Определение № 60260 от 25.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1963/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК Образувано е по частна жалба на „МОРАН УЕСТ“ ЕООД, „МОРАН ТРЕЙД“ ЕООД и „ТЕКТОНА“ ЕООД, всичките чрез управителя им А. К., и трите дружества в качеството им на съдружници в „БУЛГАРГЕОМИН ЛТД ДЗЗД“, Булстат[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „България“ № 111 А, ет. 3, чрез общият им пълномощник адв. И. против определение № 84/10.03.2021 г. по гр. д. № 54/2021 г. на Върховен касационен съд, трето гражданско отделение. С последното е оставена без разглеждане молбата на посочените търговски дружества за отмяна на влязло в сила решение № I-154/30.06.2020г. по гр. д. № 284/2019г. на Окръжен съд – Бургас. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение, почиващи на разбирането за процесуална допустимост на молбата за отмяна, защото с атакувания съдебен акт се формирала сила на пресъдено нещо по въпроса за валидността на постановлението за възлагане от 30.08.2018 г. по изп. д. № 9/2018 г. на ЧСИ Т. К., рег. № 708 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Бургас по отношение на моторен танкер „БАДР“, което пък имало вещно - прехвърлително действие и засягало материални права. Иска се определението на предходния състав на ВКС да бъде отменено. Ответникът „Ливиан Навигейтър Лтд“, чрез адв. В. е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който ангажира становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. По подадената частна жалба настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение, намира следното. Тя е процесуално допустима – подадена е в срок от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалвания правен резултат предходният състав на ВКС е приел, че сезиращата го молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение е с недопустим предмет и е отказал да я разгледа по същество. Установил е, че с тази молба се претендира отмяна на влязло в сила решение, постановено в производство по жалба срещу действия на съдебния изпълнител, който акт е извън приложното поле на производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения. В тази връзка съдът се е позовал на постановките по т. 3 от ТР № 7/2017 на т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. Посочено е, че производството по чл. 435 и сл. ГПК е по своя характер контролно – отменително, а постановеното в него решение не формира сила на пресъдено нещо по материалноправен спор; то не се ползва със сила на пресъдено нещо относно изпълняемото право и не е в състояние да формира сила на пресъдено нещо по законосъобразността на процесуалната дейност на изпълнителния орган, която да бъде съобразена в спорове, в които се третира същия процесуален въпрос. Обжалваното определение е правилно. С т. 3 от ТР № 7/2017 по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС по обвързващ за съдилищата начин е прието, че решението по чл. 437 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо, като с него се разрешава процесуалния въпрос за валидността на процесуалните действия на съдебния изпълнител, без приетото от съда разрешение да се зачита като правоустановяващо по други спорове. Отмяната е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо по материалноправен спор, към които не се отнасят съдебните актове по жалби срещу действия на съдебните изпълнители. Затова последните не попадат в приложно поле на защитата по глава 24 ГПК. Релевираните от жалбоподателите доводи в обратната насока, с които се обосновава неправилност на атакуваното определение са изцяло неоснователни. Молба за отмяна с очертания предмет (съдебно решение, постановено в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител) е процесуално недопустима и не следва да се разглежда. Като е достигнал до този извод и е оставил без разглеждане сезиращата го молба за отмяна на влязло в сила решение по чл. 437 ГПК, предходният състав на ВКС е постановил процесуално законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено. При този изход на делото жалбоподателите дължат на ответника заплащане на претендираните от последния разноски в настоящото производство. Такива обаче в случая не следва да се присъждат, тъй като липсват данни подобен разход да е уговорен (вписването на правната услуга в основанието на издадената от адвокатското дружество фактура № 529 от 29.03.2021 г. не е достатъчно), както и да е документално установен със съответните банкови документи – приложеното извлечение от сметка не е в превод на български език и не удостоверява плащане в размера по списъка по чл. 80 ГПК. Воден от горното, Върховен касационен съд, трето гражданско отделение