Определение № 3958 от 14.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3226/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя доц.д-р И. Н. И., чрез процесуалния представител юрк. Т. Бельова, срещу Определение № 359 от 15.01.2025 г., постановено по адм.дело № 9098/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност на определението, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че АССГ е следвало да остави жалбата му без разглеждане на основание чл. 215, т. 4 АПК, а не тричленният състав на ВАС, който в този случай е действал като първа инстанция. Излага и съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е сезиран с жалба срещу изричен отказ да бъде разгледано по същество искане за издаване на административен акт, тъй като по силата на специалните разпоредби на чл. 142 и сл. от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ), неоснователните жалби се оставят без разглеждане, а не без уважение, но все пак е налице произнасяне по същество по подадената жалба. Иска отмяна на определението. Ответникът по частната жалба „Легартис“ ЕООД, не взема становище по частната жалба. С обжалваното Определение № 359/15.01.2025 г. производството по адм.д. № 9098/2024 г. по описа на ВАС е прекратено като частната жалба, по която е образувано е оставена без разглеждане от тричленен състав на ВАС, Трето отделение. За да прекрати производството, тричленният състав на ВАС е приел, че частната жалба на КЕВР срещу Определение № 7214 от 03.06.2024 г., постановено по адм.д. № 2650/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ) е недопустима като подадена от лице, което е издател на административния акт и като такъв не е страна, участваща в административното производство по смисъла на чл. 200, ал. 1 АПК и ТР № 2/24.03.2021 г. по т.дело № 10/2019 г. на ОСК на ВАС. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. В производството по адм. дело № 9098/2024 г. по описа на ВАС, Трето отделение, КЕВР е обжалвала Определение № 7214 от 03.06.2024 г., постановено по адм.д. № 2650/2024 г. на АССГ, с което е отменено Решение № Ж-99 от 07.02.2024 г. на КЕВР и преписката е върната на КЕВР за произнасяне в срока по чл. 146 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката с акт по същество по жалба с вх. № Е-13-62-156/05.07.2023 г., при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в определението. В определението изрично е указано, че съгласно ТР № 2/24.03.2021 г. по т.дело № 10/2019 г. на ОСК на ВАС, не е допустимо обжалването му от административния орган, издател на акта. Определението на АССГ е постановено в производство по чл. 197 и сл. АПК и е с характер на определение по смисъла на чл. 200, ал. 1 АПК, постановено в производство по раздел IV, глава десета АПК. Този извод на тричленния състав на ВАС е законосъобразен с оглед характера на административния акт, с който се прекратява производство по подадена жалба. Както правилно е отбелязал съставът на ВАС в обжалваното определение, независимо че в решението си КЕВР е оставил без разглеждане жалбата на дружеството с мотиви, че е неоснователна, актът за прекратяване на едно производство има само процесуален аспект, това е акт по процедура, а не по материално право. Тричленният състав на ВАС законосъобразно е приел, че частната жалба, с която е сезиран, е процесуално недопустима, тъй като съгласно чл. 200, ал. 2 АПК, право да оспорват определението имат само страните в административното производство. КЕВР няма качеството на страна в административното производство, което се развива извън съдебната си фаза. В административната фаза на процеса, комисията е овластеният от закона орган да издаде определен административен акт и не е страна в производството, развиващо се пред нея. Качеството на страна тя придобива едва в съдебната фаза, където решаващ орган вече е съдът, а административният орган и адресатът на акта са страни. Поради това и той не попада сред правните субекти, на които разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от АПК предоставя правна възможност да обжалват определението, постановено в производството по глава десета, раздел ІV АПК. В този смисъл е и даденото задължително разрешение с Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. на ОСС на първа и втора колегии на ВАС по т.д. №10/2019 г. Съгласно чл. 213а, ал. 6, т. 2 АПК, при образувано касационно производство, какъвто е настоящият случай, съдът има правомощието да остави без разглеждане жалбата и да прекрати производството при наличие на някое от основанията по чл. 215 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,