Решение № 5820 от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1656/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба, подадена от ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020, чрез процесуален представител – гл. юрк. Л. Любенов, против Решение № 5178/19.11.2025 г., по административно дело № 981/2024 г. на Административен съд – Благоевград, в частта, с която е отменено Решение № РД-02-14-983/24.06.2024 г. на РУО на ОПРР, в частта по т. 6, с която е отказано верифициране на средства в размер на 20 400, 00 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, в оспорената част, е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на твърденията си, касаторът е посочил, че при преглед на приложения към депозираното плащане снимков материал по отношение на доставените на обекта две мобилни устройства за достъп в сградата на лица с увреждания, е констатирано, че същите са напълно идентични. В тази връзка е отбелязал, че не може да бъде установена обективната причина, поради която са избрани и доставени две напълно идентични мобилни устройства, а в количествено-стойностната сметка (КСС) по договора с изпълнителя са заложни две различни устройства на различна цена: за достъп до сградата и за достъп до съответния етаж, съответно на цена от 14 000,00 лв. без ДДС и 17 000, 00 лв. без ДДС, като липсват и аргументи един и същ уред да бъде отчетен, (платен и приет), на различни цени. Посочил е, че правилно и законосъобразно не са били верифицирани разходите за атакуваното като доставено и платено на обекта на интервенцията второ мобилно устройство по позиция 2 „Устройства за достъп в сградата за лица с увреждания до съответния етаж“ към Част VIII „Достъп на хора с увреждания“ – 1 бр. х 17 000,00 лв. без ДДС. Изложил е, че към искането за окончателно плащане отново са представени абсолютно същите документи, които са били представени и в искането за междинно плащане. В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение, в частта, с която съдът е отменил Решение № РД-02-14-983/24.06.2024 г. на РУО на ОПРР 2014-2020 г., в частта му за отказ за верификация по т. 6 и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на жалбата на Община Благоевград. Претендира се присъждането на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба на РУО на ОПРР – Община Благоевград, чрез представител по пълномощие – служител с юридическо образование и правоспособност И. Цветанова, представя писмен отговор на касационната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение в оспорената част. Претендира присъждане на разноски. По делото е постъпила касационна жалба и от Община Благоевград, против Решение 5178/19.11.2025 г., по адм. дело № 981/2024 г. на Административен съд – Благоевград в частта, с която е отхвърлена жалбата на Община Благоевград срещу Решение № РД-02-14-983/24.06.2024 г. на РУО на ОПРР 2014-2020 г., в частта му по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 7 и т. 8, с което е отказано верифициране на средства по подадено искане за окончателно плащане на всички неверифицирани разходи от искане за междинно плащане от 11.06.2020 г., в общ размер от 111 283,97 лв. с ДДС. Касационният жалбоподател - Община Благоевград, твърди, че решението на Административен съд – Благоевград, в обжалваната част, е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че във фактическите основания в оспорения административен акт липсват каквито и да е аргументи за липса на реално извършени строителни дейности или услуги, или реално доставени продукти. Сочи, че извършените строително-монтажни работи (СМР), за които се претендира верификация, са включени в документите по чл. 25, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, акт. ред. ДВ, бр. 102 от 08.12.2023 г.), в одобрения проект категории разходи са и са обективно необходими за въвеждане на обекта в експлоатация с исканото качество, както и, че допълнителните СМР са били обективно необходими и са реално извършени. Заявява, че при изпълнение на договорните си задължения по проекта, Община Благоевград е спазила принципите на ефективност, ефикасност и устойчивост на направените инвестиции в образователната инфраструктура със средства от ОПРР 2014-2020 г. Неизпълнението на отчетените и приети СМР с промени над 15 % би довело до непостигане на целите на инвестициите, извършени в рамките на проекта и още повече до неосигуряване на по-благоприятна образователна инфраструктура на територията на Община Благоевград. Излага, че оспореният административен акт е издаден при наличие на висящо административно производство. В съответствие с така развитите твърдения и аргументи в касационната жалба е формулирано искане за отмяна на съдебното решение в обжалваната част. Претендира се присъждане на разноски, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирано от ответната страна адвокатско възнаграждение над минимално определените размери. Ответникът по втората касационна жалба - РУО на ОПРР, не взема становище по касационната жалба на Община Благоевград Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд (ВАС), състав на Седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира, че касационните жалби са подадени от лица с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, в законоустановения срок и съответстват на изискванията за форма и съдържание, поради което се явяват процесуално допустими за разглеждане. Разгледани по същество, настоящият състав намира касационната жалба на РУО на ОПРР за неоснователна, а касационната жалба на Община Благоевград – за частично основателна. С обжалваното решение е отменено Решение № РД-02-14-983/24.06.2024 г. на РУО на ОПРР 2014-2020 г., в частта по т. 6, с което е отказана верификацията на отчетените разходи по сключения Договор № BG16RFOP001-1.008-0009-СО1-S-03 от 04.12.2018 г., с изпълнител „Стилстрой-М“ ООД, за ремонт на сградата на НХГ „Св. Св. Кирил и Методий“, в размер на 20 400,00 лв. с ДДС и е отхвърлена жалбата на Общината срещу същото решение, в частта по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 7 и т. 8. С решението Министерството на регионалното развитие и благоустройството е осъдено да заплати на Община Благоевград разноски по делото в размер на 1 784 лв. За да постанови този правен резултат съдът е приел за установена следната фактическа обстановка: По силата на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG16RFOP001-1.008-0009-C01/13.02.2018 г. (РД-02-37-16), сключен между РУО на ОПРР и Община Благоевград, на Община Благоевград са предоставени безвъзмездно финансови средства по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020. по проект „Обновяване и модернизация на образователната инфраструктура в Благоевград“ на стойност 3 923 211, 00 лв. На 11.06.2020 г. чрез ИСУН 2020 от Община Благоевград е подадено Искане за междинно плащане № 3 по АДБФП № BG16RFOP001-1.008-0009-С03, придружено от междинен технически и финансов отчет. След преглед на постъпилото искане за плащане е издадено Решение № РД-02-36-136/22.01.2021 г. на РУО на ОПРР, с което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 и т. 4, чл. 60, ал. 1, чл. 62, ал. 1, 2, 3, чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ е отказано извършване на верификация по искане за междинно плащане на разходи в общ размер на 134 088, 47 лв. с ДДС. С Решение № 2022/23.11.2021 г. по адм. дело № 154/2021 г. на Административен съд – Благоевград, съдът е отхвърлил подадената от Община Благоевград жалба срещу Решение № РД-02-36-136 от 22.01.2021 г. на РУО на ОПРР 2014-2020. С Решение № 5047/27.05.2022 г. по адм. дело № 1514/2022 г., Върховният административен съд е отменил Решение № 2022/23.11.2021 г. по адм. дело № 154/2021 г. на Административен съд – Благоевград и е върнал делото на друг състав на същия съд със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С Решение № 1364/27.07.2022 г. по адм. дело № 493/2022 г. на Административен съд – Благоевград, съдът е отхвърлил жалбата на Община Благоевград срещу Решение № РД-02-36-136 от на РУО на ОПРР 2014-2020 от 22.01.2021 г. С Решение № 5375/22.05.2023 г. по адм. дело № 10147/2022 г., Върховният административен съд е отменил Решение № 1364/27.07.2022 г. по адм. дело № 493/2022г. на Административен съд - Благоевград, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Община Благоевград срещу Решение № РД-02-36-136 от 22.01.2021 г. на ръководителя на УО на ОПРР, в частта по т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6, с които е отказано верифицирането на разходи в общ размер на 111 283,97 лв., като вместо него ВАС е отменил Решение № РД-02-36-136 от 22.01.2021 г. на РУО на ОПРР, в частта по т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6, с които е отказано верифицирането на разходи в общ размер на 111 283,97 лв. по АДБФП № РД-02-37-16 от 13.02.2018 г. в ИСУН 2020 - BG16RFOP001-1.008-0009- С01 от 13.02.2018 г., сключен между РУО на ОПРР и Община Благоевград за изпълнение на проект BG16RFOP001-1.008-0009 „Обновяване и модернизация на образователната инфраструктура в Благоевград”. С оглед горното, при съобразяване на решение по адм. дело № 10147/2022 г. по описа на ВАС, РУО на ОПРР е издал Решение № РД-02-36-903/02.08.2023 г., като е отказал верифицирането на разходите в размер 111 283,97 лв. и се е позовал на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУСЕФСУ и чл. 23, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2 от АДБФП от 13.02.2018 г. и чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ. С Решение № 339/31.01.2024 г. по адм. дело № 827/2023 г. Административен съд - Благоевград е отменил Решение № РД-02-36-903/02.08.2023 г. на РУО на ОПРР, с което е отказано верифицирането на разходи в общ размер на 111 283,97 лв. по искане за междинно плащане по АДБФП № BG16RFOP001-1.008-0009-С01 от 13.02.2018, по проект „Обновяване и модернизация на образователната инфраструктура в Благоевград” и преписката е върната на органа за ново произнасяне съобразно указанията в мотивите на съдебния акт, в даден от съда срок. С Решение № 11312/22.10.2024г. по адм. дело № 5266/2024 г. на ВАС е отменил Решение № 339/31.01.2024 г. по адм. дело №827/2023г. на Административен съд – Благоевград и е върнал делото за ново разглеждане на друг състав на съда. С Решение № 238/15.01.2025 г. по адм. дело № 1423/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, съдът е отхвърлил жалбата на Община Благоевград срещу Решение РД-02-36-903/02.08.2023 г. на РУО на ОПРР за отказ за верификация на разходи посочени в точки от 1 до 6, направени във връзка с изпълнение на АДБФП от 13.02.2018 г. на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУСЕФСУ. С Решение № 7340/03.07.2025 г. по адм. дело № 3085/2025 г., Върховния административен съд е отменил Решение № 238/15.01.2025 г. по адм. дело № 1423/2024 г. по описа на Административен съд - Благоевград, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Община Благоевград срещу Решение № РД-02-36-903 от 02.08.2023 г. на РУО на ОПРР за отказ за верификация по т. 6 за отчетени разходи по сключен договор със „Стилстрой-М“ ООД, за ремонт на сградата на НХГ „Св. Св. Кирил и Методий“, в размер на 20 400,00 лв., с ДДС, като вместо него е отменил Решение № РД-02-36-903/02.08.2023 г. на РУО на ОПРР, в частта по т. 6, за отказ за верификация по т. 6 за отчетени разходи по сключен договор със „Стилстрой-М“ ООД, за ремонт на сградата на НХГ „Св. Св. Кирил и Методий“, в размер на 20 400,00 лв., с ДДС и е оставил в сила Решение № 238/15.01.2025 г. на Административен съд - Благоевград по адм. д. № 1423/2024 г. в останалата му част. Във връзка с горното е издадено Решение № РД-02-14-983/24.06.2024 г. на РУО на ОПРР, с което е отказано извършване на верификация по подаденото от 29.12.2023 г. искане за окончателно плащане. По т.1 от акта РУО е приел, че при преглед на документацията към депозираното искане за окончателно плащане по отношение на отчетените разходи за бюджетно перо II „Разходи за СМР", б. р. 3.1. „Разходи за строителни и монтажни работи“ по сключения Договор № BG16RFOP001-1.008-0009-C01-S-01 от 12.11.2018 г., с изпълнител „Тийм Инженеринг“ ЕООД за „Ремонт на сградата на Пето СУ „Георги Измирлиев”, е установено, че за част от позициите в представения към отчетната документация Протокол за приемане на извършени СМР от 08.11.2019 г. - окончателен за обекта, е актувано като изпълнено количество над допустимите 15%, на обща стойност от 58 209,30 лв., без включен ДДС (69 851,16 лв., с включен ДДС), с подробно и конкретно посочени в доклада от проверката позиции. По т. 2 от акта РУО е изложил, че преглед на документацията по отношение на отчетените разходи за бюджетно перо II. „Разходи за СМР”, б. р. 3.1. „Разходи за строителни и монтажни работи“ по сключения Договор № BG16RFOP001-1.008-0009-СО1-S-03 от 04.12.2018 г., с изпълнител „Стилстрой-М“ ООД за „Ремонт на сградата на НХГ „Св. Св. Кирил и Методий“ е установено, че за част от позициите в представения към отчетната документация Протокол за приемане на извършени СМР от 30.10.2019 г. - окончателен за обекта, е актувано като изпълнено количество над допустимите 15%, на обща стойност от 10 943,59 лв., без включен ДДС (13 132,21 лв., с включен ДДС), с подробно и конкретно посочени в доклада от проверката позиции. По т. 3 от акта РУО е посочил, че при преглед на документацията по отношение на отчетените разходи за бюджетно перо II. „Разходи за СМР“, б. р. 3.1. „Разходи за строителни и монтажни работи“ по сключения Договор № BG16RFOP001-1.008-0009-C01-S-03 от 04.12.2018 г., с изпълнител „Стилстрой-М“ ООД за „Ремонт на сградата на НХГ „Св. Св. Кирил и Методий“, е установено, че в представения към отчетната документация за обекта окончателен Протокол за приемане на извършени CMP от 30.10.2019 г. бенефициерът е отчел количества СМР с установени разлики спрямо заложената по договора с изпълнителя количествено-стойностна сметка. При извършената проверка относно допустимостта на промените в КСС по отношение на увеличени/намалени количества от КСС +/-15% е установено, че стойността на отпадналите количества за компенсиране до 15% е 9 312,05 лв., без включен ДДС, а стойността на увеличените количества за компенсиране до 15% е 9 949,53 лв., без включен ДДС. Общата стойност на количествените надвишения до 15% от първоначално определените количества от КСС, която не се компенсира с общата стойност на количествените намаления до 15% възлиза на 637,48 лв., без включен ДДС (764,978 лв., с включен ДДС). По т. 4 от акта РУО е отбелязал, че при преглед на документацията по отношение на отчетените разходи за бюджетно перо II. „Разходи за СМР“, б. р. 3.1. „Разходи за строителни и монтажни работи“ по сключения Договор № BG16RFOP001-1.008-0009-СО1-S-05 от 06.06.2019 г., с изпълнител „Растер-юг“ ООД за „Избор на изпълнител за извършване на ремонт на сградата на Трето ОУ „Димитър Талев“ и дворното пространство към нея“, е установено, че за част от позициите в представения към отчетната документация Протокол за приемане на извършени СМР № 3 от 09.01.2020 г. - окончателен за обекта, е актувано като изпълнено количество над допустимите 15%, на обща стойност от 3 142,90 лв., без включен ДДС (3 771,48 лв., с включен ДДС), с подробно и конкретно посочени в доклада от проверката позиции. По т. 5 от акта РУО е приел, че при преглед на документацията към депозираното искане за окончателно плащане по отношение на отчетените разходи за бюджетно перо II „Разходи за СМР“, б. р. 3.1. „Разходи за строителни и монтажни работи“ по сключения Договор № BG16RFOP001-1.008-0009-C01-S-05 от 06.06.2019 г., с изпълнител „Растер-юг“ ООД за „Избор на изпълнител за извършване на ремонт на сградата на Трето ОУ „Димитър Талев“ и дворното пространство към нея“, е установено, че в представения към отчетната документация за обекта Протокол за приемане на извършени СМР № 3 от 09.01.2020 г. бенефициерът е отчел количества СМР с установени разлики спрямо заложената по договора с изпълнителя количествено-стойностна сметка. При извършената проверка относно допустимостта на промените в КСС по отношение на увеличени/намалени количества от КСС +/- 15% се установило, че стойността на отпадналите количества за компенсиране до 15% е - 3 009,44 лв., без включен ДДС, а стойността на увеличените количества за компенсиране до 15% е 5 812,81 лв., без включен ДДС. Общата стойност на количествените надвишения до 15% от първоначално определените количества от КСС, която не се компенсира с общата стойност на количествените намаления до 15% е в размер на 2 803,37 лв., без включен ДДС (3 364,04 лв. с включен ДДС). По т. 6 от акта РУО е посочил, че при преглед на документацията към депозираното искане за междинно плащане по отношение на отчетените разходи за бюджетно перо II. „Разходи за СМР“, б. р. 3.1. „Разходи за строителни и монтажни работи“ по сключения Договор № BG16RFOP001-1.008-0009-С01-S-03 от 04.12.2018 г., с изпълнител „Стилстрой-М“ ООД за „Ремонт на сградата на НХГ „Св. Св. Кирил и Методий" е установено, че са актувани като изпълнени позициите, както следва: поз. 1 „Устройства за достъп в сградата за лица с увреждания“ към Част VIII „Достъп на хора с увреждания“ - 1 бр. х 14 000,00 лв., без включен ДДС; и поз. 2 „Устройства за достъп в сградата за лица с увреждания до съответния етаж“ към Част VIII „Достъп на хора с увреждания" - 1 бр. х 17 000,00 лв., без включен ДДС. Проверката установила, че се касаело за две еднакви устройства за достъп в сградата за лица с увреждания, но на различни цени, съответно на стойност 14 000 лв., без включен ДДС и на стойност 17 000 лв., без включен ДДС, като констатираната разлика не била обоснована нито от строителя, нито от бенефициента По т. 7 от акта РУО е отбелязал, че при извършена проверка на място е установено несъответствие между актуваното и реално изпълненото количество по сключения договор № BG16RFOP001-1.008-0009-C01-S-06, с изпълнител „Екодин“ ЕООД за Протокол №19-1 от 14.08.2023 г. Не са верифицирани разходи в размер на 856,74 лв. без ДДС (1 028,09 лв. с включен ДДС) за актувани в ППИСМР №19-1 от 14.08.2023 г., но неизпълнени количества СМР. По т. 8 от акта РУО е приел, че при общо верифицирани преки допустими разходи в размер на 2 758 090,45лв., представляващи БФП, максималния размер на разходите за организация и управление не следва да превишава 55 161,81 лв. или 2% от преките допустими разходи. Отчетените и подлежащи на верификация разходи за организация и управление на проекта са в размер на 59 153,62 лв., поради което е констатирано надвишаване на максимално допустимия размер за тази категория разходи в размер на 3 991,81 лв., посочено по бюджетни редове. По т. 1 до т. 6 и т. 8 от акта като правно основание на отказа за верификация е посочена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.1 и т. 2 ЗУСЕФСУ. По т. 7 като правно основание е посочен чл. 57, ал.1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Въз основа на така установените факти, съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискваната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Съдът е приел, че решението в частта му по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 7 и т. 8 е валидно, издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с изискванията на материалния закон. По отношение на т. 6 е направил заключение, че оспореното решение е издадено при неправилно приложение на материалния закон, доколкото разходът, предмет на т. 6, се отнася до устройство за достъп в сграда за лица с увреждания до съответния етаж (позиция 2 по договор за изпълнение от 04.12.2018 г. със „Стилстрой-М“ ООД) на стойност 17 000 лв. без ДДС, съответно 20 400 с ДДС. Изложил е, че административният орган, без да сочи конкретни разлики в техническите характеристики на двете устройства, които е следвало да бъдат доставени, само поради разликата в цената е приел, че устройствата е следвало да са различни, а в случая са доставени еднакви такива, поради което е отказал да верифицира по-скъпото. По тези съображения е приел решението на РУО на ОПРР за незаконосъобразно в частта му по т. 6 и го е отменил. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. На първо място съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е установил и обсъдил всички доказателства по делото и е отговорил на възраженията и доводите на страните. Доколко изводите на съда са в съответствие с доказателствата по делото е въпрос на материална законосъобразност и обоснованост на решението. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. За да подлежат на верификация, разходите, включени в съответното искане за плащане, следва да са допустими. По аргумент от чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ (в редакцията от ДВ, бр. 39/2022 г.) същите се считат за допустими, при кумулативното наличие на следните условия: 1. разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; 2. разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи; 3. разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности; 4. разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство; 5. разходите са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система; 6. за направените разходи е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г.) (Регламент 1303/2013 г.) и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; 7. разходите са съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи. Не са допустими разходи за проекти или дейности, които са физически завършени или изцяло осъществени преди подаването на формуляра за кандидатстване от бенефициента, независимо дали всички свързани плащания са извършени от него. (арг.: чл. 57, ал. 2 ЗУСЕФСУ – в относимата редакция). А съгласно предписанието на чл. 58, ал. 1 с. з. доколкото друго не е предвидено, разходите са допустими, ако са платени в срока за допустимост на разходите за съответния програмен период, като в случаите по чл. 55, ал. 1, т. 2 и 3 разходите са допустими, ако действията, представляващи основание за възстановяването им, са извършени в срока за допустимост. Допълнително основание за недопустимост на съответния разход е и предвидената в чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ възможност на органа при непредставяне в срок на документ или разяснения по чл. 63 или при започната процедура по администриране на нередност, да откаже верификация. Оспореният отказ за верификация, в осемте му точки, е фактически обоснован с различни по своето същество обстоятелства, което обуславя и разглеждането им поотделно. По отношение на разходите, описани в т. 1 – т. 5 от акта, органът е приел, че същите са недопустими, тъй като не отговорят на условията по чл. 57, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 62, ал. 2 ЗУСЕФСУ и чл. 23, ал. 1, т. 2 и т. 3 АДБФП № РД-02-37-16 от 13.02.2018 г. По т. 1 от оспорения отказ: От съдържанието на отказа в частта му по т. 1 от мотивната част на решението, е видно, че административният орган е отказал верификация на разходи в размер на 69 851,16 лева. Отказът в тази част е мотивиран с факта, че при преглед на документацията към депозираното искане за окончателно плащане по отношение на отчетените разходи за бюджетно перо II „Разходи за СМР", б. р. 3.1. „Разходи за строителни и монтажни работи“ по сключения Договор № BG16RFOP001-1.008-0009-C01-S-01 от 12.11.2018 г., с изпълнител „Тийм Инженеринг“ ЕООД за „Ремонт на сградата на Пето СУ „Георги Измирлиев”, е установено, че за част от позициите в представения към отчетната документация Протокол за приемане на извършени СМР от 08.11.2019 г. - окончателен за обекта, е актувано като изпълнено количество над допустимите 15%, на обща стойност от 58 209,30 лв., без включен ДДС (69 851,16 лв., с включен ДДС), с подробно и конкретно посочени в доклада от проверката позиции. По т. 2 от оспорения отказ: В частта по т. 2, органът е отказал верифициране на 13 132,21 лв., като е мотивирал отказът си с факта, че при преглед на документацията по отношение на отчетените разходи за бюджетно перо II. „Разходи за СМР”, б. р. 3.1. „Разходи за строителни и монтажни работи“ по сключения Договор № BG16RFOP001-1.008-0009-СО1-S-03 от 04.12.2018 г., с изпълнител „Стилстрой-М“ ООД за „Ремонт на сградата на НХГ „Св. Св. Кирил и Методий“ е установено, че за част от позициите в представения към отчетната документация Протокол за приемане на извършени СМР от 30.10.2019 г. - окончателен за обекта, е актувано като изпълнено количество над допустимите 15%, на обща стойност от 10 943,59 лв., без включен ДДС (13 132,21 лв., с включен ДДС), с подробно и конкретно посочени в доклада от проверката позиции. По т. 3 от оспорения отказ: От съдържанието на отказа, в частта по т. 3, е видно, че органът е отказал верифициране на разходи в размер 764,98 лв., като е мотивирал отказът с факта, че по сключения със същия изпълнител договор, в представения протокол са отчетени и количества СМР с установени разлики спрямо заложената по договора