Решение № 482 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6423/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Областна администрация - Варна, подадена чрез юрисконсулт Г. Дикова, против Решение № 2951/17.03.2025 г., постановено по административно дело № 2994/2024 г. по описа на Административен съд – Варна. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Областна администрация – Варна с искане за обявяване нищожността на Заповед № 18-2604/05.03.2021 г. на Началника на СГКК – Варна, с която на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, по подадено от С. В. Д. заявление вх. № 01-20818/18.01.2021 г. е одобрено изменение на КККР на гр. Варна. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се оспорват възприетите от съда фактически установявания и правни изводи. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени процесната заповед, алтернативно да се обяви нейната нищожност. Касационната жалба се поддържа от подалия я процесуален представител с молба да бъде уважена. Ответните страни Началник на СГКК – Варна и Е. Ф. С., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. С. В. Д. се представлява от адвокат Ц. Йоцова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на сторените от доверителя й съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. На първо място, правилно и в съответствие с дадените му указания от Върховния административен съд при предходното разглеждане на спора, първостепенният съд е разгледал само валидността на оспорената заповед. Съдът е дължал произнасяне единствено по искането за прогласяване нищожността на административния акт, така, както е било заявено с първоначално подадената жалба. Отделно от това, правилен е изводът за преклудиране на възможността за обжалване на заповедта като незаконосъобразна предвид изтеклия срок за оспорването й. Съдът е развил подробни и обосновани мотиви за отсъствие на пороци, обуславящи нищожност на оспорената заповед. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства, въз основа на което са извършени правилни фактически установявания и е проверена валидността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК, като възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата инстанция. Правилно е установено, че заповедта е постановена от компетентен орган, съгласно изричната разпоредба на чл. 54, ал. 4 ЗКИР, според която измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Спазена е законоустановената форма, тъй като са посочени както правните основания за издаването на акта, така и конкретните факти, които налагат това. Правилно съдът е установил, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, още повече такива водещи до невъзможност да се формира волеизявление, а от там и до нищожност на заповедта. Материалната незаконосъобразност на административния акт по принцип води до неговата унищожаемост, освен когато изцяло е лишен от правно основание, така, че такъв акт с такова съдържание не може да бъде издаден. В случая, безспорно не е налице толкова тежко нарушение. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗКИР разписва задължението за поддържане на кадастралната карта в актуално състояние, като посочва и основанията, при които това е допустимо, едно от които е установена непълнота или грешка в кадастъра – чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, основание на което е издадена процесната заповед. Съдът правилно е приел, че същата е издадена на правно основание, предвидено в закона, като преценката относно това дали са налице фактическите основания за изменение на кадастъра на същото основание, както и налице ли е спор за материално правно в случая, са въпроси касаещи материалната законосъобразност на административния акт, а не неговата валидност. Теорията и съдебната практика приемат като основание за материално правна нищожност толкова тежък порок, който се изразява в изначална липса на законово основание или пълна липса на условията, визирани в хипотезата на правната норма. В случая не е налице тази хипотеза, тъй като за заявеното изменение е налице законово основание, както и не е налице пълна липса на условията, визирани в хипотезата на правната норма, доколкото с представения проект е направено геодезическо заснемане, с което се обосновава наличието на фактически основания за изменението. Освен това с оспореното изменение не се извършва разместване на собственост, както и страните не се лишават от съответни права, които притежават съобразно титулите си за собственост, като в тази връзка за всяка от тях е налице възможност да инициират последващо изменение на кадастъра. С оглед изложените мотиви, настоящата съдебна инстанция счита, че оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на С. В. Д. следва да се присъдят сторените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1278,23 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,