Определение № 187 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 430/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение №2279 от 08.11.2017г., постановено по в.гр.№4340/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 1 с-в.

Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторът е поставил правни въпроси, между които такива свързани с приложението на чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД в случаите при отменен административен акт на ДКЕВР, за значението на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на невлязъл в сила административен акт на ДКЕВР и за значението на факта на изпълнено задължение от електроразпределителното дружество за предоставяне на услугата при отменено решение на ДКЕВР относно нейната цена.

С разпореждане от 06.12.2017г. председателят на ВКС е разпоредил образуване на т.д.№7/2017г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по въпросите:

1. Представлява ли индивидуалният административен акт на ДКЕВР (решение), постановено на осн. чл. 32, ал. 4 във вр. с чл. 30, ал.1, т. 13 от ЗЕ, с който се определят пределни цени на мрежовите услуги по договорите за достъп до електроразпределителната мрежа:

а) самостоятелно аа) основание за плащане като И. с преки гражданскоправни последици или бб) самостоятелно основание заплащане на ежемесечно парично задължение за осигурен достъп до електроразпределителната мрежа по смисъла на чл. 55, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД;

б) съществен елемент от договор за доставка на ежемесечна услуга - достъп до електроразпределителна мрежа, представляващ източник на облигационно правоотношение и на субективно задължение за плащане на договорна цена и какво е правното значение на отпадането с обратна сила на административния акт като евентуален такъв елемент;

в) елемент от сложен смесен фактически състав (двуелементен С.) като единен източник на облигационни права и задължения, включващ договор за доставка на услугата достъп до мрежови услуги (гражданскоправен елемент) и И. по определяне на пределна цена (административен елемент) и какво е правното значение на отпадането с обратна сила на единия от елементите

(административния) върху: аа) валидността, съдържанието и действието на другия елемент (договора); бб) изпълнените задължения от съдържанието на договора и вв) погасените поради изпълнение правоотношения?;

г) условие (какво) за сключване на договор за доставка на услугата „достъп до мрежови услуги“ и какво е правното значение на отпадането с обратна сила на това условие за съществуването, валидността и съдържанието на сключените и изпълнени договори при наличието на това условие?

2. Представляват ли сделките по чл. 84, ал. 2 от ЗЕ, сключени при отсъствие на определени по реда на чл. 32 от ЗЕ цени или в отклонение от утвърдените с И. пределни цени:

а) нищожни сделки поради противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД или на друго основание (какво), ако са сключени при: аа) цени, по-ниски или равни на определените пределни цени, бб) цени, по-високи от определените пределни цени и вв) свободно избрани от страните цени, без наличие на определена по реда на ЗЕ пределна цена (поради бездействие или нищожност на

И.);

б) частично нищожни по отношение на уговорката за цена сделки, чиито елемент от същественото съдържание може да се замести от аа) И. за определяне на пределна цена или бб) от определената с И. пределна цена;

в) сделки при незавършен фактически състав.

3. Има ли преобразуващо действие отмяната на допуснат до предварително изпълнение И., изразяващо се в преуреждане с обратна сила на валидността, законосъобразността и правните последици на:

а) правните действия и дължими престации, осъществени в периода на предварителното му изпълнение, ако му се признава качеството на самостоятелен източник на гражданскоправни последици (непосредствен източник на задължение за плащане);

б) правомерно възникналите и погасили се поради изпълнение облигационни отношения в периода на предварителното му изпълнение;

в) основанието на възникналите и погасени поради изпълнение граждански правоотношения в периода на предварителното изпълнение;

г) основанието за извършените престации в хода на предварителното изпълнение и осъществяване на същите граждански правоотношения и

д) по отношение на договорите с периодично или продължително изпълнение, заварени от акта на отмяна?

4. Търговска или гражданска сделка е договорът за доставка на мрежови услуги, сключен на основание чл. 104 от ЗЕ? Приложими ли са към него правилата на търговските сделки по чл. 286 - 301 от ТЗ и в частност тези на чл. 292 и чл. 301 от ТЗ? Представляват ли договорите за мрежови услуги договори с продължително или периодично изпълнение и дължи ли се връщането на даденото по тях при отпадане на основанието, ако са договори за периодично изпълнение?

5. Разполага ли с процесуална легитимация за предявяване на иск за връщане на дадено на отпаднало договорно основание (чл.55, ал. 1, хипотеза 3-та от ЗЗД) лице, което към момента на предявяване на иска е обвързано от действието на договора, основание за престацията (даването, чието връщане се претендира)? Прилагат ли се правилата на т. 1 от ПП 1/1979 г. на ВС на РБ към договорите по чл.104 от ЗЕ, които не са прекратени към момента на предявяване на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД?

6. Допустимо ли е съгласно чл. 16, параграф 3 от Д./28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО операторите на разпределителната система да поемат, изцяло или частично, разходите за достъп до електроразпределителната мрежа, в случай че при транспонирането на директивата националният законодател не е предвидил изключението, установено в чл. 16, параграф 4 от същата директива?

7. Платената цена за достъп до разпределителната мрежа, в хипотезата, при която цената за достъп е определена от ДКЕВР/К. с индивидуален административен акт с допуснато предварително изпълнение, и този индивидуален административен акт впоследствие е отменен с влязло в сила съдебно решение, представлява ли законно придобит доход по чл. 17, пар. 1 от Х. на основните права на ЕС на оператор на разпределителна система по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета?

8. Допускат ли принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания отмяната на индивидуален административен акт, чието предварително действие е допуснато по силата на закона, с който се определят временни цени за достъп до електроразпределителната система, автоматично да води до отмяната на последиците на допуснатото предварително изпълнение, изразяващи се в придобити на законно основание цени за достъп до разпределителната мрежа от страна на оператора на мрежата?

9. Представлява ли допуснато по силата на закона предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт, с който се определят временни пределни цени за достъп до електроразпределителната система, конкретно, безусловно и непротиворечиво уверение, произтичащо от достоверен и оправомощен източник, което да породи оправдано правно очакване у оператор на електроразпределителна система по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета да получи договорената цена за достъп до тази система?

Поставените в разпореждането на председателя на ВКС от 06.12.2017г. въпроси за приемане на тълкувателно постановление са пряко или косвено свързани с въпросите, поставени в изложението към касационната жалба на [фирма]. Поради това на основание чл.292 ГПК и в съответствие с приетото в т.1 от ТР№8 от 7.05.2014г. по т.д.№8/2013г. на ОСГТК на ВКС, производството по делото следва да бъде спряно до постановяване на окончателен съдебен акт от Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на ВКС, имащ задължителен за съдилищата характер.

С оглед т.2 от ТР №8 от 7.05.2014г. по т.д.№8/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящото определение не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното и на основание чл. 292 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение