъл, следва да се приеме, че е налице обстоятелство, което дава право на заемодателите да прекратят договора въпреки че ползуването е предоставено на М. В. Й. със съдебно решение за прекратяване на брак в хипотеза на чл. 107, ал. 4 СК, 1985 г.(отм.). При постановяване на решението си неправилно въззивният съд е приел, че отношенията по повод предоставяне на ползуването, както и промяната в обстоятелствата по повод ползуването са ирелевантни по причина, че Семейният кодекс е специален закон. Действително Семейният кодекс съдържа специални правила по предоставяне ползуването на семейното жилище, но при тълкуването на тези правила в рамките, очертани от законодателя, следва да бъдат отчетени и правата на носителите на правото на собственост, респ. на правото на ползуване върху жилището. И след като е установена промяната в обстоятелствата и изразена по категоричен начин воля на заемодателите договорът за заем за послужване да бъде прекратен, неправилно въззивният съд е приел, че М. Й. М. и М. Б. М. не могат да упражняват правото си на ползуване върху апартамента. С оглед гореизложеното по реда на чл. 293, ал. 1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това по отношение на М. В. Т. бъде признато за установено, че М. Й. М. и М. Б. М. са носители на правото на ползуване и могат да упражняват това свое право. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение