Определение № 63 от 01.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по подадена от Г. П. Ч. и Р. А. Ч. частна жалба срещу определение № 17 от 16.01.2019 г. по гр.д.№ 95 от 2019 г. на Върховния касационен съд, ГК, II г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Ч. молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязло в сила съдебно решение № 168 от 30.12.2013 г. по гр.д.№ 77 от 2011 г. на Районен съд- Златоград. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен. В писмен отговор от 07.03.2019 г. ответникът по частната жалба Р. М. П. оспорват същата като неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл.275, ал.1 ГПК /обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателите на 11.02.2019 г., а частната жалба е подадена по пощата на 15.02.2019 г./ и срещу акт на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: С обжалваното определение съставът на ВКС, ГК, II г.о. е оставил без разглеждане молбата за отмяна с мотив, че същата е подадена след изтичане на предвидения в чл.305, ал.1, т.4 ГПК преклузивен тримесечен срок. Изводът на съда е правилен. Съгласно чл.305, ал.1, т.4 ГПК молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК следва да бъде подадена не по-късно от 3 месеца от деня на влизане в сила на последното от противоречивите решения. В настоящия случай последното решение /решение № 137 от 08.04.2014 г. по гр.д.№ 73 от 2014 г. на Смолянския окръжен съд, с което е било потвърдено решение № 168 от 30.12.2013 г. по гр.д.№ 77 от 2011 г. на Районен съд- Златоград/ е влязло в сила като необжалваемо на 08.04.2014 г. От този момент е започнал да тече срокът за подаване на молба за отмяна на това решение на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК и този срок е изтекъл на 08.07.2014 г. Молбата за отмяна на това решение вх.№ 2673 от 04.12.2018 г. е подадена много след изтичане на горепосочения срок, поради което правилно е оставена без разглеждане. Неоснователно е твърдението на жалбоподателите, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съставът на ВКС, ГК, II г.о. не се бил произнесъл по цялото им искане. Непроизнасянето по част от искането, дори и да има такова, няма отношение към правилността на определението, с което съдът се е произнесъл по друга част от искането. В случай, че е налице непълно произнасяне, Г. Ч. и Р. Ч. са имали възможност да поискат допълване на определението на ВКС, ГК, II г.о. в срока по чл.250, ал.1 ГПК. Неоснователно е и твърдението, че съставът на ВКС, II г.о. е следвало да се произнесе по подадената молба за отмяна, независимо от това дали тя е била подадена преди или след изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК, тъй като в нея се съдържали твърдения за нищожност на решението на Районен съд- Златоград, които не били свързани със срок. ГПК не предвижда изключения на предвидените в чл.305 от ГПК преклузивни срокове за подаване на молби за отмяна на влезли в сила съдебни решения по отношение на нищожните решения. Освен това, отмяната по чл.303 и чл.304 ГПК е способ за отмяна на влезли в сила неправилни, но не и нищожни съдебни решения, а за предявяването на нищожността на съдебни решения е налице друг процесуален ред, различен от производството за отмяна на влязло в сила неправилно решение. С оглед на всичко гореизложено постановеното от ВКС, ГК, II г.о. определение за оставяне без разглеждане на подадената от Г. Ч. и Р. Ч. молбата за отмяна, поради подаването й след изтичане на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на Гражданска колегия