Определение № 10661 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9857/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Х. К. от гр. Варна, представлявана от Е. Р. К. чрез адв. К. Танева срещу Разпореждане № 9181/20.08.2025 г., по административно дело № 1898/2025 година по описа на Административен съд - Варна, с което искането с правно основание чл. 250 АПК е отхвърлено като неоснователно. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението. Моли се съда да отмени определението и върне делото за разглеждане на подаденото искане по чл. 250 АПК по същество. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Според съда искането, по което е образувано съдебното производство, е с правно основание по чл.250 АПК. За да отхвърли искането, съдът е приел, че твърдяното неоснователно действие, чието прекратяване се иска, вече е довършено, поради което отпада възможността то да бъде преустановено. Според съда действията по поставяне на контейнерите към момента на подаване на искането не се извършват, т.к. те вече са поставени и действието е реализирано, а приключили действия не могат да се преустановяват. Така постановеното определение е неправилно. Правилно съдът е приел, че искането, по което е образувано съдебното производство е с правно основание по чл. 250 АПК. Неправилен е изводът на съда, че твърдяното неоснователно действие, по отношение на което се търси защита, вече е било прекратено. В искането се твърди неоснователно поставяне на два броя съдове за битови отпадъци от служители на Община Варна в близост на собствения на жалбоподателката имот. Съдът е следвало да разгледа искането по чл. 250 АПК по същество и да се произнесе с разпореждане, като прецени дали извършените действия по поставяне на съдове за смет от служители на Община Варна е извършено законосъобразно съгласно предварително утвърдена схема за това, при което да се установи дали тези действия са неоснователни или са извършени въз основа на закон или административен акт. Нормата на чл. 250 от АПК предвижда, че „Всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона“. В настоящия случай не е спорно между страните, както и от доказателствата по делото се установява, че са извършени такива фактически действия – а именно поставянето на съдове за битови отпадъци в близост до имота на жалбоподателката. Втората предпоставка е фактическите действия да са извършени от административен орган или длъжностно лице, която също е налице, тъй като не е спорно, че тези съдове са поставени от служители на Община Варна Третата предпоставка по посочената разпоредба е извършените фактически действия да не са основани на административен акт или на закона. Този въпрос не е изследван от съда в настоящия случай, а абсолютно неправилен е правния извод за неоснователност на искането поради преустановяване извършването на действието. Очевидно действието продължава да е извършвано, с оглед факта на поставянето на тези контейнери. В противен случай е невъзможно реализиране на правата на заинтересованите страни, т.к. в хода на процеса по подаване на искането и произнасяне на съда, тези действия винаги ще бъдат финализирани. Като е приел различен извод, съдът е постановил неправилен съдебен акт. Отделно съдът е следвало да прецени задълбочено процесуалното представителство на заинтересованата страна, доколко е допустимо е извършено пред съда. Като не е сторил това Административен съд - Варна е постановил разпореждането си в нарушение на закона. Предвид горното обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за разглеждане на молбата с правно основание чл. 250 АПК по същество. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение,