Определение № 9940 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8622/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "Аксес Файнанс" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от изпълнителния директор Ц. К., против определение №17 310/ 07.05.2026г. по адм.д.№ 1577/2026г. на Административен съд – София град, второ отделение, 25-ти състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу отказ, обективиран в писмо с рег.№ ЕО-06-30-195#1 от 30.12.2025г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. В частната жалба са изложени подробно мотивирани доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Претендира се отмяна на определението, ведно със законните последици. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, приема, че частната жалба, като подадена от легитимирана страна в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение, на основание чл.158, ал.3 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу отказ, обективиран в писмо с рег.№ ЕО-06-30-195#1 от 30.12.2025г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, поради неизпълнение в срок на указанията за приподписване на жалбата от лице, което има право по закон да представлява дружеството, съгласно данните от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или съответно от пълномощник, който може да представлява търговеца, съгласно чл.32 ГПК, и е прекратено производството по делото. Прието е,че в преклузивният 7-модневен срок по чл.158,ал.1 АПК е постъпила идентична на първоначално подадената жалба срещу процесния отказ, подписана от друг представител на "Аксес Файнанс" АД, различен от С. Р., а именно- И. Н.. Според решаващия състав, от представените пълномощни както към първоначално подадената жалба, така и към втората депозирана жалба, не може да бъде установено, че Н. и Р. имат качеството адвокати или юрисконсулти в дружеството, нито служители с юридическо образование, в който смисъл са изрично дадените указания с разпореждане № 11179/22.03.2026г. за оставяне без движение на жалбата. С тези указания дружеството е предупредено за неблагоприятните последици от неотстраняване в срок на констатираните нередовности. Така постановеното определение е правилно. Безспорно е по делото обстоятелството,че указанията за изправяне на недостатъците на жалбата са съобщени надлежно на "Аксес Файнанс" АД, като не са изпълнени. Не е установена представителната власт нито на лицето, първоначално подписало жалбата- С. Р., нито на И. Н., подписала депозираната жалба след получаване на съобщението с указанията на съда. Представителната власт съставлява абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. При това, първостепенният съд е извършил и служебна проверка в регистъра на българската адвокатура, при което е установил, че горепосочените лица не са вписани в този регистър като адвокати и следователно не са легитимирани да сезират съда по реда на чл.32 ГПК. След като не са изпълнени указанията на съда, дадени с разпореждаето от 22.03.2026г., то не е отстранена нередовноста на жалбата и правилно са предприети процесуални действия по чл.158,ал.3 АПК. Този извод не се разколебава от представените едва пред настоящата инстанция трудов договор и удостоверение за правоспособност на И. Н., тъй като депозирането им е след предвидения в закона седмодневен преклузивен срок по чл.158, ал.1 АПК. Предвид изложеното, обжалваното определение, като законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, състав на четвърто отделение