Решение № 4696 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 423/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Созопол, чрез адв. Л. Ангелова като процесуален представител, против решение № 6444 от 16.07.2025 г., постановено по адм. дело № 448/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас в частта, с която е отменена издадената от него заповед № 8-Z-23/06.01.2015 г. Релевирани са касационните основания по чл. 209, т.2 и т. 3 от АПК. Сочи се недопустимост на съдебния акт като постановен по недопустима жалба - предявена от лице, което не е доказало собственост върху имот, засегнат от одобрения ПУП и извън срока за оспорване по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Поддържа се и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяна на съдебното решение в оспорената му част и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендират се разноски. По делото е предявена и частна касационна жалба от „Хелио-Тур-С“ АД, представлявано по пълномощие от адв. Д. Москоянев, против решение № 6444 от 16.07.2025 г., постановено по адм. дело № 448/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас в частта с характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу заповед № 8-Z-23/06.01.2015 г. на кмета на община Созопол и е прекратено производството по делото в тази част. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебния акт в оспорената му част с твърдения за наличие на правен интерес от оспорване за процесната заповед изцяло. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната му част и за връщане на делото на административния съд за произнасяне по целия предмет на оспорване. Ответниците – Община Созопол, Д. Г. Д., Л. Ж. Д., А. З. Н., К. И. К. и Н. К., не изразяват становище по жалбите. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, настоящият състав на второ отделение, като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите, становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт в оспорената му част е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу неблагоприятен за частния жалбоподател съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията са следните: Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Хелио-Тур-С“ АД срещу заповед № 8-Z-23/06.01.2015 г. на кмета на община Созопол, с която на осн. чл.129, ал.2, чл.135, ал.3 и ал.5 вр. с чл.15, ал.3 ЗУТ е одобрен Подробен устройствен план за част от урбанизирана територия – изменение на план за регулация и застрояване за поземлен имот 67800.504.286 по КК (участващ в УПИ І „за туристическо бюро“ и УПИ ІІ „за парк, спортни площадки, съблекални и сладкарница“ в кв.86 по плана на гр. Созопол), поземлен имот 67800.504.357 и поземлен имот 67800.504.285 по КК (участващи в уличнорегулационни мероприятия), като се предвижда: обособяване на нова улица – тупик с о.т. 940-941-942 с ширина 3,50 метра като продължение на пешеходна алея по нанесени корекции в зелено; за поземлен имот 67800.504.285 – обособяване на нов УПИ ХХІІІ в кв.86 с площ 378 кв.м. и отреждане за „жилищно застрояване“ със следните параметри на застрояване: плътност-60%, Н=10.00метра, Кинт.=1,2 и мин. площ озеленяване-40%; за поземлен имот 67800.504.286 – обособяване на нов УПИ ІІ в кв.86 с площ 857 кв.м. и отреждане за „обществено обслужване и трафопост“ със следните параметри на застрояване: плътност-60%, Н=10.00метра, Кинт.=1,2 и мин. площ озеленяване-40%; за поземлен имот 67800.504.283 - обособяване на нов УПИ І в кв.86 с площ 760 кв.м. и отреждане за „туристическо бюро“, като изменението на ПУП се проведе по червените и сини линии и надписи, а корекциите в зелено, съгласно приложения проект. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед в частите, с които се одобрява изменение на ПУП-ПРЗ, предвиждащо обособяване на нова улица – тупик с о.т. 940-941-942 с ширина 3,50метра като продължение на пешеходна алея по нанесени корекции в зелено и за поземлен имот 67800.504.283 - обособяване на нов УПИ І в кв.86 с площ 760 кв.м. и отреждане за „туристическо бюро“, като е оставил без разглеждане предявената жалба срещу същата заповед в останалата й част и е прекратил производството по делото в тази част. За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбоподателят „Хелио-Тур-С“ АД се легитимира като собственик на дворно място - УПИ І - за туристическо бюро, имот 1212, кв.86 по плана на гр. Созопол, урегулиран с площ 485 кв.м. по Акт за държавна собственост № 658/06.07.1994г. и с площ 1850 кв.м. по баланса на дружеството, както и на построената в имота двуетажна масивна сграда – Туристическо бюро на площ от 1032 кв.м., с нотариален акт № 149, том ІІІ, рег. № 1880, дело № 486/2001 г., който имот е идентичен с ПИ с идентификатор 67800.504.283 по КККР на гр. Созопол, одобрена през 2007г., с оглед на което и в съответствие с разпоредбите на чл. 131, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 от ЗУТ, определящи кръга на заинтересуваните лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения, приема, че за оспорващото дружество е налице правен интерес за обжалване на заповедта в частта, касаеща собствения му имот, а именно в частта на одобреното изменение на ПУП-ПРЗ за поземлен имот 67800.504.283 за обособяване на нов УПИ І в кв.86 с площ 760 кв.м. и отреждане за „туристическо бюро“. Извън горното, във връзка с констатациите в СТЕ, че с оспорения ПУП, наред с одобреното трансформиране на имот 283 в УПИ І, се предвижда и отнемане на площ в южната част на имота, която се присъединява от о.т. 942 към улицата – тупик като продължение на пешеходна алея, съдът обосновава правния интерес на дружеството от оспорване на издадената заповед и в частта на изменението на ПУП-ПРЗ за обособяване на нова улица – тупик с о.т. 940-941-942. Предявената жалба срещу процесната заповед в останалата й част, съдът счита за недопустима на основанието по чл. 159, т. 4 АПК – липса на правен интерес, като е отрекъл качеството на заинтересовано лице на дружеството по см. на чл.131, ал.1 ЗУТ поради отсъствие на предпоставките по чл.131, ал.2 ЗУТ. Във връзка с допустимостта на оспорването на основанието по чл.159, т.5 АПК, са обсъждани доказателствата относно способа за съобщаване на издадената заповед на „Хелио-Тур-С“ АД, въз основа на които е прието, че съобщаването на акта не е надлежно – извършено е с известие за доставяне на 09.01.2015 г., което обаче е връчено на лице, за което не е доказано, че има служебна/трудовоправна връзка с дружеството, поради което съдът счита, че срокът за оспорване по чл.215, ал. 4 ЗУТ не е изтекъл към датата на подаване на жалбата. За да отмени заповедта, в частта, приета за допустима за оспорване, съдът е констатирал наличие на основанията за незаконосъобразност по чл. 146, т. 2 - т. 4 АПК. Прието е, че процесната заповед е издадена от компетентен орган и в писмена форма, но не съдържа ясни мотиви относно приложената в случая хипотеза за одобреното изменение на ПУП-ПРЗ, конкретно за имота на жалбоподателя. Констатирано е несъответствие между текстовата и графична част на административния акт относно същия имот във връзка с включването на площи от него в улицата – тупик, което е видно от графиката към плана, но не е отразено в съдържанието на заповедта. Изложени са доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед поради несъответствие с предметния обхват на заповедта за разрешаване изработването на ПУП, който не включва имота на жалбоподателя, а и не фигурира в заявленията за иницииране на процедурата за изменение на ПУП и в скиците-предложения към тях. За да обоснове противоречие с материалния закон съдът приема, че не са доказани основанията за изменение на ПУП по чл.134, ал.1 и 2 ЗУТ, както и предпоставките по чл.15, ал.3 ЗУТ в частта за имота на оспорващото дружество. Решението е правилно, включително в частта, с характер на определение, с която е прекратено производството по делото, поради следното: Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени обосновани и законосъобразни правни изводи в мотивите на съдебния акт, които касационната инстанция споделя и препраща към тях по реда на чл.221, ал.2, предл. второ АПК. Неоснователни са доводите в касационната жалба на кмета на община Созопол за недопустимост на оспореното решение като постановено по жалба, предявена от лице без правен интерес, както и доводите в частната касационна жалба за неправилност на решението в прекратителната му част поради наличие на правен интерес за „Хелио-Тур-С“ АД за оспорване изцяло на процесната заповед. Възраженията на посочените жалбоподатели са във връзка с доказателствата относно