Определение № 10620 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9141/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Г. П. Т., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора в [населено място], против Определение № 1677/26.05.2026 г. по адм. дело № 422/2026 г. на Административен съд – Плевен, с което съдът е изпратил жалбата му против Заповед № 108-10-58#1/05.05.2026 г. на Началник на Затвора – [населено място], на Главния директор на ГДИН и е прекратил производството по делото. Ответната страна – началник на Затвора [населено място], в представено по делото писмено становище, чрез процесуалния си представител ст. Юрисконсулт П. Попова, изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, трето отделение, като извърши проверка на обжалваното определение и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото намира, че частната жалба е допустима, като подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения: Административен съд - Плевен е установил, че с процесната Заповед № 108-10-58#1/05.05.2026 г. на Началник на Затвора – [населено място], по отношение на лишения от свобода е наложено дисциплинарно наказание „ИЗВЪНРЕДНО ДЕЖУРСТВО ПО ПОДДЪРЖАНЕ НА ЧИСТОТАТА И ХИГИЕНАТА ЗА СРОК ОТ СЕДЕМ ДНИ“, на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС. Съдът е посочил в мотивите на оспорения акт, че съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС, заповедите за дисциплинарно наказание, издадени от началниците на затворническите общежития и на поправителни домове, подлежат на обжалване пред началника на затвора. Заповедите издадени от началника на затвора, подлежат на обжалване пред главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, а в случаите по чл. 104, ал. 3 от ЗИНЗС – пред министъра на правосъдието. Съдът е счел, че в конкретния случай по аргумент на чл. 110, ал. 1, изр. последно от ЗИНЗС, директорът на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието е компетентен да разгледа жалбата срещу заповедта на директора на Затвора - [населено място]. По изложените съображения е изпратил жалбата по подведомственост на Главния директор на ГДИН и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е правилно. Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. В практиката си Конституционният съд нееднократно се е произнасял, че възможността за изключване на съдебния контрол върху административните актове, предоставена на законодателя с чл. 120, ал. 2 от Конституцията, е изключение и следва да се тълкува и прилага ограничително (Решение № 18 от 1997 г. по конституционно дело № 12 от 1997 г., Решение № 5 от 1997 г. по конституционно дело № 25 от 1996 г. и др.). Също нееднократно Конституционният съд се е произнасял и относно границите, в които може да бъде прилагано изключението, предвидено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията. В Решение № 5 на Конституционния съд от 1997 г. по конституционно дело № 25 за 1996 г. е посочено, че „... законодателят може да установява изключения от съдебния ред за обжалване на административните актове само тогава, когато това изключение не накърнява конституционно признати основни права и свободи на гражданите, или когато друга, по-висша, но изрично конституционно прогласена ценност трябва да бъде приоритетно защитена (такава е например сферата на националната сигурност)“. В конкретния случай законодателят е въвел именно такова изключение с нормата на чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС. Според чл. 111 от ЗИНЗС е предвидена възможност за оспорване пред съд на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“. По отношение на останалите заповеди с които се налагат дисциплинарни наказания е предвидена възможност за обжалване на същите единствено по административен ред – арг. от чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС. При това положение първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че в случая е налице хипотеза по чл. 159, т. 1 от АПК, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение