Определение № 271 от 28.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2299/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на частния жалбоподател „Дан-92“ЕООД, ищец по делото, чрез процесуален представител, за допълване по реда на чл.248 ГПК на постановеното по настоящото дело Определение № 2893 от 06.11.2024г. чрез присъждане на сумата от 3 698.33 лв., предствляващи направени разноски в производството по две частни жалби. Ответникът по молбата – „Фамозо Лайн“ЕООД, депозира становище, с което я оспорва. При условията на евентуалност заявява възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: С постановеното по настоящото дело Определение № 2893 от 06.11.2024г. е прекратено производството по ч.т.д. № 2299/2024г., поради липса на предмет. Същото е било образувано по частна жалба на „Дан-92“ЕООД срещу Определение № 113 от 22.02.2024 г. по в. т. д. № 349/2021 г. на Апелативен съд - София в частта, с която обезпечението на предявения от „Дан-92“ ЕООД против „Фамозо Лайн“ЕООД иск с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД е допуснато срещу гаранция от 16 000 лв. За да намери частната жалба за процесуално недопустима на посоченото основание настоящият състав на ВКС е констатирал, че в производство по чл.402 въззивният съд е отменил определението, с което е допуснал обезпечение на предявения иск, а с последващо определение е постановил освобождаване на внесената от ищеца парична гаранция и превеждане на сумата по посочената от молителя банкова сметка. С молбата по чл.248 ГПК се иска присъждане на сторените от частния жалбоподател разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 698.33 лв., за заплащането на което страната своевременно е представила доказателства. Видно от Договора за правна защита и съдействие предметът на същия включва: обжалване на Определение № 113 от 22.02.2024 г. по в. т. д. № 349/2021 г. на Апелативен съд - София в частта за гаранцията, както и правна защита и съдействие в производството по частна жалба на „Фамозо Лайн“ ЕООД срещу горепосоченото определение за допускане на обезпечение. Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че следващото се за защитата по всяко от двете производства възнаграждение е наполовина. Настоящото дело е образувано по частната жалба на ищеца „Дан-92“ЕООД срещу определението на САС за допускане на обезпечението в частта на определената гаранция, поради което на преценка подлежи дължимостта на сторените от страната разноски само за това производство. Разноските за изготвяне на отговор на подадена от „Фамозо Лайн“ ЕООД частна жалба страната е направила по повод на процесуални действия, които не касаят настоящото производство, поради което въпросът за тяхната дължимост е извън предмета на делото и искането за тяхното присъждане / за сумата от 1 849.16 лв./ следва да се остави без уважение. Молбата по чл.248 ГПК за присъждане на сторените за настоящото производство разноски е частично основателна. В случая образуваното по частната жалба на ищеца производство е прекратено поради отмяната на допуснатото от въззивния съд обезпечение на предявените искове по реда на чл.402 ГПК, предпоставено от изпълнение на процесните задължения от страна на ответника „Фамозо Лайн“ ЕООД, с което е отпаднала и необходимостта от тяхното обезпечаване. Следователно, с поведението си ответникът е станал причина за прекратяване на производството по частното дело и следва да понесе сторените от ищеца разноски по подаване на частната жалба, която е била редовна и допустима. Основателно е възражението на насрещната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което с оглед гореизложените съображения възлиза на 1 849.16 лв. Изхождайки от критериите на чл.78, ал.5 ГПК и след съобразяване с вида и естеството на извършените от адвоката процесуални действия, изразяващи се в подаване на частна жалба срещу определението за допускане на обезпечение в частта за гаранцията, с обосноваване вероятната основателност на предявените искове и липсата на предпоставки за увреждане на ответника при допускане на обезпечението без гаранция, намира че възнаграждението следва да се редуцира на 800 лв. Следователно, постановеното по настоящото дело определение от 06.11.2024г. следва да се допълни на основание чл.248 ГПК, като се постанови осъждане на „Фамозо Лайн“ ЕООД да заплати на „Дан-92“ ЕООД разноски в размер на 800 лв. за частното касационно производство. За разликата над 800 лв. до претендираните 3 698.33 лв. молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, състав на Второ търговско отделение на ВКС