собствеността на дружеството върху поземлени имоти, засегнати с одобреното изменение на ПРЗ с издадената заповед, като органът оспорва правата на „Хелио-Тур-С“ АД върху такъв имот, а последното навежда твърдения за засегнат интерес от заповедта в нейната цялост. Настоящият касационен състав счита доводите на жалбоподателите за неоснователни, като приема за правилни изводите на съда за допустимост на жалбата на „Хелио-Тур-С“ АД на основанието чл. 131, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 1 ЗУТ, в частта на акта, която засяга ПИ 67800.504.283, включен в състава на УПИ І в кв.86 по плана на гр. Созопол, върху който имот жалбоподателят доказва право на собственост, видно от цитирания по - горе нотариален акт. Действително нотариалният акт на дружеството е оспорен от органа, но в съдебноадминистративното производство съдът не е оправомощен да се произнася инцидентно по валидността на документа за собственост, поради което правилно в съответствие с последния, е преценявал допустимостта на жалбата на дружеството. Относими към правата на „Хелио-Тур-С“ АД върху ПИ 67800.504.283 са и данните в КРНИ, в който същото е вписано като собственик наред с Община Созопол. В този смисъл, оспореното решение е постановено по допустима жалба, предявена от заинтересовано лице – собственик на имот, който е предмет на самия план, а доводите на органа за недопустимост са неоснователни. От друга страна, в отговор на оплакванията в частната касационна жалба срещу съдебния акт в прекратителната му част, следва да се посочи, че „Хелио-Тур-С“ АД не доказва, а и не претендира вещни права върху други имоти от предметния обхват на заповедта. В последната, ПИ 67800.504.283 е посочен в диспозитива, с който е одобрено ИПРЗ за обособяване на нов УПИ І с отреждане „за туристическо бюро“, а от заключенията на вещото лице арх. Антова, се установява, че площ от горния имот като част от УПИ І по плана от 1989 г., се отнема за обособяване на нова улица – тупик с о.т. 940-941-942, т.е. установено е засягане на имота именно с тази части на заповедта. Доводи и доказателства, обосноваващи правен интерес от оспорване на административния акт в неговата цялост, вкл. на основанията по чл.131, ал.2, т.2-т.5 вр. с ал.1 ЗУТ, не са представени от частния жалбоподател, който навежда твърдения за незаконосъобразност общо на процесната заповед, без да ги свързва конкретно с предвиждания, относими към собствения му имот. Засегнатият правен интерес на оспорващото дружество е определен правилно от административния съд при извършената преценка за допустимост на жалбата, с оглед на което оспореното решение, с характер на определение, в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователни са наведените в касационната жалба на кмета на община Созопол доводи за недопустимост на оспорения съдебен акт и поради неспазен срок за обжалване на процесната заповед, т.е. в хипотезата на просрочена жалба по чл. 159, т. 5 АПК. Както правилно е приел административният съд, в случая не е доказано надлежно съобщаване на издадения административен акт на „Хелио-Тур-С“ АД, за който срока на оспорване по чл.215, ал.4 ЗУТ не е започнал да тече, респ. не е изтекъл към датата на подаване на жалбата, въз основа на която е образувано първоинстанционното дело. Видно е, че съобщението за заповедта е изпратено на дружеството по пощата на адреса на управлението му в гр. София и известието за доставяне е връчено на 09.01.2015г. на лице с имена Н. Н., без да е посочено неговото качество. Същото не е установено и в хода на съдебното производство, в което не е доказано наличие на служебна или трудовоправна връзка с дружеството на получателя на съобщението, поради което връчването не е породило правни последици на редовно съобщаване на административния акт по реда на чл.61, ал.2 АПК /ред., преди изм. ДВ бр.77/2018г./, приложим по препращането с чл.136, ал.1 вр. с чл. 129, ал.2, изр. последното ЗУТ. Известието за доставяне не обективира твърдения нито относно евентуалната връзка на лицето-получател с дружеството, нито в какво качество приема от негово име съобщението,респ. дали е налице упълномощаване за извършване на това действие, поради което е без значение обстоятелството, че на същото лице е връчено и съобщението до „Хелио-Тур-С“ АД за изработения проект за ИПРЗ, след което дружеството е депозирало възражения. При нередовността на съобщаването и отсъствието на друг доказателствен източник за момента на узнаване на заповедта и съдържанието на волеизявлението в нея, начален момент на срока за съдебно оспорване не може да бъде индивидуализиран. Съответно не е изпълнена сочената от органа отрицателна предпоставка за допустимост на производството по чл.159, т.5 АПК, поради което обжалваното съдебно решение е процесуално допустимо и на това основание. Постановено в съответствие с доказателствата по делото и приложимите законови разпоредби е оспореното решение в частта, с която е отменена процесната заповед. Видно е, че оплаквания за неправилност на същото по см. на чл.209, т.3 АПК не са наведени в касационната жалба на кмета на община Созопол. Съобразно правилото на чл.168 АПК, съдът е извършил преценка на обжалвания административен акт по критериите на чл.146 АПК, а формираните изводи за незаконосъобразност на същия поради нарушения на изискванията за мотиви, на съществените процесуални правила и на материалния закон, са обосновани от събрания по делото доказателствен материал, включително заключенията на двете вещи лица. По отношение формата и процесуалните правила, правилни са доводите в обжалваното решение, че оспореният акт не съдържа фактически и правни основания за изменението на ПРЗ за имота на „Хелио-Тур-С“ АД. Неясна е приложената в случая хипотеза за одобреното изменение на ПУП-ПРЗ за този имот, която не може да бъде установена въз основа на документите по преписката и от посочените от органа съображения в обстоятелствената част на заповедта, които са изцяло неотносими към имота на дружеството. Все във връзка с формата на процесния акт, при съпоставка между текстовата и графичната му част, се установява несъответствие в частта за процесния ПИ 67800.504.283, тъй като площи от същия са включени в улицата – тупик, което е видно само от графиката към плана, но не е отразено в съдържанието на заповедта. Законосъобразни са и констатациите на съда за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед поради несъответствие с предметния обхват на заповедта по чл.135, ал.3 ЗУТ за разрешаване изработването на ПУП-ИПРЗ. При сравнителен анализ на двете заповеди, е видно, че имотът на „Хелио-Тур-С“АД не е включен в предмета на първата заповед, а и не фигурира в заявленията за иницииране на процедурата за изменение на ПУП, вкл. в скиците-предложения към тях, с което е нарушено изискването за идентичност в обхвата на разработката в двата етапа на административното производство за изменение на устройствените планове. Обосновани и правилни са и изводите в обжалваното решение за материалноправна незаконосъобразност на процесната заповед в отменената й част. Съдът приема, че не са доказани основанията за изменение на ПУП по чл.134, ал.1 и 2 ЗУТ, както и предпоставките по чл.15, ал.3 ЗУТ в частта за имота на дружеството - жалбоподател. Видно е, че органът не е посочил приложеното по отношение на същия правно основание за изменение на ПРЗ, състоящо се в обособяване на нов УПИ I за ПИ 67800.504.283 и на нова улица-тупик, включваща част от площта на този имот. Както основателно е констатирал административният съд, не е доказано одобряването на проекта за ПУП – ИПРЗ в горната част да е следствие на неприложена регулация; на незапочнала процедура по отчуждаване по чл.208 ЗУТ; на необходимост от цялостна концепция за застрояване за територията и на настъпили промени в обществено-икономическите и устройствени условия, които са вписани в съдържанието на заповедта, но са изцяло неотносими към имота на дружеството. Идентична е констатацията за неприложимост и на хипотезата на чл.15, ал.3 ЗУТ, предвиждаща промяна на границите на урегулирани поземлени имоти, но при съвпадащи волеизявления на засегнатите собственици, каквито в случая не са налице спрямо процесния имот. От горното следва, че оспореният административен акт е отменената му част е издаден при отсъствие на условията, предвидени в приложимия материален закон, поради което е незаконосъобразен, както обосновано е прието от първостепенния съд. Предвид изложеното, настоящият състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода по делото, касаторите нямат право на деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,