Определение № 50045 от 20.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 34/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на адвокат С. Х., АК-Варна, пълномощник на ищцата, с искане за изменение на определение № 50635/ 24.11.2022г. по т. д. № 34/2022г. по описа на ВКС, II ТО, чрез осъждане на касатора да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 ЗАдв. В молбата по чл.248, ал.1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 ЗА. Ответникът по молбата, „ЗК Лев Инс“ АД намира искането за неоснователно, тъй като не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. С определение № 50635/ 24.11.2022г. по т. д. № 34/2022г. по описа на ВКС, II ТО не е допуснато по жалбата на застрахователното дружество касационно обжалване на въззивно решение по иск по 432 КЗ. В мотивите на определението е посочено, че не са налице предпоставките по чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 и т.3 ЗАдв, тъй като с влязло в сила въззивно решение е присъдено на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, поради което тя не се явява материално затруднено лице по см. на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., нито са налице доказателства да е лице по см. на чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв., поради което не се ползва с право на безплатна адвокатска защита по чл.38, ал.1 ЗАдв. Молбата по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна. Не се констатира наличие на предпоставките по чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.3 ЗА, поради което в полза на адвокат Х. не се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. за осъществена правна помощ в касационното производство. В случая се иска ангажиране на отговорността за разноските на насрещната страна в процеса, поради което позоваването на чл.36, ал.2 и ал.3 ЗАдв е безпредметно, доколкото адвокатското възнаграждение не е изплатено, при недоказвани на основания за предоставяне безплатно на правна помощ. Водим от горното, Върховният касационен съд