Определение № 105 от 29.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 28/2020 г.

С молба вх.№ 2851/06.04.2020 г. от страна на временния синдик на „СИНЕМОРЕЦ СЪНРАЙЗ“ООД ЕИК[ЕИК] е поискано отмяна на разпореждане по настоящото дело от 03.12.2019 г. на Председателя на Първо т.о. на ВКС за даване на указания на ищеца за внасяне на д.т., съгласно чл.48 ал.3 ЗМТА във вр. с чл.71 ГПК във връзка с чл.1 от ТДТСС по ГПК и да се постанови за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса на ищеца на основание чл.694 ал.7 ТЗ. Производството е образувано по искове, сочени с правно основание чл.47 ал.1 т.1,2,4,5, и 6 и ал.2 ЗМТА, предявени от синдика на „Синеморец Сънрайз„ ООД / в несъстоятелност / против „Синеморец парадайз „ ЕООД и „Синеморец Сънрайз „ ООД / н. /, за отмяна на решение от 04.11.2019 г., постановено по арб. дело № 12/2018 г. на Търговски арбитражен съд при Националната юридическа фондация, с което „Синеморец Сънрайз„ ООД / н. / е осъдено да заплати на „Синеморец парадайз „ ЕООД суми, в общ размер от 13 954 218,55 лева. С исковата молба е отправена молба за освобождаване на ищеца от предварително внасяне на държавна такса, на основание чл.620 ал.5 ТЗ. С разпореждане на Председателя на 1 т.о. на ВКС от 03.12.2019 г. исковата молба е оставена без движение,с указание за уточняване цената на исковете и внасяне на държавна такса. С молба от 18.12.2019 г. ищецът е поискал отмяна на разпореждането, позовавайки се на качеството си на процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността на „ Синеморец Сънрайз „ООД и на производството по чл. 47 ЗМТА, като способ за издирване и уточняване на действителните кредитори на дружеството, в съответствие с правомощието на синдика по чл.658 ал.1 т.10 от ТЗ. От идентичността между производството, продължаващо на основание чл.637 ал.3 ТЗ, след неприемане на спорните вземания в несъстоятелността, с участието на синдика и производството по чл. 694 ТЗ, каквото при оспорване би се развило в случай, че не бе образувано предходно на откриване производството по несъстоятелност исково или арбитражно производство за същото вземане, страната намира основание за приложение и в настоящото производство на разпоредбата на чл. 694 ал. 7 ТЗ. Акцентирайки на размера на дължимата държавна такса и невъзможността да бъде поета от масата на несъстоятелността, страната счита, че противно разрешение би компрометирало целите на производството по несъстоятелност и злепоставило интересите на действителните кредитори, поради отказан достъп до съд. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, за да се произнесе по молбата, съобрази следното: Арбитражното производство се е развило като образувано предходно на производството по несъстоятелност на „Синеморец сънрайз„ ООД и с оглед решението за откриването му, с обявяване неплатежоспособността на дружеството,е спряно, на основание чл. 637 ал.1 ТЗ. Вземанията на „Синеморец Парадайз“ ЕООД - предмет на същото – са предявени, но неприети от синдика на „Синеморец Сънрайз„ ООД /н./, като производството по подадените от „Синеморец Парадайз„ЕООД възражения срещу неприемането на вземанията е прекратено, Арбитражното производство е било възобновено, с призоваване на синдика като страна в същото, на основание чл.637 ал.3 т.1 ТЗ. ГПК определя реда, предпоставките и субектите, които могат да бъдат освободени от внасяне на държавна такса. Поначало това са физическите лица, с оглед социалната функция на нормата, която има за цел да не бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани. Спрямо юридическите лица е предвидена възможност за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса в изрично посочени в законите хипотези (напр. чл. 620, ал. 1 и ал. 5, чл. 649, ал. 6 и чл. 694, ал. 7 ТЗ), които не са приложими в случая. Настоящият състав споделя становището, застъпено в определение № 707 от 24.1.2017 г. по ч. т. д. №2792/2017 г., ВКС, ІІ т. о., че гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС право на достъп до съдилищата, се реализира с предоставения на държавите-членки свободен избор на средства за постигане на таза цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване правото на ЕС. В действителност, съгласно формираната от ВКС практика се възприема, че когато към момента на откриване на производството по несъстоятелност спрямо длъжника има заварено дело по чл.637 ал.1 ТЗ, законодателят обвързва възможността за по-нататъшно развитие на делото с нуждите на производството по несъстоятелност, като за процесуална икономия на производството по чл. 637 ТЗ се отрежда роля, идентична с тази на иск по чл. 694 ТЗ, при оспорено вземане на кредитор. Решението по завареното съдебно или арбитражно производство има установително действие спрямо всички участници в несъстоятелността / чл.637 ал.4 ТЗ/. Въпреки това, според настоящия съдебен състав на ВКС,Второ т.о. предявяването на самостоятелен иск по чл.47 ЗМТА не може по аналогия да се приравни на процесуална ситуация, в която синдикът обжалва постановено по възобновено по реда на чл.637 ал.3 ТЗ съдебно решение, с оглед съвършено различните по своя характер производства, съдебно и арбитражно, и окончателния характер на акта по същество на спора постановен от арбитражен орган. Ето защо разпоредбата на чл.694 ал.7 ТЗ не следва да се прилага и спрямо искове по чл.47 ЗМТА за защита срещу арбитражни решения,постановени след възобновяване по реда на чл.637 ал.3 ТЗ на арбитражно производство Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение