Определение № 203 от 18.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 312/2015 г.

Производството е образувано по частна жалба на Б. В. Г., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат А. А., срещу определение №868 от 07.11.2014 год. по гр. дело №643/2014 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е изменено решение №473 от 03.10.2014 г. по гр. дело №643/2014 г. на Пернишкия окръжен съд и на [фирма] са присъдени още 638 лв. разноски, направени по гр. дело №983/2014 г. на ВКС, IV г.о. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Според него тези разноски може да се присъдят само от съда, който е постановил решението по делото – в случая от Върховния касационен съд, а не и от въззивния съд, на който делото е изпратено за повторно разглеждане. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата и иска присъждане на деловодни разноски за настоящото производство. Частната жалба е процесуално допустима. Според разпоредбата на чл.294, ал.2 ГПК при повторното разглеждане на делото въззивният съд се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. В последното проведено пред въззивния съд открито съдебно заседание [фирма] е поискал изрично присъждане на деловодни разноски като е представен и списък за направени такива включително и пред ВКС. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. Разноски в производството за изменение на решението в частта за разноските не се дължат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.