Определение № 448 от 21.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4192/2015 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от Н....” със седалище и адрес на управление - [населено място], [община], Област Р., чрез адв. Р. Т., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 1173/22.10.2015 г. с присъждане на разноски за производството пред ВКС. Молителят поддържа, че при постановяване на определението съдът е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред ВКС /изготвяне на отговор на касационна жалба/, поради което моли определението да бъде допълнено с присъждане на разноски в посочения размер. Ответната страна по молбата Н. Ф. изразява становище, че същата е неоснователна, като поддържа и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните намира, че молбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна, предвид следното: С определение № 1173/22.10.2015 г., постановено по гр. д. № 4192 по описа на ВКС за 2015 г., съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 269/04.06.2015 г. на Окръжен съд - Русе, постановено възз. гр. д. № 358/ 2015 г., с което е отменено решение № 49/18.03.2015 г. по гр.д.№ 1067/2014 г. на Районен съд – Бяла и са отхвърлени предявените от Н. Ф. срещу Н..... искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. При постановяване на определението си съдебният състав е пропуснал да се произнесе по искането на ответника Н....., направено в отговора на касационната жалба, за присъждане на разноски в размер на 500 лева. Посочената сума представлява адвокатско възнаграждение, уговорено и заплатено в брой за осъществяване на процесуално представителство пред ВКС, съгласно представения договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 27.07.2015 г. Разпоредбата на чл.81 ГПК задължава съда във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, да се произнесе и по исканията на страните за разноски. В конкретния случай ответникът по касационната жалба е поискал своевременно да му бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 500 лв., заплащането на които е доказано надлежно със самия договор за правна защита и съдействие. Предвид изхода на делото, ответникът по касационната жалба има право на разноски за производството пред касационната инстанция и пропускът на съда да се произнесе по искането за присъждане на разноските е основание по чл. 248 ГПК за допълване на определението. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК ответната страна - Н. Ф. - е противопоставила възражение за прекомерност на заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение и е поискала неговото намаляване, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира това възражение за неоснователно. Адвокатското възнаграждение от 500 лева, уговорено и платено за изготвяне на отговор на касационната жалба, е в съответствие с разпоредбата на чл.9, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща, че за изготвяне на отговор по касационна жалба без явяване в съдебно заседание възнаграждението е в размер 75 % от възнаграждението по чл.7 или чл.8, но не по-малко от 500 лева. Предвид това обстоятелство, възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на Н.... Водим от изложеното и на основание чл.248 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение