Определение № 5112 от 08.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 251/2024 г.

Производството е с правно основание чл.248 ГПК. Постъпила е молба с вх.№ 17896 от 21.10.2024г., подадена от П. Д. П. и Р. Д. П., чрез процесуалния представител адвокат З. с искане за допълване на постановения по делото акт: определение № 4575 от 14.10.2024г., в частта му за разноските, като се присъдят своевременно претендираните /с отговора на касационната жалба/ разноски за адвокатско възнаграждение. В предоставения срок е постъпило становище от касатора– Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалния представител главен инспектор О. за неоснователнаост. Прави и възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на претендирания адвокатски хонорар от 6000лв. При условията на евентуалност, ако съдът намери искането за основателно, счита, че следва да се съобрази постановеното решение по дело С-438/22 на СЕС, обявяващо за нищожна Наредба № 1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази хипотеза, счита че съдът следва да определи дължимия размер, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, качеството на защитата, обема на свършената работа и посочена съдебна практика, при която за изготвяне на отговор са определяни значително по-ниски възнаграждения. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С определение № 4575 от 14.10.2024г., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 170 от 11.10.2023г. по в.гр.д. № 276 по описа за 2023г. на Апелативен съд Варна. При постановяване на акта си, съдът не се е произнесъл по своевременно направеното – с отговора на касационната жалба /на стр.16/ искане на ответниците за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Липсата на произнасяне по направено от страната искане е основание за допълване на постановения акт в частта му за разноските. Съгласно правилото на чл.78, ал.3, във вр.с ал.1 ГПК, ответникът има право на иска заплащане на направените от него разноски за възнаграждение за един адвокат. В случая, молителите са представили доказателства – фактура № 1374 от 20.12.2023г. и фискален бон, удостоверяващи че П. Д. П. е заплатил сумата от 5 000лв. /вж.стр.18/ за „адвокатска услуга- отговор на касационна жалба по в.гр.д. № 276 по описа за 2023г. на Апелативен съд Варна. Налице е направено възражение за прекомерност, по което настоящият съдебен състав следва да се произнесе. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, основателността му се преценява съобразно фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки видът на осъществената дейност /изготвяне на отговор/ на касационна жалба, видът на производството, което се развива по чл.288 ГПК, без да се извършва преценка по съществото на спора /без проверка на касационни основания/, а само за наличието или не на законоустановени предпоставки за допустимост на касационно производство, както и обстоятелството, че се касае до извършване на преценка от съда в закрито заседание, без призоваване на страните, при съобразяване на факти, които са били установени в хода на производството още от първата инстанция,с оглед характера на спора и при съобразяване на постановеното решение по дело С-438/22 на СЕС, настоящият съдебен състав, намира направеното възражение за основателно, като счита че в полза на молителите, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение