Определение № 4744 от 16.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3748/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Шипочки срещу определение № 2500/12.03.2024 г., постановено по адм.д.441/2024 г. по описа на Административен съд – Варна (АС-Варна), с което са оставени без разглеждане жалбата му и е прекратено производството по делото. В частната жалба се иска да бъде отменено обжалваното определение като неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 2500/12.03.2024 г., постановено по адм.д.441/2024 г. по описа на АС – Варна е оставена без разглеждане жалбата на К. Шипочки против Разпореждане № УРИ253р-1361/01.02.2024 г. на полицейски инспектор при РУ-Девня при ОДМВР-Варна, с което му е разпоредено да не извършва противоправни деяния спрямо Ж. Коева. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че актът не притежава белезите на акт по чл. 64 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), защото с него не се създават конкретни задължения за неговия адресат. Така постановеното определение е действително, допустимо, правилно и законосъобразно. При подробен анализ на нормите на чл. 64 и чл. 65 от ЗМВР от гледна точка съдържанието на оспорения пред него акт административният съд е извел законосъобразни правни изводи. Разпорежданията по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР се издават от полицейските органи в изпълнение на общо възложените им функции и задачи по чл. 6, ал. 1 от ЗМВР, както и тези по чл. 61 от ЗМВР, като техни адресати могат да бъдат държавни органи, организации, юридически лица и граждани, следва да съдържат фактическите обстоятелства, които изискват издаването им и правните разпоредби, на които се основават, като по своето правно естество, разпореждането има властнически характер. В случая, независимо че разпореждането е оформено на бланка за акт по чл. 64 от ЗМВР, същото не създава нови задължения за адресата, различни от тези, произтичащи от общото правило да не се осъществяват противоправни деяния. Евентуална отговорност при извършването на подобни прояви няма да произтича от неизпълнението на разпореждането, а от вида и тежестта на противоправното поведение. Съдебната практика непротиворечиво приема, че правните характеристики на акта, респективно неговият вид се определят от съдържанието му, а не само от неговото наименование. Независимо, че в конкретния случай актът на полицейския инспектор е съставен върху формуляр за разпореждане по чл. 64 от ЗМВР, той съдържа само предупреждение към К. Шипочки да не извършва противоправни деяния. По изложените съображения се налага извод, че правилно, обосновано и законосъобразно решаващият съд е приел, че подадената жалба е недопустима и я е оставил без разглеждане, а производството по делото е прекратил. При извършената от първата инстанция задължителна проверка относно редовност и допустимост на жалбата, при което е постановено обжалваното определение, не са допуснати процесуални нарушения. Доводите в частната жалба относно правото на достъп до съд са относими към актове, които пораждат права или задължения за техните адресати, а в конкретния случай задължението да не се извършват неправомерни деяния не се поражда от формулирането му в писмена форма от полицейски инспектор. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,