с изпълнителя количествено-стойностна сметка. Тази разлика е изчислена между общата стойност на количествените надвишения до 15 % от първоначално определените количества от КСС с общата стойност на количествените намаления до 15 %, която не може да бъде компенсирана. По т. 4 от оспорения отказ: В частта по т. 4, органът е отказал верифициране на 3 771,48 лв. Отказът е мотивиран с факта, че при преглед на документацията по отношение на отчетените разходи по сключения Договор № BG16RFOP001-1.008-0009-СО1-S-05 от 06.06.2019 г., с изпълнител „Растер-юг“ ООД за „Избор на изпълнител за извършване на ремонт на сградата на Трето ОУ „Димитър Талев“ и дворното пространство към нея“ е установено, че за част от позициите в представения към отчетната документация Протокол за приемане на извършени СМР № 3 от 09.01.2020 г. - окончателен за обекта, е актувано като изпълнено количество над допустимите 15%, на обща стойност от 3 142,90 лв., без включен ДДС (3 771,48 лв., с включен ДДС), с подробно и конкретно посочени в доклада от проверката позиции. По т. 5 от оспорения отказ: От съдържанието на отказа, в частта по т. 5 е видно, че органът е отказал верифициране на разходи в размер на 3 364,04 лв. Органът е мотивирал отказа с факта, че по договора със същия изпълнител и същия предмет, в представения протокол за приемане на извършени СМР бенефициерът е отчел и количества СМР с установени разлики спрямо заложената по договора с изпълнителя количествено-стойностна сметка. Тази разлика е изчислена между общата стойност на количествените надвишения до 15 % от първоначално определените количества от КСС с общата стойност на количествените намаления до 15 %, която не се компенсира. Първото правно основание - чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ изисква бенефициерът да не е изпълнил дейностите по проекта съобразно критериите за подбор на операциите и критериите за допустимост по процедурата, от фактическа страна, но органът не сочи конкретни факти и обстоятелства, свързани с неизпълнение на дейностите по проекта, основани на несъобразяване на критериите за подбор и допустимост на проектната процедура. Следователно посоченото правно основание не е годно да обоснове отказ за верификация на разходите по цитираните по-горе 5 точки от оспорения акт, тъй като не са налице материалноправните предпоставки за прилагането на посочената правна норма. Следващото правно основание, с което административният орган е мотивирал отказа за верификация е чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. За да е недопустим разходът на това основание, следва да не попада в категориите разходи, включени в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект. Анализът на изискването сочи, че за да е изпълнена хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2 АПК е необходимо органът не само да се е позовал на точка 2, но и точно да е посочил категорията разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект, на които исканите за верифициране разходи не съответстват. В случая административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 23, ал.1, т. 2 и 3 от договора за БФП, според които „при верификация на разходите за строително-монтажни работи Управляващият орган проверява отчетените видове и количества спрямо заложените по договора с изпълнителя. При установени разлики в предвидените количества на отделните видове СМР след приключване на строителството на верификация подлежат промените, които отговарят на следните условия: т. 2 промяната в количеството на всяка конкретна позиция в количествено стойностната сметка (КСС) не надвишава с повече от 15 % първоначално определеното количество, както в посока увеличение, така и в посока намаляване. Общата стойност на количествата надвишавания до 15 % от първоначално определеното количество се компенсира с общата стойност на количествата намаления до 15 % от първоначално определеното количество. Намаленията над 15%, както и неизпълнението на позиции не могат да бъдат използвани за компенсиране на надвишените количества до 15 %.; т. 3 Не са допустими за верификация изпълнение нови позиции в КСС към договора за строителство и промените в количествата на конкретната позиция от КСС над 15 %“. Административният орган е посочил във всяка отделна точка дали се касае за недопустими за верификация промени в количествата на конкретната позиция по КСС над 15 % (т.1, 2, 4) или за надвишавания при компенсацията между увеличенията и намаленията от първоначално определеното количество до 15 % (т. 3 и 5). Органът е обяснил подробно как е установил надвишенията, по кои позиции са, какво е било първоначалното определено количество, какво е установено на място и каква е разликата, като е отказал верификация само за съответно количество над 15 %, като е посочил и съответния бюджетен ред. В решението на РУО е налице посочване на акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ – административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, определящ в посочената разпоредба (чл. 23, ал. 1, т. 2 и т. 3) допустимостта на разходите по одобрения проект при увеличения, намаления и компенсация между тях на разходи за СМР от първоначално заложените в КСС. С оглед изложеното правилно административният орган и първоинстанционният съд са приели, че установените от РУО факти по т. 1, 2, 3, 4 и 5 от административния акт съответстват на посоченото правно основание за отказ от верификация - чл. 57, ал.1, т. 2 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. чл. 23, ал.1, т. 2 и 3 от административния договор за предоставяне на безвъзмездна помощ. По т. 6 от оспорения отказ: В частта по т. 6, органът е отказал верифициране на разходи в размер 20 400,00 лв., поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУСЕФСУ условия, във връзка с чл. 62, ал. 2 и чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ, вр. връзка с чл. 23, ал. 2 от Общите условия към административния договор от 13.02.2018 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в тази част оспореното решение е издадено при неправилно приложение на материалния закон, доколкото разходът, предмет на т. 6, се отнася до устройство за достъп в сграда за лица с увреждания до съответния етаж (позиция 2 по договор за изпълнение от 04.12.2018 г. със „Стилстрой-М“ ООД) на стойност 17 000 лв. без ДДС, съответно 20 400 с ДДС. Изложените от РУО твърдения не могат да обосноват нарушаване на разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Общите условия на АДБФП, съгласно която разпоредба „в случай, че е извършена промяна/ замяна на определен вид материал в конкретна позиция на КСС, то такава промяна/замяна е допустима, само в случай, че качеството/ техническите характеристики на новия материал са по-добри, а единичната цена за съответната позиция остава същата или е по-ниска, от съответната цена по договора с изпълнителя“. Административният орган не е изложил съображения и не е твърдял, че е налице разлика между първоначално предложеното устройство за достъп в сграда за лица с увреждания до съответния етаж и доставеното такова. Неговите твърдения са свързани с доставката на еднакви устройства с различна цена, но тази констатация на органа не може да обоснове нарушение на чл. 23, ал. 2 от Общите условия към АДБФП. По т.7 от оспорения отказ: В частта по т. 7 от акта РУО е установил несъответствие между актуваното и реално изпълненото количество по сключения договор № BG16RFOP001-1.008-0009-C01-S-06, с изпълнител „Екодин“ ЕООД за протокол №19-1 от 14.08.2023г. и е отказал да верифицира разходи в размер на 856,74 лв. без ДДС (1 028,09 лв. с включен ДДС) актувани, но неизпълнени количества СМР. Като правно основание за отказа е посочена разпоредбата на чл.57, ал.1, т. 3 ЗУСЕФСУ( в относимата редакция) Съгласно цитираната разпоредба за да са допустими разходите по смисъла на чл. 57, ал.1, т.3 ЗУСЕФСУ (в редакцията от преди ДВ бр. 51, в сила от 01.07.2022 г.) е необходимо да са за реално доставени продукти, извършени услуги, строителни и монтажни работи и положен труд. В случая нито пред органа, нито пред съда са представени доказателства, опровергаващи констатациите в административния акт за несъответствие между актуваните и реално извършените дейности. Бенефициерът не е доказал, че актуваното и реално изпълненото количество по сключения Договор № BG16RFOP001-1.008-0009-C01-S-06, с изпълнител „Екодин“ ЕООД за Протокол №19-1 от 14.08.2023г. е едно и също. Така отказът за верификация на сума в размер на 856,74 лв. без ДДС (1 028,09 лв. с включен ДДС) на основание чл. 57, ал. 1,т. 3 ЗУСЕФСУ се явява законосъобразен. По т. 8 от оспорения отказ: В частта по т. 8 от акта РУО е приел, че при общо верифицирани преки допустими разходи в размер на 2 758 090,45лв., представляващи БФП, максималният размер на разходите за организация и управление не следва да превишава 55 161,81лв. или 2% от преките допустими разходи. Отчетените и подлежащи на верификация разходи за организация и управление на проекта са в размер на 59 153,62лв., поради което е констатирано надвишаване на максимално допустимия размер за тази категория разходи в размер на 3 991,81 лв., посочено по бюджетни редове. Като правно основание тук е посочена разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, за да се считат разходите за допустими, следва да попаднат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. В случая РУО е приел, че общият размер на разходите не следва да надвишава 2% от допустимите преки разходи по проекта. Посочил е, че определените преки допустими разходи са в размер на 2 758 090,45 лв. С оглед това процентно съотношение е приел, че максималният размер на разходите за организация и управление не би следвало да превишава 55 161,81 лв. От изложените в акта мотиви не става ясно откъде РУО приема, че максималният размер на разходите за организация и управление (непреките разходи) не би следвало да превишава 2% и следователно, че е налице превишение на тези разходи в размер на 3991,81 лева. Като правно основание тук освен разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ се сочи и разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Постановление №189 от 28 юли 2016 г. на Министерски съвет за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014-2020(ПМС№189). Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ПМС№189 максималните размери за определени категории разходи по ал. 2 се прилагат както за определяне на размера на допустимите разходи за финансиране по бюджет на етап оценка, така и за определяне на размера на допустимите разходи за възстановяване при реално изпълнение на проекта. А според ал. 2, т. 4 на същата разпоредба при прилагане на формата по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСФСУ се определят максимални размери за разходи за организация и управление – до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта. Видно от единствената цитирана в акта разпоредба, свързана с максималните размери на непреките разходи, не става ясно откъде РУО приема, че този размер в случая не следва да превишава 2%. На следващо място следва да се има в предвид и фактът, че с отмяната на акта в т. 6 се променя и размерът на преките допустими разходи, а от там и размерът на непреките разходи, тъй като размерът на последните е в зависимост (представлява процент) от преките допустими разходи. Изложеното води до извод за неправилност на решението на съда в частта, с която е отхвърлена жалбата на Общината срещу административния акт в частта по т. 8 и респективно - незаконосъобразност на акта в същата част. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което отказът на РУО в частта по т. 8 следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Решението се явява неправилно и в частта за разноските. Съдът е присъдил разноски в полза на Община Благоевград в размер на 1784 лева, съразмерни според него, на уважената част от жалбата, от които 156 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в размер на 1628 лева, което съдът е определил съобразно чл.8, ал.1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения(Наредба№1). Платената държавна такса от Община Благоевград за разглеждане на делото пред първата инстанция е в размер на 890,27 лева, които превалутирани съгласно чл. 11, ал.2, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) се равняват на 455,18 евро. В съдебно заседание е поискано и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Присъдените от съда разноски в полза на Община Благоевград – 1784 лева, превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл.13 ЗВЕРБ, възлизат на 912,14 евро. Неправилно съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение като е определил неговия размер съобразно Наредба №1. Съгласно чл.78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Според чл. 37, ал.1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съобразно чл. 24 от Наредбата за правната помощ (НПП), приета от Министерския съвет на основание чл. 37, ал.1 ЗПП, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лв. По административни дела с материален интерес възнаграждението е от 130 до 450 лв. Настоящата инстанция счита, че за първата инстанция съдът е следвало да определи на Община Благоевград юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро, превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл.13 ЗВЕРБ и представляващи евровата равностойност на 200 лева, и да присъди разноски съразмерно на уважената част от жалбата. Общият размер на претендираните разноски възлиза на 557,44 евро. Предвид материалния интерес по делото уважената част от жалбата е в размер на 20,97%, следователно на общината е следвало да се присъдят разноски в размер на 116,89 евро за първата инстанция. От изложеното следва, че решението в частта за разноските следва да бъде отменено за сумата над 116, 89 евро. Относно разноските за настоящата съдебна инстанция: Касаторът претендира разноски за държавна такса в размер на 383,61 лева, които превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл.13 ЗВЕРБ, възлизат на 196,13 евро и юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение на касатора за настоящата инстанция в размер на 102,26 евро в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл.13 ЗВЕРБ и представляващи евровата равностойност на 200 лева. Направените от касатора разноски за настоящата съдебна инстанция възлизат на 298,39 евро. Предвид уважената част на жалбата – 20,97%, то на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 62,57 евро за настоящата инстанция. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 102,62 евро, в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл.13 ЗВЕРБ и представляващи евровата равностойност на 200 лева. Предвид крайният изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски, съразмерно на отхвърлената част от жалбата (79,03 %), в размер на 71,86 евро. Така мотивиран, и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд