Определение № 13581 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11188/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В. от гр. Пловдив, против Разпореждане № 6688 г. от 25.07.2024, постановено по адм. дело № 581/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е върната касационната й жалба против Решение № 1728 от 18.10.2023 г., постановено по същото дело. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в предвидения от закона преклузивен срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Видно от данните по делото, на 28.11.2023 г. в Административен съд – Пловдив, е подадена касационна жалба от Н. В. В. против Решение № 1728 от 18.10.2023 г. постановено по адм. дело № 581/2023 г. С разпореждане № 7472 от 30.11.2023 г., съдът е оставил без движение касационната жалба с указания за внасяне на дължимата държавна такса и представяне на удостоверение за юридическа правоспособност на жалбоподателката или приподписана от адвокат жалба с приложено към нея пълномощно. С посоченото разпореждане жалбоподателката е предупредена за негативните последици от неизпълнението на указанията (Арг.: чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК). Съобщението за изготвеното разпореждане е връчено на 11.01.2024 г. като в посочения срок Н. В. е поискала удължаване на срока за изпълнение на указанията. Искането е уважено и с разпореждане № 699 от 22.01.2024 г., срокът за отстраняване на нередовностите по подадената касационна жалба е удължен с 20 дни. Н. В. е уведомена за изготвеното разпореждане по телефона на 22.01.2024 г. С допълнение към молба, постъпила на 31.01.2024 г., Н. В. е поискала ново удължаване на срока за изпълнение на същото разпореждане № 7472 от 30.11.2023 г. и срокът е продължен до 14.02.2024 г. С молба от 14.02.2024 г. е представена дължимата държавна такса и отново е поискано удължаване на срока за приподписване на касационната жалба. С нова молба от 21.02.2024 г. Н. В. е поискала поредно удължаване на срока, което е уважено до 02.03.2024 г. с разпореждане от 26.02.2024 г., за което е уведомена по телефона на 27.02.2024 г. С молба от 05.03.2024 г. е поискано поредно удължаване на срока и с разпореждане от 06.03.2024 г., същият е удължен до 12.03.2024 г., жалбоподателката е уведомена по телефона на 06.03.2024 г. С молба от 13.03.2024 г. е заявила искане за предоставяне на правна помощ. Последвало е администриране на посоченото искане и нови молби за удължаване на срока за представяне на съответните документи, а именно: с молба от 17.06.2024 г., 01.07.2024 г. и 08.07.2024 г. Всички молби за удължаване на срока са били уважени с писмена резолюция на съдията докладчик. С процесното разпореждане № 6688 г. от 25.07.2024 г., постановено по адм. дело № 581/2023 г., предмет на настоящото производство, съдът е върнал касационната жалба на Н. В. В. против Решение № 1728 от 18.10.2023 г. постановено по адм. дело № 581/2023 г. Изложил е мотиви, че срокът за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане № 7472 от 30.11.2023 г., е изтекъл на 11.02.2024 г. – неделя, неприсъствен ден, но предвид разпоредбата на чл. 60, ал. 6 ГПК, приложим във вр. с чл. 144 АПК, изтича на 12.02.2024 г. (понеделник – присъствен ден). Приел е, че нередовностите не са отстранени, а представените доказателства за платена държавна такса и отправеното искане за предоставяне на правна помощ, са направени след изтичане на указания срок. Обжалваното разпореждане е неправилно. Безспорно е, че всички молби на Н. В. за удължаване на срока са подавани преди изтичането на определения от съда срок и по всяка от тях са постановявани разпореждания с писмена резолюция на съдията докладчик. От данните по делото се установява, че в срока за изпълнение на дадените указания, с молба от 05.03.2024 г. от жалбоподателката, е направено искане да й бъде предоставена безплатна правна помощ за приподписване на касационната й жалба. В молбата си Н. В. изрично е посочила, че вече е внесла дължимата държавна такса, но няма възможност да заплати адвокатско възнаграждение за приподписването ѝ от адвокат. С разпореждане № 2437 от 14.03.2024 г., съдията докладчик е дал указания и срок за представяне на доказателства, във връзка с направеното искане. При последвалото администриране на така подадената молба е приложена декларация за материално и гражданско състояния на лицето, информация за трудова заетост и останалите изисквани документи, съответно е било налице основание за произнасяне на съда по направеното искане за предоставяне на правна помощ по чл.213а, ал.3 АПК. След като е налице изрично искане, съдът е бил длъжен да се произнесе с нарочен съдебен акт. Произнасянето на съда по искането за предоставяне на правна помощ е обусляващо преценката на съда, извършвана по реда на чл.213а, ал.1 от АПК за редовност на касационната жалба, преди изпращането й по компетентност на ВАС. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане е постановено при допуснато нарушение на правото на защита на Н. В. и трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на същия съдебен състав за произнасянето по искането на Н. В. за предоставяне на правна помощ по реда на чл.213а, ал.3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 234, във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,