Определение № 4069 от 16.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2644/2025 г.

Производството е по чл. по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Национална агенция за приходите (НАП), представлявана от изпълнителния директор, чрез процесуален представител, срещу определение №369/31.01.2025 г. по адм.дело №692/2024 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е върната касационната жалба на НАП срещу решение №3603/24.09.2024 г. по същото дело. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му и възстановяване на срока за внасяне на 12.50 лева държавна такса, за което да бъдат уведомени на посочения в касационната жалба и настоящата частна жалба адрес. Ответникът по частна жалба - Ц. А. К., не взима становище по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, е основателна. За да постанови обжалваното определение, АС е изложил доводи, че НАП не е изпълнил указанията по разпореждане №62 от 08.01.2025 г. по същото дело, че следва в седмодневен срок да представи писмен документ за заплатени в полза на ВАС 12,50 лв. държавна такса, връчено на на НАП на 10.01.2025 г., като до момента на постановяване на определението указанията не са изпълнени. Определението е неправилно. В касационната жалба е посочен адрес за кореспонденция - ТД на НАП Пловдив, ул. Скопие №6. Разпореждането от 08.01.2025 година и съобщението за НАП като ответник по делото с адрес в гр. София, различен от адреса за кореспонденция в гр. Пловдив, не е изпращано на посочения адрес в гр. Пловдив, а на 10.01.2025 г. в 17.53 е изпратено за връчване чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) с получател Национална агенция по приходите. Срещу получател - НАП е отбелязано 10.01.2025 г. 18.10 ч и е генериран код. НАП не е изпратила потвърждение по чл.34 от Закона за електронното управление до АС - Пазарджик за получаване на документите. Нещо повече - с частната жалба е представена разпечатка от ССЕВ на л.11, от която е видно, че съобщението е отказано. Основателни са доводите на частния жалбоподател, че съобщението не е редовно връчено предвид новопредставеното доказателство, поради което не е започнал да тече срока за внасяне на държавната такса и същият не е бил изтекъл. Основателно е и оплакването, че съобщението е изпратено на електронен адрес, който не е посочен от страната по делото. Съгласно чл.137, ал. 2 АПК посочените в този текст субекти, между които и организациите са длъжни да посочат електронен адрес съгласно Закона за електронното управление или електронен адрес съгласно чл.360е, ал.1, т.7 от Закона за съдебната власт, на който да се изпращат електронни изявления от органите на съдебната власт. В случая НАП участва в първоинстанционното производство като ответник по осъдителен иск в качеството си на администратор на лични данни и не е сочила такъв електронен адрес, нито пък съдът и е указвал да посочи електронен адрес. АС е изпратил съобщението чрез ССЕВ поради обстоятелството, че му е служебно известно, че НАП с оглед други производства и в друго качество има регистрация в ССЕВ. АС не е отчел, че чл.137, ал.2, изр. първо АПК дава възможност на субекта, задължен да посочи електронен адрес, да посочи и друг такъв, различен от регистрацията в ССЕВ и тогава следва на него да се изпращат такива съобщения. В случая не е отчетено, че по делото са постъпвали електронни волеизявления от ответника само от друг електронен адрес - например това на л.37. Предвид изложеното определението като неправилно следва да бъде отменено и делото да се върне на АС - Пазарджик за съобщаване на разпореждането от 08.01.2025 г. на адрес, посочен от НАП в производството. Воден от горното и на основание чл.235, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение