Определение № 637 от 14.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 993/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД против решение № 401 от 20.12.2019г. по в.т.д.№ 622/2019г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решението по т.д.№ 150/2018г. на ОС Хасково за уважаване на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за разликата над сумата от по 80 000лв. до присъдената на всеки от ищците сума от по 200 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Ж. Т. Ж., загинал като пътник в л.а. „Ауди А6“, рег. [рег.номер на МПС] при пътно произшествие от 24.12.2017г. Решението за уважаване на иска на всеки един от ищците В. Т. Т. и Т. Ж. Т. до размер от по 80 000лв. е влязло в сила. Влязло е в сила и решението за отхвърляне на исковете им за разликата до 250 000лв., претендирани като част от общо дължимото им обезщетение от по 300 000лв. Касаторът се позовава на касационните основания по чл.281,т.3 ГПК, иска отмяна на въззивното решение в обжалваната част и отхвърляне на исковете за разликата над 80 000лв. Оспорва правилността на извода на апелативния съд, че застрахователят не е навел своевременно пред първата инстанция, а е заявил едва във въззивната жалба, възражението, че починалият съзнателно се е изложил на риск, приемайки да пътува в автомобил, управляван от употребил алкохол водач. Твърди, че с отговора на исковата молба и допълнителния отговор е направил общо възражение за съпричиняване, което е „всеобхватно“, както и е поискал поставяне на въпрос към експертизата дали в наказателното производство има данни за наличие на алкохол в кръвта на починалото лице, шофьора и останалите пътници. Поддържа, че до приемане на досъдебното производство като доказателство пред първоинстанционния съд, застрахователят не е имал възможност да се запознае с резултата от изследваните проби за алкохол на водача и пътниците в автомобила. Прави възражение, че безспорно е установено, че Ж. е пътувал без поставен предпазен колан и именно поради това е получил несъвместимите със живота му травми. Счита за неправилни мотивите на съда, основани на заключението на СМЕ, че предпазният колан не би дал отражение върху причинените увреждания. Поддържа, че съдът неправилно е кредитирал тази част на СМЕ. На трето място счита, че размерът на присъденото обезщетение е неоснователно завишен. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: 1/Следва ли съдът да се произнесе по направеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване, когато впоследствие се изясняват факти и обстоятелства, неизвестни към момента на отговора на исковата молба, които сочат за специфичен вид съпричиняване, като обсъди събраните по делото доказателства; 2/Налице ли е принос за настъпването на вредоносния резултат от страна на починалия в следствие на птп, ако починалият пасажер съзнателно се е качил в мпс, управлявано от нетрезв водач; 3/Ако е установено, че починалият получава травми, които са несъвместими с живота и са директно отражение на механизма на процесно произшествие и по-точно са в следствие с обстоятелството, че починалият пасажер е пътувал без предпазен колан, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат. Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по трите въпроса в противоречие с практиката на ВКС и цитира решенията, постановени по реда на чл.290 ГПК по т.д.№ 839/2012г. на 2 т.о., по т.д.№ 2766/2014г. на 1 т.о., по т.д.№ 1499/2015 на 1 т.о. и по т.д.№ 505/2017г. на 2 т.о. без да уточнява по кой от поставените въпроси е относима практиката на касационната инстанция, на която се позовава, за да обоснове доводите си за несъобразяване на въззивното решение с нея В писмен отговор ищците оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: По делото е било безспорно установено, че на 24.12.2017г. около 01.20 ч. в [населено място] водачът В. Г. управлявал л.а. „Ауди -6“, рег. [рег.номер на МПС], в който на задната дясна седалка пътувал синът на ищците, а на предната седалка до шофьора - Б. С.. Водачът е бил с поставен предпазен колан, а пътниците не са изпълнили задължението си по чл. 137а от ЗДвП. Водачът се е движил със скорост 144 км./ч. при максимално разрешена за участъка 50 км./ч. Водачът е бил в средна степен на алкохолно опиянение /концентрация на алкохол в кръвта 1.9 о%/ и поради високата и несъобразена с пътната обстановка и законовите ограничения скорост изгубил контрол над автомобила, не реагирал, излязъл вдясно от пътното платно и по затревената неравна площ се ударил в бетонен гараж. Ударът на автомобила в неподвижното препятствие е бил осъществен с три последователни контакта: удар на предна лява част на колата в предна лява колона на гаража със скорост около 145 км.; удар на предна дясна част на автомобила в дясната стена на гаража, разрушаване на стената и преминаване на автомобила частично през нея; срутване на горната част на дясната стена и дясната част на покрива на гаража върху задна лява част от тавана на автомобила. В резултат на удара е настъпила смъртта на водача и на двамата пътника. В отговора си на поставения въпрос за ефективността на предпазните колани при установения механизъм и скорост, вещото лице от автотехническата експертиза е изяснило, че „при определената скорост от около 144 км./ч. при установения механизъм на трите фази на челно-косия удар на предната лява и дясна част на автомобила в неподвижното препятствие и последвалите от това резки премествания на телата на пътниците напречно на автомобила, ефективността на предпазните колани е нищожна. Това е видно от леталния изход както на пътниците без поставени предпазни колани на предна дясна и задна седалки, така и на водача, който е бил с предпазен колан“. Първоинстанционният съд се е произнесъл по релевираното в производството възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия поради непоставяне на предпазен колан като пътник на задната седалка на лекия автомобил. Приел е за безспорно установено от СМЕ и САТЕ, че синът на ищците не е поставил предпазния си колан, и позовавайки си на изводите на експертите, основани на механизма на пътното произшествие, интензивността на удара и високата скорост на движение, е приел за неустановена причинната връзка между това нарушение на пътника и получените несъвместими с живота травми Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни срещу първоинстанционното решение за уважаване на исковете до размер от по 200 000лв. и отхвърлянето им за разликата до 250 000лв. като ответникът е обжалвал решението за уважаване на иска над сумите от 80 000лв. Въззивната инстанция след обстоен анализ на събраните по делото свидетелски показания и изводите на приетата съдебно-психологическа експертиза, е приела за установено, че ищците са изпитали изключително силни болки и страдания от настъпилата непосредствено преди К. загуба на единствения им 25 годишен син, които ще ги съпътстват и през целия им живот, тъй като това е най-тежката загуба. Отчела е като релевантни младата възраст на покойния, трудовата му ангажираност, заниманието му с музика, взаимоотношенията, които е имал с родителите си и коренната промяна у тях след смъртта му - остра стресова реакция и душевно разстройство, лишаване от възможността за в бъдеще да разчитат на неговата човешка и морална подкрепа, предвид много близките и топли взаимоотношения в семейството. Като значими при определяне на размера на обезщетението въззивната инстанция е посочила и конкретните икономически условия, както и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент и общественото възприемане на справедливостта. При тези съображения като справедлив размер на обезщетението в конкретния случай е определена сумата, присъдена от първоинстанционния съд - от по 200 000лв. за всеки ищец. По довода на застрахователното дружество за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, основан на нарушение на разпоредбата на чл.137а ЗДвП, въззивната инстанция е приела за установено, че при пътното произшествие починалият пътник не е бил с поставен предпазен колан, но е счела, че този факт не води до извод за съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат. Аргументирала е, че високата скорост, с която е управляван лекият автомобил, получените травми, всяка от които е с последица възможен летален изход, констатацията, че шийният отдел на гръбначния мозък не е защитен от предпазното действия на колана, а оттук и гръбначният мозък, са обстоятелства, които изключват допринасянето на настъпването на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради което в конкретния случай дали пострадалият е бил или не с поставен предпазен колан при пътното произшествие, няма значение за настъпването на смъртта. Въззивната инстанция е акцентирала, че възражение за съпричиняване от застрахователя за това, че починалият съзнателно се е изложил на ненужен риск, като е поверил живота и здравето си в ръцете на лице, което е употребило значително количество алкохол, не е навеждано пред първата инстанция и поради тази причина не са събирани и доказателства. Мотивирано е, че заявеното във въззивната жалба възражение по чл.51,ал.2 ЗЗД на това основание - пътуване в мпс, управлявано от употребил алкохол водач, е преклудирано и не следва да се разглежда. Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно: Първият и вторият въпрос са некоректно поставени. На първо място в отговора на исковата молба ответникът не е въвел възражение за съпричиняване, основано на твърдение, че е налице особен случай на хипотезата на чл.51,ал.2 ЗЗД, тъй като пострадалият се е качил в автомобил, управляван от водач, за когото знае, че е употребил алкохол. Първоинстанционният съд в проекта си за доклад коректно е отразил, че заявеното в отговора на исковата молба възражение на ответника е за съпричиняване поради непоставен предпазен колан. Изрично представител на ответника е заявил, че няма възражения по проекта за доклад, че му е връчен своевременно, и е поискал той да бъде обявен за окончателен /съдебно заседание от 04.02.2019г./. Тезата, поддържана понастоящем от касатора за „общо, всеобхватно” възражение за принос е несъстоятелна, тъй като съгласно трайно установената практика на ВКС /решение № 45/ 15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на II ТО; решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., II ТО; решение № 58 / 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010г. на II ТО, решение № 98/ 29.06.2016г. по т.д.№ 1499/2015г. на ІІ т.о./, приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем. Обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по чл.51, ал.2 ЗЗД, също трябва да са конкретни. Същевременно, съгласно отговора на правния въпрос, даден в решението по т.д.№ 1499/2015г. на І т.о. на ВКС, който настоящият състав изцяло споделя, надлежно възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД в първоинстанционното производство може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на чл.147, т.1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението. В конкретния случай досъдебното производство № 618/2017г. по описа на РУ Харманли /прокурорска преписка 1853/2017г. на ОП Хасково/, в което се съдържат релевантните за евентуален такъв принос факти и обстоятелства - съвместна употреба на алкохол от водача и от пострадалия Ж. в присъствието на втория пътник Б. С. и в компанията на други лица, е изискано от първоинстанционния съд и е приложено като доказателство на 22.04.2019г., в съдебното заседание, на което е присъствал представител на ответника. Следващото съдебно заседание е проведено на 29 май 2019г., когато е изслушана и приета автотехническата експертиза. На това заседание отново е присъствал представител на ответника, който е заявил, че няма искания за доказателства и следва да бъде даден ход на устните състезания. Следователно страната е имала двукратна възможност да заяви възражението си, да твърди новите обстоятелства и да прави нови доказателствени искания, основани на съдържащите се в досъдебното производство данни за употреба на алкохол от водача, които са видни от приложените в това производство химически експертизи за изследване на съдържанието на алкохол, съответно след запознаване с данните от досъдебното производство, да поиска гласни доказателства, посредством които да установи, че водачът е употребил алкохол в присъствието на двамата пътници /както се посочи, алкохол е употребил и синът на ищците Ж. Ж. с концентрация 1.58 промила, установена от химическото изследване/ в компанията на други лица, които по една или друга причина са отказали да пътуват в автомобила, управляван от В. Г.. С оглед на втория поставен въпрос следва да се допълни, че освен че не е заявено, твърдението за поставяне на починалия пасажер в рискова ситуация поради „съзнателно качване в автомобил, управляван от нетрезв водач”, е изцяло недоказано в гражданския процес. Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по третия въпрос. Изводите на двете самостоятелни експертизи /които са едночленни, а не комплексна/ изцяло съвпадат - медицинската експертиза е категорична, че „ смъртта е настъпила в резултат на съчетана травма - тежка контузия на шийния отдел на главния мозък, тежка контузия на главния мозък, съчетана с няколко локализации на кръвоизливи, всяка от които може да доведе до летален край, тежка контузия на белия дроб, придружена с обилно кръвонасядане на рехавата тъкан, която също би могла да доведе до летален край. В резултат на удара тялото на починалия в разстояние на твърде кратък времеви интервал е било подложено на няколко директни удара в частите на автомобила. В този случай шийният отдел на гръбначния стълб не е защитен от предпазния колан и е подложен на инерционните сили, внезапния стоп и рикошетното извиване”. Вещото лице е посочило евентуални варианти за наранявания при поставен предпазен колан при наличните данни за свръх висока скорост - „ непредвидими последици на вътрешните органи в предната коремната стена, включително и разкъсвания, като всяка руптура на черния дроб или слезката може да доведе до летален изход в рамките на часове. Предпазният колан би могъл да увреди и гръбначния стълб.” Както се посочи, изводът на АТЕ е, че „при определената скорост от около 144 км./ч. при установения механизъм на трите фази на челно-косия удар на предната лява и дясна част на автомобила в неподвижното препятствие и последвалите от това резки премествания на телата на пътниците напречно на автомобила, ефективността на предпазните колани е нищожна. Това е видно от леталния изход както на пътниците без поставени предпазни колани на предна дясна и задна седалки, така и на водача, който е бил с предпазен колан“. И двете експертизи са приети без възражения от страна на ответната страна. И трите въпроса от изложението нямат правна характеристика, тъй като са предпоставени от теза на касатора, която не е възприета за основателна /напротив изрично е отречена/ от въззивната инстанция - че възражението за съпричиняване, основано на пътуване в автомобил, управляван от водач, за който пътникът знае, че е употребил алкохол, е направено с отговора на исковата молба; че това възражение е доказано; че е установено, че починалият пасажер е получил травми, които са следствие на неизпълнение на задължението му да постави предпазен колан. Следователно, въпросите са хипотетични, а необуславящи изхода на спора и не притежават съществената характеристика на общото основание за допускане на факултативния касационен контрол, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно касационното производство не е средство чрез което страната може да поправи собствения си пропуск в защитата и да преодолее процесуалното си бездействие. Предвид недопускането на касационното обжалване касаторът следва да заплати на процесуалния представител-адвокат, осъществил безплатна адвокатска помощ на ответниците в касационното производство за изготвянето на съвместен отговор на касационната жалба от името на двамата ищци, сумата 3 537 лв. с ДДС. На основание чл.38,ал.2 от ЗА на пълномощника се дължи минималното адвокатско възнаграждение по Наредбата при обжалваемия интерес от 120 000лв., което, изчислено на основание чл.7,ал.2,т.5, е 3 930лв. След приложение на разпоредбата на чл.9,ал.3 от Наредбата, сумата е 2 947.50лв., или 3 537лв. с ДДС. Както се посочи, изготвен е съвместен отговор по чл.287,ал.1 ГПК от името на двамата ищци, осъществената от пълномощника защита на всеки един е идентична. Отсъства основание безплатно оказаната идентична адвокатска помощ да бъде овъзмездявана като предоставена на две лица и то в претендирания размер от 11 832лв. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.