Определение № 2104 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1690/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на председателя на Комисия за защита на потребителите, чрез процесуален представител, против определение №1851 от 22.12.2025г., по адм. д. №569/2025г. по описа на Административен съд-Шумен /АС-Шумен/. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в противоречие с материалния закон, и моли за отмяната му. Не претендира разноски. Ответникът – Ц. И. Х., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба и моли обжалваното определение за бъде потвърдено. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АС-Шумен, в производство по реда на чл.166, ал.4 вр. ал.2 АПК, по искане на Х. е спрял изпълнението на Заповед №287 от 01.12.2025г. на председателя на Комисия за защита на потребителите, в частта, с която жалбоподателката е преназначена на длъжност „Главен инспектор“ в Регионална дирекция за областите Русе, Силистра, Разград, Търговище, Велико Търново, Плевен, Ловеч и Габрово, в гр.Силистра, към Главна дирекция „Контрол на пазара“, ранг III старши, считано от датата на връчване на акта, до постановяване на окончателен акт по жалбата й. За да постанови този резултат АС-Шумен предвид разпоредбите на чл.124, ал.2 ЗДСл и чл.166, ал.4 АПК е приел, че предварителното изпълнение на обжалваната заповед може да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 АПК. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена след отмяна на предходна заповед на Председателя на КЗП, с която е било прекратено служебното правоотношение на Х., а с обжалваната заповед служителката е възстановена на заеманата от нея предходна длъжност и едновременно с това е преназначена на длъжност в друг териториален отдел към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП в гр.Силистра. Съдът е счел за установено, че местоживеенето на жалбоподателката е било в гр.Шумен, при което е възприел за логичен и житейски обоснован извода, че промяната на местоработата от гр.Варна в гр.Силистра ще доведе до значителни затруднения в личния живот на жалбоподателката, доколкото отдалечеността на второто населено място и ноторно известната липса обществен транспорт не позволява ежедневни пътувания за полагане на труд. Съдът е съобразил и предстоящите празници и зимния период на годината, което допълнително би затруднило до степен на невъзможност изпълнението на трудовите задължения на жалбоподателката. Определението е правилно като краен резултат. Съобразно чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. В предвиденото производството по чл.166, ал.2 от АПК следва да се установи от съда налице ли са спрямо жалбоподателя материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, а именно, дали то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението, допуснато по силата на закона, може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В конкретния казус е налице както значителна и трудно поправима вреда така и ново обстоятелство по см. на чл.166, ал.2 АПК - а това е неизпълнението на обжалваната Заповед №287 от 01.12.2025г. на председателя на КЗП в частта за възстановяване на длъжност, защото упражнената еквилибристика от административния орган с едновременното възстановяване и преназначаване служителя на друга длъжност с различно място на изпълнение – считано от датата на връчване на заповедта, има за резултат отпадане на основанието за допускане на предварително изпълнение по см. на чл.124, ал.2 ЗДСл ( в случая актът се обжалва и в двете негови части), предвид невъзможността за изпълнение на заповедта в цялост. При тези данни колизията между въведената от законодателя презумпция за наличие на особено важни държавни и обществени интереси (чл.60, ал.1 АПК) и интереса на оспорващия, се разрешава в полза на служителя, както правилно е приел първостепенния съд, спирайки допуснатото по силата закона предварително изпълнение на заповедта, в частта й за преназначаване на служителката. Предвид изложеното, поради липса на основания за отмяна на обжалваното определение същото трябва да се остави в сила. При този изход на спора е основателно искането на ответната страна, направено в депозирания отговор на частната жалба, за присъждане на разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 210 евро, по договор за правна защита и съдействие от 06.02.2026г. с адвокат Д. Стоянова, съгласно чл.143, ал.3 АПК, които се възлагат върху частния жалбоподател. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение