Определение № 436 от 18.09.2026 г. на ВКС по н. д. № 820/2026 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл.351, ал.6 от НПК. Образувано е по повод частна жалба от защитника на К. Л. Т. срещу разпореждане № 158 от 23.07.2026 г. по внохд № 309/2024 г. по описа на АС- Бургас, с което е върната касационна жалба с вх. № 2750/20.03.2026 г. на Т. в качеството й на подсъдима срещу постановеното по делото решение № 94/27.11.2025 г. В подкрепа на искането се твърди спазване на предоставения седемдневен срок за отстраняване нередовност на касационната жалба въз основа на приложено заверено копие на системен бон от „Български пощи“ ЕАД от 17.07.2026 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, счете за установено следното: С въззивното решение на АС- Бургас частично е изменена постановената спрямо К. Л. Т. осъдителна присъда от 11.11.2025 г., по нохд № 6362/24 г. по описа на ОС- Бургас за престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1, вр. чл.201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като наложеното наказание лишаване от свобода за срок от осем години е намалено на шест години. Срещу решението е депозирана касационна жалба от подсъдимата чрез защитника й (адв. С. З.). По същата е отказано образуване на касационно производство поради бланкетността й и делото е върнато на АС- Бургас за изпълнение на дадените задължителни указания за отстраняване на нередовността. В тази връзка с разпореждане от 29.04.26 г. на съдията – докладчик е дадено указание на жалбоподателя (съобщено на адв. З. на 10.07.26 г.), че в 7-дневен срок следва да посочи конкретните доводи в подкрепа на претендираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Депозираното от защитника допълнение към жалбата съдържа уточнение за поддържане единствено на оплакването за явна несправедливост наказанието с посочени аргументи в тази насока, но с атакуваното разпореждане № 158 от 23.07.2026 г. на съдия при АС - Бургас жалбата е върната на основание чл.351, ал.5, т.1 от НПК на подателя й, тъй като е констатирано, че съобразно поставеното пощенско клеймо от 20.07.26 г. подаденото по пощата допълнение е извън указания седемдневен срок, изтекъл на 17.07.26 г. При така проследената по делото фактология ВКС прие, че депозираната частна жалба е в срок (в придружителното писмо от АС- Бургас е посочено, че е подадена на 27.08.26 г., а атакуваното разпореждане е съобщено на 20.08.26 г.) от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При разглеждането й по същество касационният съдебен състав счете за неправилно връщането на депозираната касационна жалба. На първо място въз основа на представеното с частната жалба копие от пощенски бон от 17.07.2026 г., съдържащ посочен номер на пратка, съвпадащ с този отразен върху намиращото се по делото допълнение към жалбата, може с достатъчна степен на категоричност (без необходимост от извършване на исканото допълнително изследване чрез справка в „Български пощи“ ЕАД) да се приеме, че нередовността на жалбата е била отстранена в срок. Ирелевантни са причините, поради които като меродавна за депозиране на допълнението е счетена датата 20.07.26 г. върху приложения пощенски плик, обяснимо с грешка както при разчитането на последния (поставеният единствен печат е неясен в частта извън датата), така и с пропуск при обработването на пратката. Независимо от това, от значение за преценката за неправилно предприето връщане на жалбата е обстоятелството, че впоследствие от страна на защитника е направено изрично уточнение за поддържано единствено касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Последното практически е обусловило отпадане на необходимостта от конкретизиране на касационния повод в по-голяма степен от вече стореното в самата жалба. Видно от съдържанието й, тя е касаела първоначално алтернативно направено искане за приложение на смекчаващия отговорността институт по чл.55 от НПК, както и за отлагане изпълнението на наказанието по чл.66 от НК. Макар и недостатъчно добре откроено от останалите доводи за липса на вина и за допуснати процесуални нарушения, то е ясно обосновано с твърдения за коректното процесуално поведение на подсъдимата, оказаното от нея съдействие за разследването още в досъдебната фаза и здравословното й състояние, с оглед на които се счита несправедливо и несъразмерно високо наказанието й. Посоченото касационно основание, останало като единствено оплакване на подсъдимата, няма пречка да бъде доразвивано съобразно нормата на чл.351, ал.4 НПК до даване ход на делото, поради което в процесния случай е без значение дали е бил спазен предоставеният от съда 7 –дневен срок. Така преценена депозираната касационна жалба с направеното впоследствие допълнение, не би могла да се счете за нередовна и да обуслови връщането й от въззивния съд на посоченото основание по чл.351, ал.5, т.1, вр. ал.1 от НПК. Предвид изложените съображения и на основание чл.351, ал.6 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение