Определение № 130 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2052/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. С определение № 51 от 25.03.2022 г. по гр. д. № 75/2022 г. на ВКС, I-во г.о., е оставена без разглеждане молбата на Н. Б. П. вх. № 25008063/18.01.2021 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 4036 от 05.06.2019 г. по в. гр. д. № 12543/2018 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е потвърдено решение на Софийския районен съд, II ГО, 73 състав, № 206132 от 01.09.2017 г. по гр. д. № 25608/2010 г., в частта за отхвърляне на иска за делба на гарсониера, находяща се на пети тавански етаж от сградата в [населено място], [улица]. Съставът на ВКС е приел от фактическа страна следното: С определение по чл. 288 ГПК № 211 от 30.04.2020 г. по гр. д. № 325/2020 г. на ВКС, I-во г.о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 4036 от 05.06.2019 г. по в. гр. д. № 12543/2018 г. на СГС, IV-Д въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение № 206132 от 01.09.2017 г. по гр. д. № 25608/2010 г. на СРС, II ГО, 73 състав, в частта му за отхвърляне на иска за делба на процесната гарсониера. Със същото определение е допуснато касационното обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за допускане на съдебна делба на жилище с идентификатор № ....., находящо се в [населено място], [улица] по касационната жалба на Н. Б. П., като искът за делба на жилището е отхвърлен с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 97/19.10.2020 г. по гр. д. № 325/2020 г., ВКС, I г. о. От правна страна е прието, че производството за отмяна е средство за извънреден извънинстанционен контрол на влезли в сила решения. Предмет на отмяна могат да бъдат само решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, при постановяването на които е осъществен някой от отделните фактически състави на чл. 303 и 304 ГПК. Прието е, че правото на отмяна не е неограничено във времето. В чл. 305 ГПК е предвиден тримесечен преклузивен срок за отделните основания за отмяна по чл. 303 ГПК от момента на възникването им, с изтичането на който срок правото на заинтересованата страна да поиска отмяна на влязло в сила решение се погасява. Прието е, че относно соченото от молителката основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК тримесечният срок започва да тече от момента на узнаване на решението, чиято отмяна се иска. В случая, видно от съдебния протокол по гр. д. № 325/2020 г., ВКС, I г. о., Н. П. се е явила лично в публично съдебно заседание на 13.10.2020 г., тоест това е най-късният възможен момент, в който тя би могла да узнае за влязлото в сила решение за отхвърляне на иска за делба на гарсониерата. Доколкото молбата за отмяна е подадена на 18.01.2021 г., тя се явява просрочена по отношение на това основание. Прието е, че представените с молбата за отмяна три нотариални акта и приемо-предавателен протокол от 15.06.2015 г. се намират в кориците на делото (на л. 24 и л. 25 от гр. д. № 25608/2010 г. на СРС; л. 4 и л. 12 от в. гр. д. № 12543/2018 г. на СГС ), поради което същите не представляват новооткрити писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представената искова молба от 20.01.2014 г. също не е новооткрито писмено доказателство, защото не установява факти от значение за делото, които биха имали значение за решаващите изводи на съда, тя не обосновава и основание за отмяна на останалите фактически състави по чл. 303 ГПК. Приложената към молбата за отмяна декларация е представена по гр. д. № 325/2020 г. на ВКС, I г. о., с молба от 09.10.2020 г., след постановяването на определението по чл. 288 ГПК, тоест по отношение на това доказателство също следва да се приеме, че е изтекъл преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. По тези съображения съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане. Частна жалба срещу определението на предходния тричленен състав на ВКС е подадена от Н. Б. П.. Жалбоподателката поддържа, че е налице противоречие между обжалваното определение, с което е прието просрочие на молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК и предходно разпореждане № 60056 от 16.08.2021 г. на и. ф. зам.председател на ВКС и ръководител на гражданска колегия, с което е прието, че същата молба е допустима и отговаряща на изискванията на закона / чл.306 и чл.260 ГПК/, като единствената нередовност, констатирана с това разпореждане, е липсата на вписване. Тази нередовност обаче била отстранена. В двата акта на ВКС била извършена различна преценка за допустимост на молбата за отмяна. На следващо място – обжалваното разпореждане влизало в противоречие с т.7 на ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на тълкуването за началния срок на подаване на молбата за отмяна. Съгласно приетото в тълкувателното решение началният момент на срока за подаване на молба за отмяна тече от датата на влизане на решението в сила. По конкретното дело атакуваното решение е влязло в сила на 19.10.2021 г. и явяването на молителката пред ВКС по гр. д. № 325/2020 г. по никакъв начин не удостоверявало надлежно, че е узнала за влязлото в сила решение. Към 13.10.2020 г. това решение все още не било влязло в сила. Освен това в откритото съдебно заседание се явил адвокат, който не ѝ предоставил нито решението, нито информация по предмета на касационната жалба. Твърди, че за съдържанието на определение № 97/19.10.2020 г. по гр. д. № 325/2020 г. тя се уведомила на 12.12.2020 г. в деловодството на съда. Жалбоподателката счита, че е пострадала от липсата на адекватна защита от процесуалните ѝ представители по делото. Счита, че е изключителен собственик на спорната гарсониера и тя не е следвало да се допуска до делба. Именно това наложило да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.305, ал.1, т.5 ГПК. В производството за отмяна по този текст било допустимо да се събират доказателства за установяване на твърденията ѝ, че правото ѝ на участие в процеса е било непълноценно, привидно, и тя реално е въведена в заблуждение от нейните процесуални представители. Иска събиране на доказателства за липса на надлежно процесуално представителство и за злоупотреба на нейните адвокати с дадените им пълномощия. По отношение на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК твърди, че преди подаване на настоящата молба за отмяна тя проверила в кориците на делото и там сочените от нея доказателства липсвали. Ако тези доказателства бяха в кориците на делото, съдът би се убедил, че тя е единствен собственик на спорните имоти. Ответниците А. А. Т., Б. Г. Т., М. Г. Т. и Т. Д. Г. не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу преграждащо определение на предходен тричленен състав на ВКС, което подлежи на обжалване пред друг тричленен състав. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. На първо място – не е налице противоречие между обжалваното определение № 51 от 25.03.2021 г. по гр. д. № 75/2022 г. на ВКС, I-во г.о. и разпореждане № 60056 от 16.08.2021 г. на и. ф. зам.председател на ВКС и ръководител на гражданска колегия. Разпореждането от 16.08.2021 г. е издадено в производство по проверка на редовността на подадената молба за отмяна и извършените действия по нейното администриране. Извършената проверка касае само спазването на чл.306 ГПК относно съдържанието и приложенията към молбата за отмяна. С това разпореждане не е извършвана проверка за спазване на срока по чл.305 ГПК. Въпросната проверка се извършва не еднолично от председателя на първо гражданско отделение, който в случая е изпълнявал и длъжността зам.председател на ВКС и ръководител на гражданска колегия, а от съдебния състав, на който молбата за отмяна е разпределена за разглеждане. Законосъобразен е изводът на предходния тричленен състав на ВКС, че най-късният възможен момент, в който Н. П. е могла да узнае за влизане в сила на решението на въззивния съд, с което е отхвърлен предявеният иск за делба на гарсониера, находяща се на пети тавански етаж от сградата в [населено място], [улица], е съдебното заседание на 13.10.2020 г. по гр. д. № 325/2020 г. на ВКС, I-во г.о., в което се е гледала нейната касационна жалба само по отношение на другия имот - жилище с идентификатор № 68134.108.96.1.2, находящо се в [населено място], [улица]. В съдебното заседание на 13.10.2020 г. Н. П. се е явила лично и с упълномощения от нея адвокат Т.. Правилно е прието, че спрямо тази дата тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК изтича на 13.01.2021 г. и подадената на 18.01.2021 г. молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК се явява просрочена. При наличие на валидно учредена представителна власт за адвокат Т., която не е била оттеглена към датата на провеждане на съдебното заседание, обстоятелството, че той не е разяснил на клиенката си какъв е предметът на делото и каква е съдбата на касационната жалба по отношение на гарсониерата, е без правно значение. Невярно е твърдението на жалбоподателката, че решението, което тя атакува в настоящото производство, е влязло в сила на 19.10.2020 г. Това решение не е допуснато до касационно обжалване с определението по чл.288 ГПК № 211/30.04.2020 г. по гр. д. № 325/2020 г. на ВКС, I-во г. о. и от тази дата – 30. 04.2020 г. въззивното решение влиза в сила в тази част. Срокът по чл.305, ал.1, т.5 ГПК обаче се брои от узнаване на решението, като предходният тричленен състав е изложил логични мотиви коя е най-късната дата на възможното узнаване, спрямо която молбата за отмяна, основана на чл.303, ал.1, т.5 ГПК е просрочена. Невярно е и твърдението на жалбоподателката, че представените от нея с молбата за отмяна писмени доказателства не се намират в кориците на делото. Това нейно твърдение не отговаря на данните по делото. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,