Определение № 1023 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 548/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от „СТИК - КРЕДИТ“ АД, гр. Шумен, срещу определение № 1638/18.11.2025 г., постановено по адм. дело № 357/2025 г. на Административен съд /АС/ - Шумен, с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решение № 1500/ 20.10.2025 г., постановено по същото дело в частта му за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му и изменение на решението в частта за разноските. С частната жалба е направено искане за спиране на настоящото производство. Ответникът по частната жалба – П. Д. П., с адрес в гр. Велики Преслав, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва същата като недопустима и неоснователна. Иска обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното определение в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, първоинстанционният съд е отхвърлил искането на „СТИК - КРЕДИТ“ АД, гр. Шумен за изменение на решение № 1500/ 20.10.2025 г., постановено по адм. дело № 357/2025 г. на АС - Шумен, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, ведно с ДДС. Определение е правилно. Неоснователно е направеното с касационната жалба искане за спиране на производството до приключване на тълкувателно дело №3/2025 на ОСГКТК на ВКС, като настоящият съдебен състав счита, че с оглед съществото на спора, както и установената трайна и последователна съдебна практика на ВАС при такива хипотези, не е налице процесуална необходимост от такова. Обосновани са изводите на съда, че в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2, не следва да се доказва пред съда наличието на вписаното в договора за правна помощ основание за оказване на безплатна адвокатска помощ. След като адвокатът е поел риска да защитава безплатно физическо лице при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА и са налице двете кумулативно необходими предпоставки по чл. 38, ал. 2 ЗА - да е оказал правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА и на защитаваната от него страна да са присъдени разноски по делото, правилно АС е отказал да измени решението, в частта с която е осъдена насрещната страна да му заплати адвокатско възнаграждение. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че следва да се изследва материалното състояние на П., с оглед превенция на злоупотреба с правото на безплатна адвокатска помощ. В хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатското възнаграждение се присъжда на адвоката, а не на страната, адвокатът не би следвало да търпи негативни последици от евентуална некоректност на страната във взаимоотношенията страна - адвокат. Настоящият съдебен състав намира, че присъденото с диспозитива на съдебното решение адвокатско възнаграждение от 900 лева не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, като същото е в предвидения минимум в разпоредбата на чл. 8 ал. 2 т. 10 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, поради което липсват и основания за намаляването му. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,